Известните със своята интелигентност и пъргавина, афалите, морски бозайници от семейството на делфините, се оказа, че имат още една забележителна сензорна способност – да откриват слаби електрически полета, установи ново проучване.
Това откритие на изследователи от Университета на Рощок, Германия, е революционно за нашите познания за поведението и сетивните способности на делфините.
Всички знаем, че зрението, слухът, вкусът, обонянието и усещането за допир са петте човешки сетива, но те не свършват дотук.
Има неща като проприорецепция, чувството за ориентиране на тялото в пространството, а други сетива имат дори подтипове. При докосване например механорецепцията открива текстурата на повърхността, докато терморецепцията разпознава температурата. Има и различни видове зрение, които улавят инфрачервена или ултравиолетова светлина. А някои животни извън рода Homo дори притежават електрорецепция — способността да възприемат електрически полета.
Тази естествена суперсила насочва съществата към вездесъщите електрически сигнали, които всички живи същества - и някои неживи същества - излъчват. Това е много полезно качество.
Най-новото животно, за което е открито, че има електрорецепция, е афалата (Tursiops), известна като едно от най-умните животни на планетата.
Родени с опашката напред, малките афали се появяват снабдени с два тънки мустаци по дължината на подобните на клюн муцуни - подобни на чувствителните на допир мустаци на тюлените. Но мустаците на афалите падат скоро след раждането, оставяйки малкото със серия от трапчинки, известни като вибрисални ямки.
Авторите на новото изследване на Тим Хютнер (Tim Hüttner) и Гуидо Денхард (Guido Dehnhardt) забелязват, че тези ямки много приличат на аналогични структури при акулите, които им позволяват да откриват електрически полета. Заинтригувани от това сходство, решават да ги проучат и успяват определят праговете на чувствителност за откриване на електрически полета от афалите.
Експериментът
За да направят това, изследователите провеждат експеримент, при който обучават две животни - Доли и Дона от Нюрнбергския зоопарк - да реагират на електрически полета с помощта на специално създадена инсталация.
Изследователите обучавали животните да реагират възможно най-бързо при появата на полета с постоянен и променлив ток, за което делфините получавали бонус - допълнителна порция храна. Те са обучени да опрат челюстите си върху метален прът, потопен във вода, и да отплуват в рамките на пет секунди след преминаване на електрически ток през него. Чрез постепенно намаляване на силата на електрическото поле от 500 до 2 микроволта на сантиметър (μV/cm), учените установяват, че едната афала може да открие поле на постоянен ток от 2,4μV/cm, а другата 5,5μV/cm.
За поле с променлив ток тези стойности варират от 11 до 29 микроволта на сантиметър. По този начин учените са стигат до извода, че афалите могат да усещат много слаби полета. Праговете за полета с променлив ток при животните обикновено са по-високи, отколкото за полета с постоянен ток, и чувствителността към полета с променлив ток намалява с увеличаване на честотата.
Това означава, че прагът за откриване на електрически полета при афалите е на нивото на птицечовките, акулите и гвианските делфини. Следователно делфините са в състояние да усетят магнитното поле на Земята, когато се движат доста бързо през водния стълб, а също така използват електрорецепция, за да търсят плячка в близките до повърхността слоеве на седименти на морското дъно, където техните ехолокатори не работят добре.
Схема на експерименталната установка, до която делфините плуват по време на експеримента. (A) Подводен изглед на делфин, разположен вътре в апарата по време на експеримента. Визуалното покритие предотвратява всякакви неволни сигнали от експериментатора, тъй като делфинът не може да види експериментатора щом влезе в апарата. (B) Изглед отблизо на делфина, разположен вътре в апарата. (C) Схематичен изглед отблизо на експерименталната установката по време на експеримента. Електродите са разположени приблизително на 10 см над безкосмените вибрисални ямки на горната челюст. Ако е пуснат електрически стимул, делфинът е обучен да напусне апарата в рамките на 3 сек. след началото на стимула. По време на опити с отсъствие на стимул, делфинът остава на позиция поне 12 сек. Правилните отговори са вторично стимуливани от експериментатора, последвано от награда риба от треньора. Кредит: Tim Hüttner, Lorenzo von Fersen, Lars Miersch, Guido Dehnhardt; J Exp Biol (2023) 226 (22): jeb245845. https://doi.org/10.1242/jeb.245845
Какво научи изследователският екип
Животните произвеждат променливи електрически полета, а не само статични, заради пулсиращите движения на рибните хриле. За да тестват това, изследователите променят импулсите на електрическото поле при 1, 5 и 25 пъти в секунда, докато намаляват силата на полето.
И Дона, и Доли откриват тези пулсиращи полета. Но тяхната чувствителност към тези променливи полета не е толкова висока, колкото към постоянните полета. Доли открива само най-бавното импулсно поле при 28,9 μV/cm, докато Дона усева и трите, с най-бавното при 11,7 μV/cm.
За какво може да служи това новооткрито усещане
Денхард обяснява практическото значение на това откритие, заявявайки, че способността да се откриват слаби електрически полета помага на делфините да откриват риба, скрита в утайките на дъното. Това умение се различава от това на акулите, които могат да усетят електрическите полета от по-голямо разстояние.
Хютнер и Денхард предполагат, че способността на делфините да възприемат електричество може да им помогне в по-голям мащаб. Денхард обяснява:
"Делфините могат да използват тази сетивна способност, за да се ориентират спрямо магнитното поле на Земята".
Той предполага, че делфините, плуващи с нормална скорост от 10 м/сек през слаби области на магнитното поле на Земята, могат да произведат откриваемо електрическо поле от 2,5 μV/cm в телата си. Нещо повече, по-бързото плуване увеличава вероятността да усетят магнитното поле на планетата, което им позволява да навигират глобално с помощта на магнитна карта, базирана на усещането на електричеството.
В заключение, това изненадващо откритие на Хютнер и Денхард разкрива нови начини за разбиране на сетивния свят на делфините. Той подчертава тяхната забележителна адаптивност и също така поставя вълнуващи въпроси относно еволюционната цел и екологичните последици от тази новооткрита "суперсила" - електрочувствителността - при делфините.
Повече за афалите
Афалите, научно наименование Tursiops truncatus, очароват всички със своята интелигентност и игриво поведение. Тези морски бозайници, известни с извитите си уста, придаващи вид на приятелска "усмивка", принадлежат към семейство Delphinidae. Те обитават топли и умерени морета по целия свят и са се превърнали в един от най-изследваните и познати видове делфини.
Физически характеристики на афалите
Този вид делфин обикновено е с дължина между 2 до 4 метра и тежи около 150 до 650 килограма. Техните елегантни, опростени тела, пригодени за плуване, имат сиво-син цвят с по-светла долна страна. Притежават характерна гръбна перка, която осигурява стабилност по време на плуване. Тези делфини имат добре развит слух и зрение както над, така и под водата.
Хранене и техники за лов
Афалите са месоядни, хранейки се основно с риба и калмари. Те използват сложни техники за лов, включително използването на ехолокация. Чрез излъчване на звукови вълни, които се отразяват от обекти, те могат да локализират и идентифицират плячката си със забележителна прецизност. В някои региони те са разработили уникални стратегии за лов, където улавят риба в мътни кръгове.
Социално поведение и комуникация
Афалите са силно социални животни, живеещи на групи. Техните стада можбе да са от няколко индивида до над дузина. Те комуникират, използвайки сложен набор от подсвирвания, щракания и език на тялото. Всеки делфин има уникално характерно подсвиркване, функциониращо като име, което им позволява да се обръщат към определени индивиди.
Интелигентност и обучение
Известни със своята интелигентност, афалите могат да се обучават и изпълняват сложни задачи, което ги прави звезди в много аквариумни представления. Те имат способността да разбират символен език, да използват инструменти и да проявяват умения за решаване на задачи. Изследователите непрекъснато откриват нови аспекти на техните когнитивни способности, задълбочавайки нашите познания за тези очарователни същества.
Размножаване и продължителност на живота
Женските афали достигат полова зрялост около 5-12-годишна възраст, докато мъжките съзряват малко по-късно, около 10-12 години. Чифтосват се през цялата година, като периодът на бременност е около 12 месеца. Малкото се ражда с опашката напред и бързо се издига на повърхността за първата си глътка въздух. Малките афали обикновено остават с майките си 3-6 години. В дивата природа афалите живеят 40 години и повече.
Природозащитен статус
Въпреки че в момента афалите не са застрашени, те са изправени пред заплахи от загуба на местообитания, замърсяване и риболовни мрежи. Различни усилия за опазване се фокусират върху защитата на естествените им местообитания и намаляването на предизвиканите от човека заплахи. Обществената осведоменост и отговорният екотуризъм играят значителна роля в опазването на тези великолепни същества.
В заключение, афалите, със своите забележителни способности и харизматичен характер, продължават да интригуват и радват хората. Тяхното присъствие в океаните ни напомня за сложността и красотата на морския живот и значението на запазването на такива невероятни видове за бъдещите поколения.
Разбирането и уважението към тези интелигентни същества е от решаващо значение за тяхното продължаващо оцеляване в непрекъснато променящата се морска среда.
Справка:
Passive electroreception in bottlenose dolphins (Tursiops truncatus): implication for micro- and large-scale orientation; Tim Hüttner, Lorenzo von Fersen, Lars Miersch, Guido Dehnhardt; Journal of Experimental Biology (2023) 226 (22): jeb245845. https://doi.org/10.1242/jeb.245845
Hüttner, Tim; Fersen, Lorenzo von; Miersch, Lars; Dehnhardt, Guido (2023). Passive electroreception in bottlenose dolphins Tursiops truncatus: implication for micro- and large-scale orientation [Dataset]. Dryad. https://doi.org/10.5061/dryad.b2rbnzsn2
Източници:
Bottlenose dolphins have a newly-discovered 'super sense', Eric Ralls Earth.com
Bottlenose Dolphins Possess a Shocking Sense, New Study Confirms, inverse.com
Още по темата
Животът
Делфини спасяват човек от нападение на акула. Защо го правят?
Животът
Делфини образуват най-големите социални мрежи в животинския свят
Животът
Секс игри за напреднали: Срещата на речни делфини и анаконда не завършва добре
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари