Според Илън Мъск хората могат да кацнат на Марс още през 2024 г. Целта е земната цивилизация да се разпространи на други планети и накрая да се превърне в междупланетен вид, който е по-малко уязвим от изчезване. В процеса обаче можем да предизвикаме бързото развитие на нов вид, който е по-адаптиран към извънземната среда - в този случай - на Марс.
В едно скорошно проучване са изброени някои от рисковете, които хората, опитващи седа заченат на Марс, могат да срещнат и обсъжда някои от етичните последици, които могат да възникнат.
Бихте ли отгледали децата си на Марс?
В много отношения четвъртата планета от Слънцето е доста подобна на Земята. Но въпреки че някога е била дом на потоци, реки и океани с вода, днес Червената планета е безплодна и неблагоприятна за живот, въпреки че в нея са най-големите ни надежди, че един ден можем да намерим живот там или поне някакви доказателства за минал живот.
И НАСА, и известният главен изпълнителен директор на SpaceX Илън Мъск искат някога да създадат постоянна колония на Марс. Това означава, че заселниците там ще трябва да имат и бебета, за да разширят колонията. Но със своята температура на замръзване, тънка атмосфера, ниска гравитация и много други опасности, Марс не е най-приятното място за отглеждане на деца. Всъщност, според новото проучване, публикувано в списание Futures, това ще бъде голямо изпитание.
"Възпроизвеждането на Марс ще бъде необходимо за оцеляване на колонията и последващото й разширяване", коментира екипът на изследователите. "За съжаление подобно начинание ще срещне гигантски проблеми".
Средната температура на Марс е около -60 градуса по Целзий, въпреки че може да варира от -125ºС близо до полюсите през зимата до +20°C на екватора. Богатата на въглероден диоксид атмосфера на Марс също е приблизително 100 пъти по-малка от средната за Земята, но все пак е достатъчно дебела, за да поддържа времето, облаците и ветровете. Тънката атмосфера означава, че достига много повече слънчева радиация до повърхността на Марс, отколкото на Земята. Това увеличава риска от увреждане на мозъчните клетки и различни видове рак. А по отношение на възпроизводството, това ще окаже силно влияние върху броя на сперматозоидите. Някои от тези радиационни ефекти могат да бъдат компенсирани, ако колонията се намира дълбоко под повърхността на Марс - но в този момент не е ясно колко безопасни хора ще бъдат и такива условия. (вж "НАСА призна, че няма ресурс да приземи хора на Марс")
Кадър от презентацията на Мъск за плановете му за масово изпращане на хора на Марс.
Марс също така има много по-слаба гравитация, отколкото на Земята, около една трета от тази, с която сме свикнали. Това означава, че има много по-малко напрежение и стрес върху човешкото тяло, което звучи като добра новина. Проблемът е, че тази внезапна промяна в гравитацията ще повлияе на човешкото здраве, както показват предишните изследвания на астронавтите, пребивавали в МКС. Промененото зрение и повишеното налягане вътре в главата са сред физиологичните промени, настъпили при мъжете и жените след полет в космоса. Тези симптоми са обединени от НАСА под името синдром на зрително увреждане и интракраниално налягане или синдром VIIP (visual impairment intracranial pressure syndrome) накратко. Учените предполагат, че поне една от причините за синдрома VIIP може да е свързана с преразпределението на телесната течност към главата поради излагане на микрогравитация.
Микрогравитацията също така променя мозъчната структура на астронавтите. Въпреки че Марс има някаква гравитация, може да има подобно въздействие върху здравето на колонистите - макар и в по-малка степен, отколкото в МКС - тъй като е много по-ниска от тази на Земята. Нещо повече, бебетата, родени на Марс, ще бъдат изправени пред огромни проблеми при адаптирането си към Земята, ако някога решат да пътуват натам.
Например, един учен от НАСА, Ал Глобус (Al Globus), дава пример с човек, тежащ 72 килограма. "Ако отиде на планета с 3g, еквивалентно на преместване от Марс на Земята, ще да тежи почти 227 кг и ще му бъде много трудно да стане от леглото", обяснява Глобус за Live Science през 2011 г.
Как, според Мъск, може да изглежда Марс, гледан от прозорците на системата за междупланетен транспорт.
Някои може да се намесят, че много от тези проблеми могат да бъдат решени с технологиите: Можем да изградим по-добри убежища и в края на краищата жителите на Марс просто ще трябва да променят генома на своите бебета, за да се адаптират към извънземните условия. Но това би довело до набор от етични и социални предизвикателства, каквито хората никога досега не са срещали. Това може да означава, че някои хора просто няма да имат право да имат деца, например. Също така, в много ограниченото откъм ресурси марсианско общество, много слабите или "безполезни" индивиди може би трябва да бъдат отхвърлени за благото на колонията.
"Идеята за защита на живота на всеки етап от развитието може да не е подходяща за колония на Марс", пишат авторите. "Негостоприемната среда и малкия брой на екипажа на мисията може да доведе до повишаване на ценността на групата над тази на индивида".
"Методът CRISPR прави възможно генното инженерство с цел адаптация", пишат авторите. "Трябва да обмислим идеята за генетичното подобрение на човека преди и по време на тази мисия".
Така обаче може да се окаже, че създаваме нов вид хора.
Векове наред, откакто първите астрономи погледнаха към Марс, човечеството си представяше как се среща с марсианците. По ирония на съдбата, тези легендарни марсианци може би ще се окажат просто новата раса земни жители.
Трейлър от филма "Марсианецът".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари