Товарните кораби, които пресичат с милиони през океаните на Земята, могат да имат едно изненадващо въздействие върху планетата - те създават по-интензивни бури по най-натоварените морски пътища в света.
Избълваните от корабите сажди в девствения океански въздух са кондензационни ядра за облаци в атмосферата, което води до по-мощна гръмотевична дейност, според анализ, публикуван в списание Geophysical Research Letters.
Това е странен пример за това как човешката дейност може да се промени времето, отбелязва NewScientist.
Когато Джоел Торнтън (Joel Thornton) от Университета на Вашингтон в Сиатъл и колегите му преглеждат регистрираните гръмотевични бури между 2005 г. и 2016 г. от World Wide Lightning Location Network, те забелязват, че има значително повече мълнии в някои региони на източен Индийски океан и Южнокитайско море, в сравнение с околните райони.
Неочаквано това се случва по две прави линии в открития океан, което съвпада с два от най-оживените корабни маршрута в света. Заедно тези пътища имат два пъти повече попадения от мълнии в сравнение с околните райони.
Карта на корабите, прекосяващи Индийския океан и околните морета през юни 2012 г. Най-много кораби, прекосяващи северната част на Индийския океан, следват тясна, почти права отсечка около 6 градуса северно между Шри Ланка и остров Суматра. На изток от Суматра кораби пътуват в посока югоизток през пролива Малака, заобиколят Сингапур и продължават на североизток през Южнокитайско море. Емисиите на частиците по тези търговски пътища са десет пъти повече, отколкото по други търговски пътища в региона и са сред най-големите в световен мащаб. Източник: Shipmap.org, an interactive map of commercial shipping movements, created by Kiln for University College London's Energy Institute.
Повече от 5 000 милиарда долара от световната търговия минава през Южнокитайско море всяка година и близо 100 000 кораби преминават само през пролива Малака. Броят на мълниите е мярка за интензивността на бурята и изследователите откриват на покачване на броя на мълниите още през 2005 година, разказва Джоел Торнтън в сайта на American Geophysical Union.
По-горната карта показва средно годишната плътност на мълниите с разделителна способност от около 10 км, както са записани от WWLLN, от 2005 г. до 2016 г. Долната карта показва аерозолните емисии от корабите, прекосяващи маршрути в Индийския океан и Южнокитайско море от 2010 г. Източник: Thornton et Al / Geophysical Research Letters / AGU.
"Ние бяхме съвсем сигурни, че корабите трябва да са оказали влияние по някакъв начин", разказва Торнтън. Но все пак трябва да се премахнат и други фактори, които влияят върху интензитета на бурите, като скоростта на вятъра и температурите.
След като са изключени, екипът установява, че аерозоли от изгорелите газове на корабните двигатели са причината. Аерозолните частици действат като ядра, около които водната пара се кондензира в облачни капки. В чистия въздух няма много такива ядра, така че капките в облака бързо растат и падат като дъжд.
Но когато има много ядра като по натоварените морски пътища, се образуват по-голям брой малки капчици. Тъй като са леки, те се издигст високо в атмосферата и замръзват, създавайки облаци, богати на лед.
Точно това води до по-силни бури - мълниите възникват само ако облаците са електрически заредени и това се случва само ако има много ледени кристали.
А ефектът на аерозолите е, че мълниите са най-силно изразени в такива периоди на годината, когато се оформят мощни атмосферни конвекционни потоци, които отнасят аерозолните частици високо в небето.
Въпреки че гръмотевичната активност е по-висока по корабните маршрути, количеството на валежите не е по-различно оъ близките райони.
"Това е един от най-ясните примери за начина, по който хората наистина променят интензивността на буреносните процеси на Земята като отделят частици изгорели газове" , заяви водещият автор Джоел Торнтън.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари