„Истинската цел на научния метод е да гарантира, че природата не те е подвела да мислиш, че знаеш нещо, което всъщност не знаеш.“
– Робърт Пърсиг, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“
Малките деца са страхотни! Или поне така съм чувал от потърпевши. Чувал съм, също така, че малките деца обичат да задават много въпроси – колкото досадни, толкова и уместни. Един от тях е „Откъде знаеш?“ Може да се каже, че настоящата статия е посветена на него.
Откъде знаете?
Замислете се откъде знаете повечето неща, които знаете за повечето неща. Истината е, че масата хора просто си знаят. Една от неприятните особености на живота е, че той не дава структурирана информация по важните теми в него, а небрежно ви подхвърля късчета несвързани данни, които с времето подреждате в главата си под формата на знание. И докато този метод може да ви даде относително добра представа за това дали намирате Адам Сандлър за забавен актьор, то той не е надежден източник на знание по въпросите за човешкото здраве.
Въпреки това, мнозина поставят „Просто си знам!“ на първо място в йерархията на данните и няма сила на този свят, която да ги убеди, че съществуват други методи за осведомяване, които са далеч по-обективни.
В това няма нищо неестествено. Вродената склонност да виждаме неща там, където ги няма, вероятно ни е помагала да оцеляваме от памтивека, та чак до днес. Защото онази пръчка там, която изглежда като змия, най-вероятно не е змия, но по-добре да я помислите за змия, без тя да е змия, отколкото да я помислите за пръчка, а тя да се окаже змия. Надявам се, че ме разбрахте поне приблизително.
Въобще, непосилно е да се спори с човек, който е видял нещо с очите си, или пък, недай си Дарвин, го е изпитал на свой гръб. Аз лично нямам нищо против някой да твърди, че актьорската игра на Адам Сандлър е най-забавното нещо, което е гледал някога. Определено бих възроптал обаче, ако същият този човек започне да отстоява позицията, че дадена интервенция е ефективна, понеже е виждал как тя работи – за него или пък за трето лице.
Преположението на база недостатъчно данни, че нещо може да е заплаха може и да ви спаси от смъртоносно ухапване, но има редица други случаи, в които ще ви подведе. Именно в тях е наложителна употребата на подход, компенсиращ недостатъците на все още примитивното ни в много отношения съзнание. Този подход се нарича наука и независимо дали ни харесва, просто няма как да знаем някои неща без негова помощ. За да подкрепя това си твърдение, ви каня да се насладите на следната зрителна илюзия.
Въпреки че квадратчето, означено с „А“, изглежда по-тъмно от квадратчето, означено с „В“, цветът на двете фигури е абсолютно еднакъв. Можете да гледате картинката колкото си искате, можете да си я разпечатате да я наблюдавате под всевъзможни ъгли, можете да мислите за нея, можете дори да я заплашвате и да я псувате, но тя пак ще изглежда по начин, който не отговаря на реалността. Току-що мозъкът на умния човек, който сте, повярва в нещо, което обективно НЕ е вярно.
Защо умните хора вярват в глупости?
Причините за този повсеместен феномен са прекалено много, за да можем да ги обхванем в една-единствена статия, затова тук ще се спрем повърхностно на въпроса за неефективните интервенции (били те терапии, детокс протоколи, хранителни добавки, лекарства или други намеси с цел подобряване на човешкото състояние). Също както картинката по-горе, те оставят иначе интелигентните хора с лъжовното впечатление за ефективност на базата на един или повече от изброените по-надолу механизми. Списъкът, естествено, не претендира за изчерпателност.
Естествена история на заболяването
Много заболявания и болежки имат т.нар. естествена история. Речено другояче, в определен момент се чувствате особено зле, а после се оправяте. Волтер (1694-1778) е казал, че изкуството на медицината се състои в това да развличаш пациента, докато природата излекува болестта. От негово време до днес нещата по отношение на конвенционалната медицина са се променили значително, но пък за сметка на това много алтернативни терапии продължават да оперират в съгласие с крилатата му фраза.
Регресия към средната величина
Тук имаме едно понятие, което е чисто статистическо, но това не му пречи да бъде сравнително лесно разбираемо с малко помощ от естествената история на заболяването. Често пъти болката/симптомите на влошеното здраве не са с еднаква величина през цялото време. Понякога ви е по-гадно, понякога ви е по-малко гадно. Имате отвратителни, лоши и не чак толкова скапани дни.
Когато положението достигне до крайните си негативни стойности, тогава е най-голяма и вероятността да предприемете дадени мерки за подобряването му. Това е и моментът, в който просто няма как да станете още по-зле и ви предстои само подобрение. Тоест, ще регресирате към средата, независимо дали сте пили антибиотик, билкова отвара, хомеопатичен препарат, греяна ракия, топла пикня или студена вода.
Плацебо ефект
Плацебо ефектът е толкова могъщ и добре изучен, че бихме могли да захранваме още няколко сайта като този със статии за него. За целите на настоящия текст обаче е достатъчно да споменем, че той може да бъде предизвикан от какво ли не: от престилката на лекаря, от усмивката на медицинската сестра, от нежното й докосване (да ви виждам ръцете, фетишисти такива!), от сертификатите и дипломите по стената в кабинета, от цвета, размера, цената и опаковката на лекарството и още, и още, и още… Самото общуване с хора, които са (или поне изглеждат) загрижени за здравословното ви състояние, може да намали вашата тревожност и да постави проблема ви в една по-благоприятна светлина.
Важен момент от провеждането на опити в науката е наличието на плацебо контролна група, с чиито резултати се съпоставят резултатите на групата, претърпяла експерименталната интервенция. За добро или за лошо много от популярните хранителни добавки и терапии не се справят по-добре от плацебо в контролирани условия, но това по никакъв начин не им пречи да отървават милиони души от милиони средства ден след ден, след ден.
Обърнете внимание на обстоятелството, че тук говорим за напълно реални подобрения, които обаче не се дължат на онова, за което сте си платили. Принципно няма нищо особено лошо в това някой да ви помогне с измама, но е хубаво поне да знаете, че си плащате, за да бъдете изгъбаркани.
Смущаващи променливи
Ако сте човек на място, никога няма да се примирите само с една мярка, когато ви е кофти. Не само ще посетите специалист, но на своя глава ще си вземете някакви добавки, ще започнете да се храните по-съвестно, няма да се напъвате толкова на работното място, ще ограничите алкохола и цигарите, ще вземете да се наспивате… Хайде сега се върнете назад във времето и кажете коя от всичките тези интервенции най-много е допринесла за подобряването ви. А възможно ли е да сте предприели и още нещо, за което дори не се сещате в момента?
След това, следователно заради него
Обичам да мисля за този съждителен недъг като за индиански, защото всеки път ме кара да се сещам за примера, в който много отдавна едни индианци танцували около огъня и след това се изсипал порой. Оттогава насам в периоди на суша индианците си танцуват около огън, за да призовават дъжда. Не знам дали наистина се е случило по този начин, но това е една чудесна илюстрация за примитивните ни несъвършенства.
В здравен аспект често се случва да се оправим след като сме предприели иначе неефективни действия. Причините за това обяснихме по-горе, но индианската ни интуиция ни казва, че щом събитие Б настъпва след събитие А, то обезателно Б е било причинено от А. А кукуригането на петела ли кара слънцето да изгрява всяка сутрин?
Предубеждения
Когато споменах Дарвин малко по-нагоре, неколцина от вас сигурно са подскочили, но аз подскачам по същия начин всеки път, когато някой споменава Господ. Дарвин е бил готин пич по ред причини, но ще ви дам един пример със следния цитат:
„…следвах едно златно правило – винаги, когато се натъкнех на ново наблюдение или мисъл, които противоречаха на общите ми резултати, непременно да си правя записка за тях веднага; защото бях открил от опит, че такива факти и мисли са по-склонни да убягват от паметта ми, отколкото благоприятните.“
Формалното название на този феномен е „склонност за потвърждаване“ (confirmation bias на английски), но в ежедневието сме свикнали да го срещаме като „Чуваш само, каквото ти изнася!“ или като историята за мъжа, който вечерта се наквасил с първак, а на следващия ден опухал жена си, защото го цепела глава от магданоза в салатата.
Всеки от нас има склонност да чува и вижда нещата, които съвпадат със съществуващите му убеждения и да остава глух и сляп за всичко, което им противоречи. Нещо повече, предубежденията ни могат да бъдат толкова силни, че да ни карат да виждаме потвърждения за тях на места, където те напълно отсъстват.
Дали защото отчаяно желаем да постигнем определен ефект, инвестирали сме значително време, пари и надежди в конкретна мярка или пък просто защото твърде много вярваме в нейната ефективност, предубеждението е налице.
То е факт дори и в научните среди, затова много изследвания са компрометирани, бидейки проектирани с желанието да покажат даден резултат или анализирани по начин, който ще демонстрира търсената зависимост. И все пак, науката знае за него и всячески се стреми да изолира влиянието му. Ето защо научните публикации подлежат на рецензия от независими учени, добрите експерименти са не само плацебо контролирани, но и двойно слепи[1], провеждането им е описано по начин, който позволява да бъдат пресъздадени, а потенциалният конфликт на интереси се декларира изрично.
Заключителни слова
Следващия път, когато си мислите, че знаете нещо, замислете се откъде го знаете и дали наистина го знаете. Направете си справка с пирамидата, която ви показах по-горе. Уверете се, че разбирате какво стои зад всяко едно от нивата в нея и че знаете каква е неговата доказателствена тежест за това дали едно нещо работи. Правете разлика между данни и мнение. Помнете, че дори и споделяно от много хора, едно мнение не може да бъде данни, ако не е било потвърдено от научния метод.
Предпочитайте данните пред мненията, когато се опитвате да узнаете нещо. Научете се да разпознавате предубежденията си и да ги вземате предвид, когато интерпретирате данни (и мнения). Периодично подлагайте знанията и мненията си на преразглеждане. Проверявайте дали междувременно не са се появили данни, които да им противоречат.
Да имате мнение е далеч по-лесно, отколкото наистина да знаете нещо, но само второто може да бъде някаква гаранция, че не тънете в индианско неведение. Дарвин с вам!
Използвана литература
- Голдейкър, Б. (2011). Псевдонауката. София: Изток-Запад.
- Hartman, S. (2009). Why do ineffective treatments seem helpful? A brief review. Chiropr Osteopat, 17(1), 10. doi:10.1186/1746-1340-17-10
- McRaney, D. (2011). You are not so smart. New York: Gotham Books/Penguin Group.
[1] Двойно сляп е този експеримент, в който нито участниците, нито учените знаят кой субект коя форма на интервенция получава – експерименталната или плацебото. По този начин се минимизира не само плацебо ефектът, но и субективното отношение на изследователите.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари