Дивите слонове са един от малкото известни видове, които показват признаци на самоопитомяване. Феноменът преди е бил документиран само при тясно свързани с хората примати.
Хората са отглеждали животни, за да засилят характеристики като дружелюбие, общителност и покорен нрав в процес, наречен опитомяване. Някои изследователи смятат, че хората и маймуните бонобо са преминали през подобен процес, който естествено са приложили на самите себе си. (вж "Маймуните, подобно на хората, могат сами да се „опитомят“")
Лимор Равив (Limor Raviv) от Института по психолингвистика Макс Планк в Холандия се е питала дали други видове също са се самоопитомили. Тя решава да започне с африканските савански слонове (Loxodonta africana), вид, с който вече е била запозната. Тя и нейните колеги разглеждат по какво слоновете могат да се сравнят с бонобо (Pan paniscus) и хората по 20 различни показателя.
Изследователите откриват, че и трите вида показват сходно поведение и споделят определени физически характеристики. Подобно на бонобо и хората, слоновете са социални, играят, имат дълго детство и се грижат за потомството на другите в своята група. Дивите африкански слонове също така имат скъсена челюст – черта, споделяна от много опитомени животни – и проявяват сдържаност в агресията си към другите.
След това изследователите търсят прилики между генома на опитомените животни и генома на дивите слонове. Като се позовават на проучвания на 261 бозайници като говеда, кучета, котки и коне, те изграждат списък с гени, често свързвани с опитомяването. След това идентифицират 674 гена, които има голяма вероятност да бъдат предадени от по-ранни поколения на слонове.
Екипът установява, че 79 от тези гени на африкански слонове са свързани с опитомяването на други видове, което допълнително засилва идеята, че слоновете са развили тези черти без пряката намеса на хората. Това е важно, коментира Равив, защото слоновете и хората не са тясно свързани, което предполага, че опитомяването може да се развие конвергентно в множество клонове на еволюционното дърво на бозайниците.
Индийски слонoве в Nagarhole. Кредит: Wikimedia Commons
Равив подозира, че азиатските слонове (Elephas maximus) също могат да показват признаци на самоопитомяване, но данни за генома са налични само за африкански слонове по време на изследването. Тя смята, че е възможно други високоинтелигентни, социални животни като делфини, китове и папагали също да са се самоопитомили.
Мелинда Зедер (Melinda Zeder) от Националния природонаучен музей Смитсониън във Вашингтон оспорва термина самоопитомяване. Опитомяването е взаимен процес между два вида, което означава, че нито един вид не може да го направи сам, смята тя.
„Има паралели с опитомяването, които са интересни за изследване, но определяйки ги като опитомяване, замъгляват картината.“
Равив заявява, че макар самоопитомяването да изглежда като „доста шантава идея“, все пак си струва да се изследва феномена, дори и да има друго обяснение. Равив и нейният екип сега търсят признаци на самоопитомяване при тюлени, делфини, китове и прилепи.
Справка: Elephants as an animal model for self-domestication
Limor Raviv, Sarah L. Jacobson, Joshua M. Plotnik and Antonio Benítez-Burraco
Proceedings of the National Academy of Sciences April 3, 2023 DOI: 10.1073/pnas.2208607120
Източник: Wild African elephants may have domesticated themselves, New Scientist
Още по темата
Животът
Слоновете имат сложни мрежи за социална подкрепа на сираците в групата си
Животът
Предполагаем бракониер е починал стъпкан от слонове
Земята
Как влияят климатичните промени върху африканския слон, пеперудата монарх и тигъра
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари