Проучване установява, че моделите на валежите в Северна Африка са останали до голяма степен стабилни между 3.5 и 2.5 милиона години - ключов период в климатичната история на Земята, когато Северното полукълбо се е охладило и места като Гренландия са били трайно заледени.
Новите открития на Университета Браун, публикувани в Science Advances, оспорват дългогодишните интерпретации на климатичната история на Северна Африка, които предполагаха, че регионът се е засушил значително през този период. Времето съвпада с появата на първия известен член на рода Homo във вкаменелостите, което води до спекулации, че това засушаване може да е играло значителна еволюционна роля в зората на човешкия род.
Но в сравнение с предишни проучвания, това ново проучване анализира по-директен показател за валежите – листни восъци, произведени от сухоземната растителност – и стигна до ново заключение.
"Растенията произвеждат тези восъци през летния вегетационен период, така че те осигуряват директен сигнал за летните валежи с течение на времето", обяснява Брайс Мицунага (Bryce Mitsunaga), ръководител на изследването от катедрата по науки за Земята, околната среда и планетата на университета Браун, а сега е постдокторант в Харвард. "Открихме, че циклите на валежите не се променят много, дори когато се случваха всички тези по-големи промени в температурата и заледяването."
Предишни доказателства за засушаване в Северна Африка са били открити в прахови отлагания в океански седиментни ядра, взети от бреговете на Западна Африка. Океанските седименти съхраняват фосилни микроорганизми, растителна материя и други маркери, които помагат на учените да проследяват климата през далечни времена.
Изследователите са установили, че количеството континентален прах, открито в пробите, се е увеличило драстично в проби, датирани между 3.5 и 2.5 милиона години, период, известен като преход между плиоцен и плейстоцен. Това увеличение на праха е интерпретирано като разширяване на пустинята Сахара, причинено от намаляването на летните мусони.
За това ново проучване, изследователите прецизно са анализирали листни восъци в същите проби, в които са открити доказателствата от прах. Листните восъци запазват изотопния подпис на водата, която растенията абсорбират, докато растат, и този подпис варира в зависимост от количеството паднали дъждове.
Дъждовната вода обикновено съдържа две форми на водород: лек водород без неутрони и по-тежка форма с един неутрон. Дъждовната вода с по-тежък водород пада първа. Така че листните восъци с по-високо съотношение на лек водород са показател за по-продължителни дъждове.
Анализът на листния восък не разкрива значителна тенденция на засушаване на границата между плиоцена и плейстоцена. Моделите на летните валежи остават до голяма степен стабилни от двете страни на границата, което показва, че моделите на валежите в Африка до голяма степен не са били засегнати от промените в глобалния климат – понижаване на температурата при нарастващо заледяване в Северното полукълбо – които са настъпвали по това време.
Изследването показва, че прахът, открит в предишни проучвания, се дължи на нещо различно от промените във валежите – може би на промени в моделите или интензитета на вятъра.
Констатациите имат редица последици за разбирането както на миналия, така и на бъдещия климат, казват изследователите.
Смята се, че нивата на въглероден диоксид на границата между плиоцена и плейстоцена са подобни на днешните, макар и да се движат в противоположни посоки (днес се увеличават, а тогава намаляват).
"Ако можем да видим как глобалният климат е повлиял на водния цикъл в този момент от историята, това би могло да ни даде информация за прогнозите за бъдещите валежи в този регион, който вече е с недостиг на вода", коментира Мицунага.
Резултатите повдигат нови въпроси относно климатичната история на Северна Африка и нейните последици за човешката еволюция, заявява Джим Ръсел (Jim Russell), професор в катедрата по науки за Земята, околната среда и планетарните науки на университета Браун и старши автор на изследването
Времето на предполагаемото събитие за засушаване в Африка съвпада с появата във вкаменелостите на ранни хоминидни предци, включително Homo habilis и Paranthropus, което води до предположения, че по-сухите условия може да са довели до адаптации за изправено ходене в нова среда за хранене. Но липсата на тенденция за засушаване на границата между плиоцена и плейстоцена усложнява този сценарий.
"Това изисква нови изследвания, за да се определи кога и защо африканският климат и околна среда са преминали към по-сухо състояние, както и нови теории, за да се разбере нашето потекло", отбелязва Ръсел.
Справка: Bryce Mitsunaga, Fundamentally unchanged northwestern African rainfall regimes across the Plio-Pleistocene transition, Science Advances (2025). DOI: 10.1126/sciadv.ads3149. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.ads3149
Източник: Analysis casts doubt on ancient drying of northern Africa's climate, raising new questions about early human evolution, Kevin Stacey, Brown University/p>
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"