Досега се смяташе, че при мишките липсват частично или изцяло невронни връзки и гени като тези, регулиращи речта при хората.
Според ново изследване, публикувано в списание Frontiers in Behavioral Neuroscience, това разбиране е вероятно погрешно.
Д-р Джонатан Чабаут (Jonathan Chabout) е водещ автор на изследването, чийто главен изследовател е д-р Ерих Джарвис (Erich Jarvis).
Д-р Джарвис и негови колеги наблюдават ефекта на генетична мутация при протеина Foxp2 (Forkhead box protein #2) върху вокализацията при мъжки възрастни мишки. Foxp2 регулира възпроизвеждането на реч при хората. Индивиди с дефицитни количества на протеина имат затруднения при образуването на сложни срички и конструирането на сложни изречения.
Въпреки че мишките не могат да общуват по същия начин като хората, те използват вокализацията, за да общуват помежду си. Затова целта на изследвснето е да определи дали дефицитността на протеина ще окаже същия ефект при мишките, както при хората.
Оказва се, че отговорът е да.
Д-р Джарвис смята, че изследването подкрепя хипотезата, според която Foxp2 засяга вокалната продукция при всички бозайници, а не само при хората.
Научният екип подлага на изследване 26 мъжки мишки, при които е предизвикана мутация към Foxp2, каквато обикновено се среща при хората с говорни дефицити, и 24 "диви" мъжки мишки (т.е. с нормални количества на протеина).
Двете групи мишки (хетерозиготните, притежаващи мутацията, и дивите) са поставени в няколко различни условия - в съжителство с активна дива женска, в близост само до урината на диви женски или в съжителство със спяща мъжка или женска мишка. Условията са изведени от предишно проучване, публикувано от Чабаут и колеги през 2015 г. В него учените установяват, че в тези социални контексти при здравите мъжки екземпляри се наблюдават разлики в последователността и продължителността на ултразвукови вокализации, които са високочестотни звуци, недостъпни за слуха на човек. В новото изследване учените искат да определят дали дефицитът на Foxp2 има ефект върху начина, по който си общуват мишките.
Резултатите демонстрират, че хетерозиготната група има затруднения във възпроизвеждането на сложните вокални комбинации, каквито дивите мишки могат да създават с лекота - измерено според дължината на сричките и броя на уникалните срички произведени във времето.
Разликите са особено големи, когато се сравни комуникацията на хетерозиготните с дивите мъжки в присъствието на активна женска мишка. В това условия е 3 пъти по-вероятно дивите мъжки да произведат най-сложните видове и последователности от срички, достъпни за анализ, в сравнение с хетерозиготните екземпляри.
Екипът на д-р Джарвис провежда задълбочени статистически анализи, за да потвърди откритието.
В последствие учените използват процес, познат като транссинаптично проследяване (transsynaptic tracing) откъм вокалните ларинксови мускули, за да се проследят гласовите региони в мозъците на дивите и хетерозиготните екземпляри.
Проучването разкрива, че гласовите моторни неврони на хетерозиготната група са разпределени по-обширно в сравнение с тези на дивите мишки. Мутацията засяга както разположението, така и тяхното функциониране при мишките и хората.
Предишни проучвания подсказват действително по-ограничена роля на Foxp2, отколкото настоящото.
"Вярваме, че Foxp2 е имал роля в регулирането на вокалната комуникация, още преди появата на човешкия език.", коментира д-р Джарвис пред списанието.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари