Една проста, но ефектна форма, спечели наградата за най-добра илюзия на 2019 г. (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 19 December 2019 в 00:00 15372 0

Кредит: Frank Force / Youtube

Коя е най-голямата илюзия на 2019 г.?

Според конкурса за най-добра илюзия на годината всъщност това е движеща се форма, която стряскащо изглежда се върти във всички посоки едновременно, създадена от разработчика на игри и художник Франк Форс (Frank Force).

Конкурсът е ежегодно събитие, ръководено от Neural Correlate Society (NCS), организация с нестопанска цел, която има за цел да насърчи научните изследвания на невралните корелати* на възприятието и познанието.

*Неврален корелат се нарича мозъчната дейност, която съответства и е необходима за създаване на конкретно преживяване. Например, невронните корелати на съзнанието са събитията, които трябва да се случат в мозъка, за да може да се прояви съзнанието.

Око да види ръка да пипне

„Начинът, по който виждаме външния свят - нашето възприятие - се генерира косвено от мозъчни механизми и затова цялото възприятие е илюзорно до известна степен. Проучването на илюзиите е от решаващо значение за това как разбираме сетивното възприятие и за много офталмологични и неврологични заболявания“, обясняват от NCS.

Конкурсът се провежда „демократично“, според NCS, като първото, второто и третото място се присъждат чрез онлайн гласуване.

„Dual Axis Illusion“ на Форс спечели тази година първа награда и е лесно да се разбере защо - колкото повече я гледате, толкова по-странна става. Докато се върти, тя разкрива по-сложна структура, която изглежда не може да се върти само по вертикалната или хоризонталната си ос, но и в двете посоки: отляво надясно, отдясно наляво, отгоре надолу или отдолу нагоре.

Форс подчертава илюзията въвеждайки цветни ленти, които показват как работи творбата му.

И така - ето го победителят:

Ние интерпретираме видяното на базата на огромно количество отделни битове информация, които мозъкът ни е склонен да третира като смислено цяло, за да опрости процеса. Форс майсторски манипулира този процес като добавя и премахва контекстуална информация, като например цветните линии, които временно се появяват на екрана, или привличайки възприятието ни върху ключови елементи от фигурата - в този случай, когато линиите се припокриват.

Учудващо е да се види до каква степен тези сигнали оформят моето възприятие за това, което по същество е двуизмерна черна линия на бял фон. Практически погледнато този образ няма обем и не се случва истинско въртене, но Форс може да ни накара да ги "видим" и след всичко да се обърне с главата надолу.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !