

Учени са открили, че два загубени, но изключително важни труда на гръцкия математик Аполоний, наричан "Великия геометър", са оцелели в арабски ръкопис, съхраняван в библиотеката на Лайденския университет в Нидерландия. Това откритие е представено в книга, озаглавена "Пророци, поети и учени" (Prophets, Poets and Scholars), публикувана от издателството на Лайденския университет.
Аполоний и неговото наследство
Аполоний (262–190 г. пр.н.е.) е един от най-великите гръцки математици, известен с произведението си "Конични сечения", в което въвежда понятията хипербола, елипса и парабола. Неговата работа се състои от осем книги, но през Ренесанса европейските учени имали достъп само до първите четири.
Изгубените книги – пета и седма – са били донесени в Лайденския университет от холандския ориенталист и математик Якоб Голиус (Jacob Golius), който ги закупил по време на пътуванията си в Близкия изток.
Връзката на Нидерландия с Изтока
Книгата разглежда историята на отношенията между Нидерландия и Близкия изток, като подчертава ранните срещи с арабски ръкописи през XVII век. Холандецът Томас Ерпениус става водещ учен в ориенталистиката, като съставя арабска граматика, използвана повече от два века. Но именно Якоб Голиус е първият холандец, който пътува до Близкия изток и Северна Африка, събирайки над 200 ръкописа за Лайденския университет.
Значението на арабските ръкописи
Сред ръкописите, които Голиус придобил, има превод от XI век на изгубените математически трудове на Аполоний. Холандският математик Ян Питер Хогендейк (Jan Pieter Hogendijk) отбелязва, че ръкописът не само съдържа точна наука, но е и красиво илюстриран с цветни фигури и изящна калиграфия.
Според учените тези ръкописи са доказателство за интелектуалните способности и дисциплината на учените и писарите от миналото, които съвременните хора, разсейвани от технологии, вече не притежават в същата степен.
Във външните краища на познатия свят могат да се случат странни неща
В своите проучвания и анализи учените откриват, че арабските автори често добавят по нещо забавно и фантастично към своя разказ.
"Те (текстовете) често се смесват с легендарни разкази, особено в доклади за външните краища на познатия свят, където законите на природата вече не са фиксирани и могат да се случат странни неща.
Пълната дискусия на Ал-Бируни за всички възможни начини за конструиране на астролабия, фигура, показваща "астролабия на лодка" и обсъждане на хипотезата за въртяща се земя. Кредит: Leiden University Libraries
"Там жените може да растат по дърветата, хората може да имат оръжия там, където ние имаме уши, и може да се натъкнем на острови, обитавани изключително от жени или мъже. Всичко това е оставило своите следи в писменото наследство на Близкия изток, а също и в съпътстващата изобразителна традиция."
Ислямската научна традиция
В раздела, посветен на арабските ръкописи и озаглавен "Великото арабско наследство", има акцент върху космографията, освен астрономията, математиката, зоологията, ботаниката, планетологията и други науки.
Отделено е внимание на средновековния мюсюлмански космограф Ал-Казвини и неговия енциклопедичен труд "Чудесата на творението", който описва реални и фантастични същества.
Един от примерите в книгата показва как понякога е необходимо да се преосмислят описанията в арабските ръкописи. Например, Ал-Казвини описва морско създание с лице като човешко, бяла брада, тяло като на жаба и размер на теле – което всъщност може да е описание на тюлен.
Ръчно оцветена карта на Европа в Katib Cele-bi, Kitab-i CiHAN-NUMA (Косморамата), отпечатана от Ибрахим Мутеферика, Истанбул, 1145 г. по Хиджра (1732 г. сл. н. е.).. Кредит: Leiden University Libraries
Предизвикателствата в изучаването на ислямските ръкописи
Според професор Мостафа Захри от Университета в Шарджа, арабските ръкописи в западни библиотеки са ценни свидетелства за интелектуалните постижения на ислямската цивилизация. Той подчертава, че много ръкописи остават недоизследвани и само по-тясно сътрудничество и дигитализация могат да разкрият пълната им стойност.
Професор Месут Идриз добавя, че изучаването на ислямските ръкописи изисква задълбочени познания по палеография, история, лингвистика и наука, а в съвременната академична среда тези области често са недостатъчно развити.
Западният интерес към ислямската наука
Интересът на Запада към ислямската наука се дължи не само на нейната роля за развитието на европейската наука между XI и XIV век, но и на нейната вътрешна стойност. В тази връзка учени провеждат обучения, като през януари 2025 г. в Университета в Шарджа се проведе курс за арабската цифрова система "абджад", използвана от ислямските учени.
Илюстрация на чинар (цинар) и бял ясен в Kitab al-Hasha'ish или De Materia Medica от Диоскорид. Кредит: Leiden University Libraries
Мюсюлманските учени и решаването на древногръцки загадки
Освен арабския ръкопис, в който са намерени двете изгубени произведения на Аполоний, в тома има откъси и изследвания, които се занимават с различни научни традиции, преобладаващи сред арабите през Средновековието.
Книгата съдържа и анализ на фигура от ръкопис от XI век, приписван на Ал-Мутаман ибн Худ, владетел на Сарагоса (1081–1085 г.) Главата показва как мюсюлмански учени успяват да решат древногръцка геометрична задача почти половин хилядолетие преди решение на същата задача да бъде намерено в Европа.
Решението на пъзела от мюсюлмански учени, според главата, "е част от огромна математическа енциклопедия, наречена "Книгата на съвършенствата", от която е запазен малък фрагмент."
Друг анализ в книгата разглежда ръкопис от XIV век, в който мюсюлманските учени успели да определят географските координати на 160 града с минимален процент грешка, използвайки арабската буквена цифрова система.
Таблица с географски дължини и ширини в (по-късна преработка на) астрономическия наръчник на Улуг Бег. Кредит: Leiden University Libraries
Имената на градовете са написани с черно, а числата в червено са географските дължини в градуси и минути и ширината в градуси и минути. Числата са написани в азбучната система абджад, използвана от повечето астрономи, в която на всяка буква се приписва числова стойност. Първата колона започва с местности в двете провинции на Западен и Източен Азербайджан в съвременен Иран.
Заключение
Откриването на изгубените книги на Аполоний в арабски ръкопис е само част от голямата картина на ислямската научна традиция. Макар западните библиотеки да притежават хиляди такива ръкописи, много от тях остават неизследвани. Сътрудничеството между западните и арабските учени, дигитализацията и новите методи на изследване са ключът към разкриването на тяхната пълна стойност.
Справка: Arnoud Vrolijk et al, Prophets, Poets and Scholars, (2024). DOI: 10.24415/9789400604520. www.degruyter.com/document/doi … 5/9789400604520/html
Източник: Scientists review Arabic manuscript containing lost works of Apollonius and shed light on Islamic scientific tradition, Leon Barkho, University of Sharjah
Още по темата

Човекът
Находка поставя ислямското изкуство в сърцето на средновековното християнство

Човекът
Уникален меч "Екскалибур" е намерен забит изправен в земята в Испания и има ислямски произход

Човекът
Рядко откритие на астролабия от 11-ти век разкрива ислямско-еврейски научен обмен

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Учените, работещи за връщането на вълнестия мамут, създават вълнести мишки
dolivo
Обществото умее да разпознава фалшиви новини, но е скептично към верните новини, показва метаанализ
dolivo
Прогноза за развитие на технологиите до 2099 от Рей Курцвейл
dolivo
Може ли удар от малка черна дупка да убие човек?