Развитието на съвременната медицина позволи на хората да мислят за пандемиите като за събития, които са останали далече в миналото. Затова ролята на експертите, които имат познания в областта на биологията – и в частност в медицината, вирусологията и др., е критично важна сега. Но ролята на учените, които изследват природната среда, също има своето важно значение. Учените предупреждават, че в бъдеще се очаква пандемиите да се разпростират все по-бързо и да бъдат все по-чести, но освен това ще оказват все по-голямо влияние върху сигурността, здравето и икономиката. Съответно ако не бъдат наложени редица промени, насочени към методологията, с която досега сме се справяли с инфекциозните болести, има голяма вероятност това предупреждение да се осъществи.
В публикация на Междуправителствена платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги – IPBES, която се отнася до т.нар. „ера на пандемия“ се споменава, че в природата съществуват между 631 000 и 827 000 неизвестни за нас вируси, които могат да засегнат човешкия вид. Зоонозите (болести, които се предават от животните на хората и обратно) са съществували и ще продължава да ги има. Сред ключовите моменти в гореспоменатия доклад е твърдението, че сред причините за пандемията и причините, които водят до климатична и екологична криза, има сходство. Тук могат да бъдат посочени измененията в земеползването, разширяването на земеделските земи, увеличаването на продукцията от тях, търговията и консумацията на диви животни. Загубата на биоразнообразие, редом с климатичните промени, увеличават риска от разпространение на инфекции.
Бяхме ли предупредени какво ни очаква?
В последните 20 години имаше редица тревожни сигнали за разпространяване на болести от животни към хора, като „H5N1”, „Ебола“ и „Марбург“, на които не беше обърнато достатъчно внимание. С нарушаването на естествените екологични условия, тяхната поява и достигане до хората се улеснява. Измененията в условията, породени и от климатичните промени, водят до увеличаване на популациите на видове, които пренасят заразни болести. Примерът с разпространението на хантавирус в югозападните части на САЩ в края на миналия век доказва, че увеличаването на количеството валежи води до избуяване на растителността, което се изразява в увеличена популация на гризачите, преносители на въпросния вирус.
Така стигаме до настоящия натиск върху икономиката. Само няколко месеца след започването на пандемията – до юли 2020 г., тя коства над 8 милиарда долара в глобален мащаб. Според изчисления, ако беше осъществена предварителна превенция, инвестициите, спрямо настоящите загуби, щяха да бъдат 100 пъти по-малки. Този проблем се обсъжда все по-често – жизненоважно е да насочим усилията си именно към предотвратяване на дадена криза, за да не се налага да проверяваме колко сме подготвени за нея. Затова на преден план излиза деградирането на местообитанията и важността на този процес при разглеждане на риска от пандемии.
Каква е връзката между „здравето“ на местообитанията и пандемиите?
Отговорът на този въпрос е повече от очевиден. Начинът, по който използваме поземления ни ресурс, разширяването на земеделието, неустойчивите търговия, производство и консумация, както и разрушаването на местообитанията и климатичните промени – всичко това води до все по-честия ни контакт с живи организми, до които досега не сме имали досег. Интензивното взаимодействие между дивите и домашните животни от една страна, и хората – от друга, неизменно води до увеличаване на патогенността (механизми, чрез които дадени организми причиняват заболявания). Освен това има и други фактори – „отварянето“ на тропическите гори, разтопяването на пермафроста и на ледовете на Арктика и Антарктика отключват разпространението на непознати до този момент патогени.
Обезлесяване във влажни тропични гори (биом Pluvilignosa) (Източник, автор: Jami Dwyer)
Какви са възможните решения?
За да се намали риска от подобни пандемии трябва да се замислим по-дълбоко върху начина си на живот и ако се налага – да го променим из основи. Необходими са промени, базирани върху научни доводи. Неустойчивото използване на земята, загубата на биоразнообразие и климатичните промени са сред точките, върху които трябва да се съсредоточим.
Рискът от пандемии би бил значително по-ограничен, ако започнем да влагаме повече усилия в превенцията. Да, част от тези усилия са и повишаването на личната и колективната хигиена, но може да се отчете, че дори по-важна е превенцията, която би изключила необходимостта от това да си триеш ръцете със спирт на всеки десет минути. Самият ни подход трябва да бъде преразгледан. Това не означава, че не трябва да разчитаме на ваксини и лечение. Ако човекът започне да влага повече усилия да ограничи дейностите, свързани със загубата на биоразнообразие, тогава би могъл да се надява на по-светло бъдеще. Увеличаването на площите със защитени територии и по-стриктното им опазване, особено когато става въпрос за области с висока степен на биоразнообразие, би ограничило досега ни с евентуални бъдещи патогени.
В доклада на Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги – IPBES, се посочват редица възможности за въвеждане на политики, които биха ограничили риска от появата на пандемии, насочени към опазването на местообитанията. Сред тях изпъкват:
- създаването на международен орган, който да предоставя научни доказателства и експертизи на управляващите;
- прогнозиране на рискови територии;
- развиване на оценки на риска за здравето при разработването на големи проекти за земеползване, като особено внимание трябва да се обръща на последиците върху биоразнообразието;
- намаляване на опасността от разпространение на зоонози чрез международната търговия;
- премахване на високорискови видове от списъците за търговия.
Живеем в постоянно променящ се свят, резултат и от вмешателството ни в природната среда, както и от климатичните промени. Това води до преки и косвени последици за нас, включително и до разпространението на заразни болести. А превенцията, в която централна роля има опазването на местообитанията, би довела до множество икономически облекчения на процесите, които се развиват в последствие. Именно затова трябва да насочим усилия и в тази насока.
Източник: Има ли връзка между опазването на природата и пандемията, Климатека
Авторът Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил съм бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор съм в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.
Още по темата
Земята
Как влияят климатичните промени върху африканския слон, пеперудата монарх и тигъра
Животът
Застрашени горски иглолистни местообитания в България
Земята
Ролята на черния въглерод при климатичните промени
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари