Династичната история на Китай обхваща 13 периода на управление от 2070 г. пр.н.е. до абдикацията на последния император през 1912 г. Макар че факторите, довели до прехода между династиите, са сложна смесица от екологични, социални и икономически проблеми, ролята на изменението на климата често е изтъквана като важен фактор за тези геополитически промени. Това е така, защото зависимостта на Китай от селското стопанство преди индустриалната епоха означава, че страната е чувствителна към резки промени в климата, които могат да доведат до различни социални и икономически последици.
Новото изследване, публикувано в Quaternary Science Reviews, се фокусира върху ролята, която може да са изиграли променящите се модели на валежите, особено по отношение на променливостта на азиатските мусони. Тези природни явления водят до студени и сухи зими, водещи до суша, и топли и влажни лета, през които между май и септември падат проливни дъждове, а тропическите циклони навлизат на сушата и нанасят разрушения.
За да изследват това, д-р Хаоуън Фан (Haowen Fan) от Китайския университет по геонауки и колегите му анализират данните от минералните образувания (спелеотеми) от пещерата Хъшан в Централен Китай, които обхващат период от 2000 години. Тези минерални отлагания се образуват в пещерите, натрупвайки се като калциеви отлагания от подпочвените води, и са по-известни като сталактити (растящи надолу от тавана на пещерата) и сталагмити (растящи нагоре от дъното на пещерата).
Промените в температурните и валежните модели, свързани с азиатските мусони, заедно с оценките на зърнената реколта и икономическия просперитет на различни китайски династии през последните 2000 години. Кредит: Haowen Fan et al
В рамките на тези пещерни минераални образувания (спелеотеми) годишните растежни ивици са представени като отделни слоеве, от които са измерени кислородни изотопи (δ18O) като заместител на мусонните валежи във времето. Например през периода 1-400 г. от н.е. δ18O се е понижил в спелеотемите и съвпада с Римския топъл период с повече валежи, докато през следващите 400-800 г. от н.е. δ18O се е повишил и съответства на Малкия ледников период с по-малко валежи.
Изследователският екип установява, че когато азиатските мусони са в положителната си фаза (когато температурата на морската повърхност е по-висока в западната част на Индийския океан и по-хладна на изток, и следователно валежите са повече на запад, но по-малко на изток), тези периоди често съвпадат с преходите на китайските династии в многогодишен мащаб (пикови цикли на 13, 35 и 75 години). Особено важно е, че продължителните суши в Източен Китай са намалили реколтата от зърно, което е довело до проблеми с продоволствената устойчивост и икономически упадък.
Важно е да се отбележи, че д-р Фан посочва, че променливостта на климатичните модели в Китай, водеща до граждански вълнения, е важна констатация, а не универсална промяна в цялата страна. Над 80% от населението на Китай живее в Източен Китай от 221 г. пр.н.е. насам, формирайки основната територия на династиите Хан, Тан, Северна Сун, Юан, Мин и Цин и други, което прави този регион силно податлив на последиците от изменението на климата върху социално-икономическата сфера.
Например династиите Уей, Дзин и Сун (181-540 г. сл. н. е.) и династията Тан (618-907 г. сл. н. е.) са настъпили по време на по-студени периоди, когато мусоните са били по-слаби, докато династиите Мин и Цин (1321-1920 г.) са преобладавали при сравнително по-топли условия, когато интензивността на мусоните е била по-силна. Най-слабият регистриран мусон е бил през 1500-1650 г. от н.е. и съвпада с времето на краха на династията Мин, когато условията се влошават през Малкия ледников период и добивите на зърно намаляват с 20-50 % на глава от населението поради суши, което води до въстания, свалили династията.
Свързването на мусонните фази със засушаванията и недостига на вода, който се отразява на древните земеделски практики, е интересна информация за това как намалените доставки на храна може да са довели до глад, икономически спад и граждански вълнения, които в крайна сметка са променили хода на китайската история.
Справка: Haowen Fan et al, Transitions between Chinese dynasties influenced by spatial-patterned precipitation, Quaternary Science Reviews (2024). DOI: 10.1016/j.quascirev.2024.109069
Източник: Climate patterns from cave mineral deposits linked to Chinese dynasty collapses, Hannah Bird, Phys.org
Още по темата
Земята
Колебанията Ел Ниньо са на поне 250 милиона години, нищо че кнтинентите са били разлчни (видео)
Човекът
Скални рисунки на лодки и добитък, открити насред нубийската пустиня
Земята
Ново проучване разкрива защо и кога пустинята Сахара е била зелена
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари