Проучване установява, че моделите на валежите в Северна Африка са останали до голяма степен стабилни между 3.5 и 2.5 милиона години - ключов период в климатичната история на Земята, когато Северното полукълбо се е охладило и места като Гренландия са били трайно заледени.
Новите открития на Университета Браун, публикувани в Science Advances, оспорват дългогодишните интерпретации на климатичната история на Северна Африка, които предполагаха, че регионът се е засушил значително през този период. Времето съвпада с появата на първия известен член на рода Homo във вкаменелостите, което води до спекулации, че това засушаване може да е играло значителна еволюционна роля в зората на човешкия род.
Но в сравнение с предишни проучвания, това ново проучване анализира по-директен показател за валежите – листни восъци, произведени от сухоземната растителност – и стигна до ново заключение.
"Растенията произвеждат тези восъци през летния вегетационен период, така че те осигуряват директен сигнал за летните валежи с течение на времето", обяснява Брайс Мицунага (Bryce Mitsunaga), ръководител на изследването от катедрата по науки за Земята, околната среда и планетата на университета Браун, а сега е постдокторант в Харвард. "Открихме, че циклите на валежите не се променят много, дори когато се случваха всички тези по-големи промени в температурата и заледяването."
Предишни доказателства за засушаване в Северна Африка са били открити в прахови отлагания в океански седиментни ядра, взети от бреговете на Западна Африка. Океанските седименти съхраняват фосилни микроорганизми, растителна материя и други маркери, които помагат на учените да проследяват климата през далечни времена.
Изследователите са установили, че количеството континентален прах, открито в пробите, се е увеличило драстично в проби, датирани между 3.5 и 2.5 милиона години, период, известен като преход между плиоцен и плейстоцен. Това увеличение на праха е интерпретирано като разширяване на пустинята Сахара, причинено от намаляването на летните мусони.
За това ново проучване, изследователите прецизно са анализирали листни восъци в същите проби, в които са открити доказателствата от прах. Листните восъци запазват изотопния подпис на водата, която растенията абсорбират, докато растат, и този подпис варира в зависимост от количеството паднали дъждове.
Дъждовната вода обикновено съдържа две форми на водород: лек водород без неутрони и по-тежка форма с един неутрон. Дъждовната вода с по-тежък водород пада първа. Така че листните восъци с по-високо съотношение на лек водород са показател за по-продължителни дъждове.
Анализът на листния восък не разкрива значителна тенденция на засушаване на границата между плиоцена и плейстоцена. Моделите на летните валежи остават до голяма степен стабилни от двете страни на границата, което показва, че моделите на валежите в Африка до голяма степен не са били засегнати от промените в глобалния климат – понижаване на температурата при нарастващо заледяване в Северното полукълбо – които са настъпвали по това време.
Изследването показва, че прахът, открит в предишни проучвания, се дължи на нещо различно от промените във валежите – може би на промени в моделите или интензитета на вятъра.
Констатациите имат редица последици за разбирането както на миналия, така и на бъдещия климат, казват изследователите.
Смята се, че нивата на въглероден диоксид на границата между плиоцена и плейстоцена са подобни на днешните, макар и да се движат в противоположни посоки (днес се увеличават, а тогава намаляват).
"Ако можем да видим как глобалният климат е повлиял на водния цикъл в този момент от историята, това би могло да ни даде информация за прогнозите за бъдещите валежи в този регион, който вече е с недостиг на вода", коментира Мицунага.
Резултатите повдигат нови въпроси относно климатичната история на Северна Африка и нейните последици за човешката еволюция, заявява Джим Ръсел (Jim Russell), професор в катедрата по науки за Земята, околната среда и планетарните науки на университета Браун и старши автор на изследването
Времето на предполагаемото събитие за засушаване в Африка съвпада с появата във вкаменелостите на ранни хоминидни предци, включително Homo habilis и Paranthropus, което води до предположения, че по-сухите условия може да са довели до адаптации за изправено ходене в нова среда за хранене. Но липсата на тенденция за засушаване на границата между плиоцена и плейстоцена усложнява този сценарий.
"Това изисква нови изследвания, за да се определи кога и защо африканският климат и околна среда са преминали към по-сухо състояние, както и нови теории, за да се разбере нашето потекло", отбелязва Ръсел.
Справка: Bryce Mitsunaga, Fundamentally unchanged northwestern African rainfall regimes across the Plio-Pleistocene transition, Science Advances (2025). DOI: 10.1126/sciadv.ads3149. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.ads3149
Източник: Analysis casts doubt on ancient drying of northern Africa's climate, raising new questions about early human evolution, Kevin Stacey, Brown University/p>
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората