Хората с високо IQ нямат нужда от много приятели, за да са щастливи

Наука OFFNews Последна промяна на 22 март 2016 в 08:35 44689 8

До интересно заключение са достигнали еволюционните психолози Сатоши Каназава (Satoshi Kanazawa) от Лондонско училище по икономика и политически науки и Норман Ли (Norman Li) от Сингапурския университет по мениджмънт. Според тяхно изследване, цитирано от The Washington Post, по-интелигентите хора по-често не понасят околните.

Изследването на психолозите се основава на голямо национално допитване относно факторите, които влияят върху щастието на хората. В него участвали 15 хил. участника на възраст от 18 до 28 години.

Въпросното допитване било разгледано през призмата на "теорията за щастието в саваната" ("the savanna theory of happiness"). Този термин, познат още като "принципът на саваната" ("Savanna principle"), е въведен от Каназава и Ли през 2004 г. Теорията изказва принципа, че човешкото поведение остава до някаква степен сходно с това на предците спрямо околната среда от началото на рода Homo. Според теорията въпросните сходства в поведението могат да доведат до проблеми в модерната (индустриална или постиндустриална) среда.

"Ситуациите и обстоятелствата, които са повишавали удовлетворението от живота на предците ни в първобитната среда, може би все още повишават нашата удовлетвореност днес", пишат авторите на теорията.

На първо място анализът на допитването показал, че хората, които живеят в по-гъсто населени райони, са изказали по-ниска удовлетвореност от живота си като цяло. 

На второ място изследователите открили, че колкото повече социални взаимоотношения с близки приятели има един човек, толкова повече се определя като щастлив.

До тук и двата извода звучат напълно логично и доказуемо от практиката. Има обаче едно голямо изключение - при по-интелигентите хора, тези зависимости са по-слаби и дори обърнати.

"Ефектът от гъстотата на населението върху удовлетвореността от живота е над два пъти по-голям за индивидите с ниско IQ, отколкото за тези с високо", пишат психолозите.

"По-интелигентните индивиди всъщност са по-малко удовлетворени от живота, ако общуват със своите приятели по-често", добавят те.

Все още се правят изследвания относно конкретните причини защо сме по-нещастни при по-висока гъстота на населението, но всеки е пътувал с метрото в час пик и му се е налагало да чака на претъпканата станция влакчето, знае много добре какво е чувството.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.03 2016 в 14:39

Аз съм с IQ 118 и дори сред много хора съм като сам човек в пустиня, защото същите хора са по-прости от мен. Наистина трудно се намират умни хора за приятели.

23.03 2016 в 11:47

А във връзка с написаното от Събев - за България около 50% от явилите се на тестовете на Менса биват приети т.е. заклеймяват ги като IQ>=125. Ако гледаме към това ще си отбележим как половината български граждани и гражданки били много умни. Каквито неща се говореха по време на прехода и малко след това. Щом мутрите и чалгата станаха новите звезди ('95-'96) се спряха тия слухове и вече 'IQ-тата' са като египтяните - една може би възможно-вероятна велика история. До тук с анализа, а сега синтез - историята и статията ни казват как хората с дългосрочна цел не се влиаят толкова от 'обществото' и че 'нашето западно общество' е с изкоренени цели. Казано по-просто в статията се посочва, че хората правещи нещо с живота си предпочитат другите да не им пречат.

23.03 2016 в 11:35

ДОбре е да почвате веднага да се спичате на тема IQ, но във статията пише, че "Данните тук предполагат (и това не е изненада), че хората с повече интелект и капацитет да го използват е по-малко вероятно да прекарат много време за социално общуване, защото са съсредоточени върху друга по-дългосрочна цел" така че в статията пише как хората с дългосрочна цел са извън общата графика, и после са се опитали да намерят кои биха били тези хора с дългосрочна цел, и понеже толкова си могат (знаят само един метод - статистика) го обявяват по този начин (като предимно вързано с IQ-то). И това е просто защото сме такъв тип култура. Ако бяхме един друг тип култура, щеше да пише как жреци, воини и шамани се влиаят зле от масовката. Ако беше един трети тип култура, щеше да пише как ценните качества на съгледвачите не могат да се проявят насред племето, а само извън него. Ако беше нашата култура, но 300 години назад, щеше да пише как блестящите учени и писатели са повече самотни, защото другите не могат да понесат тежестта на характера им. Ако беше източна култура по това време, щеше да пише как най-напредничавите войни и художници не могат да имат много ученици и да живеят наравно с другите, защото живота им е устремен към личното усъвършенстване и това най-често не се вписва в порядките. Съвсем разбираемо е вашата липса да си въобразява, че едничкото познато нещо 'IQ' е вълшебното хапче. Завиждам ви, защото съм сигурен, че дори малкото увеличение в радиуса дава голямо увеличение в окръжността ... експоненциална е функцията ...

23.03 2016 в 06:50

И сега всеки си помисли, че му е високо IQ-то, защото той е най-уникалното същество на тази планета.

23.03 2016 в 03:47

IQ корелира с интроверсията, като между 60 и 70% от хората с висок IQ са интроверти, което означава по-малка необходимост от външни стимули и социализиране. От друга страна, човек с по-висок IQ се нуждае от стимулация, която мнозинството със средна интелигентност не може да удовлетвори.
Кривата на разпределение на IQ сред неотбраната популация следва приблизително камбановидна (Гаусова) крива: колкото е по-висок IQ, толкова по-малко хора с такавo IQ се срещат на глава от населението. Напр., IQ 125 имат само 5% от популацията, 130 (Менса ниво) имат 2%, 140 имат близо 0,5% и т.н. Съгласно някои проучвания, при разлика от над 2 стандартни девиации в IQ между двама души (при SD=15 това означава 30 точки), комуникацията между тях започва да се затруднява.

22.03 2016 в 16:33

Обществото е като пирамида: колкото с по-нагоре (с по-високо IQ) толкова по-малобройни са себеподобните ти.

22.03 2016 в 12:16

Веднага същото си помисли и дедо поп за приятелите идиоти. Същото може да се каже и не само за хора с по-ниско IQ, но и с по-ниско образование, доходи и каквито други се сетите лични и социални качества.

22.03 2016 в 11:53

Когато си с високо IQ, е наистина трудно да си намериш приятели поради простия факт, че не понасяш мисълта да имаш за приятели идиоти.