Някога Нил е бил достатъчно близо до Гиза, за да носи камъните за изграждането на пирамидите

Ваня Милева Последна промяна на 01 септември 2022 в 00:01 7313 0

Реконструкция на вече несъществуващия ръкав на река Нил. Кредит: Alex Boersma/ Proceedings of the National Academy of Sciences (2022).

Древен ръкав на река Нил е служил като плавателен канал за превоз на тежките каменни блокове, послужили преди около 4500 години за изграждането на прочутите пирамиди в Гиза, показва ново проучване.

"Сега изглежда, че древните египетски инженери са се възползвали от предимствата на Нил и неговите годишни наводнения, използвайки гениална система от канали и басейни, изграждайки пристанищен комплекс в подножието на платото Гиза", пишат в статията си Хадер Шейша (Hader Sheisha) от Университета Екс-Марсилия във Франция и неговите колеги.

"Но съществуват оскъдни доказателства за околната среда по отношение на това кога, къде и как са се развили тези древни ландшафти."

От известно време археолозите смятат, че египетските строители на пирамиди може да са използвали река Нил като воден път, изграждайки канали и пристанища, използвайки годишните наводнения, които биха действали като хидравличен шлюз за транспортиране на строителни материали.

Пристанищният комплекс, за който археолозите предполагат, че е обслужвал пирамидите на Хеопс (Хуфу), Хефрен и Микерин, понастоящем се намира на повече от 7 км западно от днешната река Нил. Портовете също е трябвало да бъдат достатъчно дълбоки, за да поддържат на повърхността натоварените с камъни баржи.

Сондажи, направени по време на градски инженерни работи около съвременна Гиза, са дали стратиграфски доказателства за скални слоеве, които свидетелстват за древен ръкав на Нил, простиращ се към основата на пирамидите.

Но остават въпроси за това как египтяните са проектирали достъпа на водата до пирамидите в Гиза. По времето, когато са били построени, Северен Египет е бил в плен на някои екстремни климатични промени, с внезапни наводнения, които многократно са опустошавали Изгубения град на пирамидите, Хейт ел-Гураб, където са били настанявани сезонните работници.

В това проучване изследователите използват фосилизираните поленови зърна, за да очертаят по-подробна картина на речната система във вида ѝ преди хилядолетия. Поленовите зърна могат да се запазят в древни седименти и с тяхна помощ и други изследвания са реконструирани минали климатични условия и растителни екосистеми, които днес изглеждат по съвсем различен начин.

Извличайки поленови зърна от пет сондажни ядки, пробити в заливната равнина на днешна Гиза, източно от комплекса на пирамидите, екипът идентифицира изобилие от тревисти цъфтящи растения, които се срещат по бреговете на река Нил, и блатни растения, които растат в крайезерна среда.

Според тях това разкрива наличието на постоянен воден басейн, който е прорязвал заливната равнина на Гиза и се е разраствал преди хиляди години.

Оттук те проследяват покачването и спадането на водните нива в разклонението на река Нил при пирамидата на Хеопс през 8000 години от историята на египетските династии, като свързват резултатите си с други исторически данни.

"Разклонението на река Нил при пирамидата на Хеопс е останало с високо водно ниво... по време на управлението на Хеопс, Хефрен и Микерин, което е улеснило транспортирането на строителни материали до пирамидния комплекс в Гиза."

Карта, показваща местоположението на петте седиментни ядра (червените точки), събрани от заливната равнина на Гиза в близост до пирамидите. Кредит: Sheisha et al., PNAS, 2022 г.

Но след управлението на цар Тутанкамон, който се възкачва на престола около 1349-1338 г. пр. н. е., разклонението на река Нил при пирамидата на Хеопс постепенно пресъхва, а към края на династичния период достига най-ниските си документирани нива за последните 8000 години.

Това понижение кореспондира с химическите маркери в зъбите и костите на египетските мумии, които по подобен начин говорят за суха среда, както и с други исторически данни.

Както при всички археологически проучвания обаче, хронологичните дати - на управлението на фараоните и на промените в околната среда - могат да варират в широки граници, така че трябва да приемаме тези резултати с известен скептицизъм.

Но чрез свързването на данните за околната среда и историческите данни проучването предоставя много по-директни доказателства, отколкото археологическите, за да заключат, че древните египтяни може да са издълбали речни канали при изграждането на пирамидите в Дахшур, по-южно от Гиза.

"Трудно е да се повярва в гигантския отпечатък, който са оставили египтяните", коментира пред New Scientist геологът от Университета в Инсбрук Арне Рамиш (Arne Ramisch).

Изследователите, които стоят зад последното проучване, предполагат, че подобни подходи биха могли да се използват за реконструкция на древните водни пейзажи, които са били до други египетски пирамидни комплекси, включително некропола в Дахшур, когато са били построени тези монументални постройки.

Справка: Nile waterscapes facilitated the construction of the Giza pyramids during the 3rd millennium BCE
Hader Sheisha, David Kaniewski, Nick Marriner, Morteza Djamali, Gamal Younes, Zhongyuan Chen, Gad El-Qady, Amr Saleem, Alain Véron and Christophe Morhange
PNAS 29, 2022, 119 (37) e2202530119
https://doi.org/10.1073/pnas.2202530119

Източник: A Hidden Landscape We Can No Longer See May Explain The Mystery of The Pyramids, ScienceAlert

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !