Земята може да е родена от гигантско изригване на младото Слънце

Не е лесно да се направи Земята. Повечето от обясненията за това, как се е формирала нашата планета, имат тревожни проблеми.

Но според една нова идея трябва да благодарим на хиперактивното младо Слънце за съществуването на Земята, както и за решаването​ на една дългогодишна загадка за Марс, пише NewScientist.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters и е достъпно на сайта ArXiv.org .

Според стандартните познания, процесът на изграждане на планетите започва, когато частиците прах, които обикалят около новородено Слънце се слепват, образувайки камъни, които изграждат все по-големи обекти.

Но тази история не всичко е гладко. "Проблемът за създаването на планетите​ от земен тип не ми даваше мира", разказва Александър Хъбард от Американския музей по естествена история в Ню Йорк.

Тези планети са първите четири от Слънцето: Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те се състоят най-вече от камък и желязо - чиито частици не лесно да се скрепят заедно.

Те биха били достатъчно лепкав, ако бяха покрити със сняг или​ органична слуз, разказва Хъбард. Но въпреки всичките​ океани на Земята и на въглеродните съединения, нашата планета има твърде малко вода или въглерод, за да се подкрепи това обяснение.

Сега Хъбард предлага интригуващо решение за трудното раждане на Земята.

През 1936 г. една млада звезда започва свети по-ярко и в крайна сметка грее над 100 пъти по-ярко от първоначалното​. Звездата, наречена FU Orionis остава ярка и досега. Както и няколко други млади звезди.

^{Кратък разказ за протозвездата V1647 Orionis и рентгеновите й емисии през 2004 г. Wikimedia Commons}

Тук се намесва Слънцето

Ами ако новороденото Слънце се е държало по​ същия начин? Едно изригване частично би разтопило праховите​ зърна, което ще ги направи достатъчно лепкави, за да станат зародиши на Меркурий, Венера, Земята и Марс.

В същото време в звездни системи, които не са били подложени на подобни изригвания, праховите зърна са били разтопени само в района близо до звездата, което води до компактни системи като Кеплер-11.

"Това е интересна идея. В стандартния модел съществува сериозен проблем и затова всички идеи трябва да бъдат разгледани", коментира Андрю Юдин от Университета на Аризона, отбелязвайки трудността за обяснението за образуването на планетите от земната група.

Моделът на Хъбард обяснява също и малкия размер на Марс, който е само половината от диаметъра на Земята. "Марс е дяволски малък", отбелязва той. Повечето учени обвиняват гравитационната намеса от гигантския Юпитер, една идея, датираща от пруския философ Имануел Кант от 1755 г.

Но Юпитер може да е невинен. Едно изригване на младото слънце, подобно на изблиците на FU Orionis, не би разстопило праховите зърна много отвъд орбитата на Земята. На разстоянието до Червената планета "пиковата температура не би се задържала достатъчно висока и достатъчно дълго, за да може разстопените зърна да израстнат достатъчно големи", обяснява Хъбард.

В резултат на това за Марс е останал с малко материал за образуването си и така достигна едва 11% от масата на Земята, коментира ученият.

^{Марс е много по-малък, само 10% от масата на Земята. Изображение: NASA / JPL / MSSS}

Още по темата

10/04/2017

Космос

За малкия размер на Марс е виновен Юпитер

10/02/2015

Земята

Ядрото на Земята се оказа трислойно

12/11/2014

Земята

Как се е образувала Земята и нейният спътник - Луната