Дешифрирани са първите древни геноми от Зелената Сахара

Ново проучване разкрива дълго изолирана северноафриканска човешка линия в Централна Сахара по време на африканския влажен период преди повече от 7000 години

Ваня Милева Последна промяна на 03 април 2025 в 00:00 6595 0

Изглед от скалното убежище Такаркори в Южна Либия.

Кредит Archaeological Mission in the Sahara, Sapienza University of Rome
Изглед от скалното убежище Такаркори в Южна Либия.

ДНК анализ на два естествено мумифицирани индивида от Либия: Преди повече от 7000 години, по време на така наречения Африкански влажен период (Зелена Сахара), в Северна Африка е съществувала дълго изолирана човешка линия.

Геномите не носят следи от предци от Субсахарска Африка, което предполага, че противно на предишни тълкувания, Зелената Сахара не е била миграционен коридор между Северна и Субсахарска Африка. Разпространението на миграционното скотовъдство в Зелена Сахара вероятно е станало чрез културен обмен.
Древните индивиди са имали значително по-малко ДНК на неандерталци в сравнение с хората извън Африка, което свидетелства за до голяма степен изолирано северноафриканско население. 

Изследването предоставя нови критични сведения за Африканския влажен период - времето между 14 500 и 5 000 години, когато пустинята Сахара е била зелена савана, богата на водни басейни, които са улеснили обитаването ѝ от хората и разпространението на скотовъдството. По-късно засушаването превръща този регион в най-голямата пустиня в света. Поради изключителната засушеност на региона днес запазването на ДНК е слабо, което прави това революционно древно ДНК изследване още по-значимо.

Геномните анализи разкриват, че родословието на индивидите от скалния заслон в Такаркори произхожда предимно от северноафриканска линия, която се е разграничила от популациите в Субсахарска Африка приблизително по същото време като съвременните човешки линии, разпространили се извън Африка преди около 50 000 години. Новоописаната линия е останала изолирана, разкривайки дълбока генетична приемственост в Северна Африка по време на късния ледников период. Въпреки че тази линия вече не съществува в несмесена форма, този род все още е централен генетичен компонент на съвременните северноафрикански хора, подчертавайки тяхното уникално наследство.

Северна Африка остава генетично изолирана

Изглед към скалния заслон Такаркори в Южна ЛибияИзглед към скалния заслон Такаркори в Южна Либия. Кредит Archaeological Mission in the Sahara, Sapienza University of Rome

Освен това тези индивиди имат близки генетични връзки с 15 000-годишни събирачи, живели през ледниковия период в пещерата Тафоралт, Мароко, свързани с иберомавританската литодобивна индустрия, която предшества африканския влажен период. Забележително е, че и двете групи са еднакво отдалечени от африканските линии на юг от Сахара, което показва, че въпреки раззеленяването на Сахара, генният поток между субсахарските и северноафриканските популации е останал ограничен през Африканския влажен период, противно на предишни предположения.

Изследването хвърля светлина и върху неандерталското родословие, показвайки, че индивидите от Такаркори имат десет пъти по-малко неандерталска ДНК от хората извън Африка, но повече от съвременните африканци на юг от Сахара.

"Нашите открития предполагат, че макар ранните северноафрикански популации да са били до голяма степен изолирани, те са получили следи от ДНК на неандерталци благодарение на генен поток от страни извън Африка", посочва водещият автор Йоханес Краузе (Johannes Krause), директор в Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

Разпространението на скотовъдството в Зелена Сахара

Естествена мумия на 7000 години, открита в скалното убежище Такаркори (индивид H1) в Южна Либия.Естествена мумия на 7000 години, открита в скалното убежище Такаркори (индивид H1) в Южна Либия.

"Нашето изследване оспорва предишни предположения за историята на населението на Северна Африка и подчертава съществуването на дълбоко вкоренена и отдавна изолирана генетична линия", заявява първият автор Нада Салем (Nada Salem) от Института за еволюционна антропология "Макс Планк". "Това откритие разкрива как скотовъдството се е разпространило в Зелена Сахара, вероятно чрез културен обмен, а не чрез мащабна миграция."

"Изследването подчертава значението на древната ДНК за реконструиране на човешката история в региони като Централна Северна Африка, осигурявайки независима подкрепа на археологическите хипотези", коментира старшият автор Давид Карамели (David Caramelli) от Университета във Флоренция.

"Като хвърляме светлина върху дълбокото минало на Сахара, ние се стремим да разширим познанията си за човешките миграции, адаптации и културна еволюция в този ключов регион", допълва старшият автор Савино ди Лерния (Savino di Lernia) от университета "Сапиенца" в Рим.

Справка: Salem, N., van de Loosdrecht, M.S., Sümer, A.P. et al. Ancient DNA from the Green Sahara reveals ancestral North African lineage. Nature (2025). https://doi.org/10.1038/s41586-025-08793-7 

Източник: First ancient genomes from the Green Sahara deciphered, Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, Leipzig

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !