Астероидът, убил динозаврите, не е предизвикал дълга "ядрена зима"

Глобалните температури не са паднали рязко след удара на астероида, причинил гибелта на динозаврите, сочи ново проучване

Ваня Милева Последна промяна на 21 април 2023 в 00:01 24621 0

 Астероидът, убил динозаврите, не е предизвикал дълга
Астероидът, убил динозаврите, не е предизвикал дълга "ядрена зима" в крайна сметка. Колаж на НаукаOFFNews

Астероидът, унищожил динозаврите, не е предизвикал продължителна "ударна зима" (подобна на ядрената зима), установяват учени - откритие, което повдига нови въпроси за това какво се е случило на Земята непосредствено след удара му.

В един пролетен ден преди 66 млн. години 10-километров астероид се разбива в полуостров Юкатан и преобръща живота на Земята. Това събитие, наречено сблъсъкът Чиксулуб, предизвиква масово измиране, което унищожава 75 % от видовете, включително всички нептичи динозаври.

Но как точно е убило динозаврите, е донякъде мистерия - в крайна сметка те не са били събрани под астероида в очакване да бъдат смачкани. В продължение на десетилетия учените предполагаха, че ударът е изхвърлил толкова много прах и кал в атмосферата, че е предизвикал "ударната зима" - период на продължително захлаждане, по време на който глобалните температури са се понижили.

Проучване, публикувано наскоро в списание Geology, обаче разказва друга история.

"Установихме, че няма доказателства за "ядрена зима", отбелязва пред Live Science Лорън О'Конър (Lauren O'Connor), геолог от Университета в Утрехт, Нидерландия, и първи автор на изследването. "Поне не и в обхвата на нашето изследване", което би открило температурни спадове, продължили 1000 или повече години.

О'Конър и нейният екип анализират бактерии, вкаменени във въглищни проби от преди, по време и след удара на Чиксулуб. В отговор на температурните промени тези бактерии удебеляват или изтъняват клетъчните си стени, "както се облича или сваля одеяло", обяснява О'Конър.

Изследователите откриват, че през хилядолетията след удара бактериите не изглежда да са се уголемявали за зимата. Вместо това те откриват тенденция на затопляне за около 5000 години, която се стабилизира сравнително бързо. Тези горещи години може да са били резултат от супервулканите, които са изхвърляли CO2 в атмосферата през хилядолетията, предшестващи внезапния край на периода Креда.

Кредит: Geralt/Pixabay.

Това не означава, че ударната зима е напълно изключена, коментира Шон Глик (Sean Gulick), геофизик от Тексаския университет в Остин, който не е участвал в изследването. Прашният воал, издигнат от астероида, може да се е задържал в атмосферата само десетилетие или по-малко - без да промени забележимо глобалните температури, но потапяйки Земята в мрак.

"Дори не е необходимо да е било толкова дълго", смята Гулик. "Ако е имало само няколко месеца без слънце, това щеше да е достатъчно, за да унищожи повечето растения по света."

При изчезването на толкова много растения тревопасните животни трудно биха намерили достатъчно храна. Загиването на тези видове би предизвикало сътресения в хранителната верига, убивайки големите хищници и други видове, които са зависели от тях. Това събитие, макар и опустошително, би било само един щрих във фосилната история.

"От геологична гледна точка това е много, много бързо", отбелязва Гулик.

Екипът на О'Конър е на същото мнение, че в началото на измирането в края на креда вероятно е имало кратък период на студ и мрак. Но изглежда, че той не е поставил началото на дългосрочна тенденция към захлаждане.

Откритията им показват, че Земята може да е способна да се възстанови от събитие, променящо климата, по-бързо, отколкото се смяташе досега - но не и без да предизвика масово измиране, посочва О'Конър.

Сега изследователите планират да проучат въглища от повече места в САЩ, за да съберат данни за температурните промени през хилядолетията, предхождащи удара на астероида. Те се надяват, че тези данни ще им помогнат да разграничат последиците от вулканизма от удара на Чиксулуб и че паралелите с вулканичното затопляне ни дават по-ясна представа какво да очакваме в настоящата климатична криза.

Справка: Steady decline in mean annual air temperatures in the first 30 k.y. after the Cretaceous-Paleogene boundary
Lauren K. O’Connor; Emily Dearing Crampton-Flood; Rhodri M. Jerrett; Gregory D. Price; B. David A. Naafs; Richard D. Pancost; Paul McCormack; Aris Lempotesis-Davies; Bart E. van Dongen; Sabine K. Lengger
Geology (2023) https://doi.org/10.1130/G50588.1

Източник: Dinosaur-killing asteroid did not trigger a long 'nuclear winter' after all, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !