Ракът е една от най-разпространените болести в нашето съвремие, а борбата за въвеждането на имунотерапията за широко разпостранена клинична употреба срещу такива болести има голям напредък в последните години.
Например клиничните изпитвания на терапия с Т клетки дава обещаващи резултати.
Поредната стъпка е обявена на Годишната среща на Американската асоциация за напредък в науката-ААНН (American Association for the Advancement of Science) от три международни лидера в областта: проф. Дирк Буш от Техническият университет на Мюнхен (Dirk Busch of the Technical University of Munich), проф. Киара Бонини от Научния институт „Сан Рафаеле” (Chiara Bonini of the San Raffaele Scientific Institute), и проф. Стенли Ридъл от Центъра за изследване на рака „Фред Хътчисън” към Университета на Вашингтон (Stanley Riddell of the Fred Hutchinson Cancer Research Center and the University of Washington).
Т-клетъчният имунитет е еволюирал да разпознава и отговаря на заплахи срещу здравето и да предоставя доживотна памет на организма, която да предотвратява повторната поява на някои заболявания. При хроничните заболявания обаче, ефекторните Т клетки често стават неактивни или дори изчезват. Последната идея, която е близо до реализация, е борба с хроничните инфекции и дори рака чрез възстановяване на отговорите на Т клетките.
Т клетка. Източник: www.clker.com
Главната тема на сесията на ААНН през 2016 „Борба с рака и хроничните инфекции с Т-клетъчна терапия: обещание и прогрес” е терапия с приемни Т клетки, при която пациента получава имунни клетки „убийци”, насочени към молекула, свързана със заболяването. Няколко препятствия стоят на пътя на широко разпостраненото приложение в клиничната практика: 1) определяне или производство на Т клетки, които са най-ефективни за всеки индивидуален случай – от пациента или от подходящ донор; 2) премахване или заобикаляне на потенциалните странични ефекти; 3) намиране на начини да се съкрати пътя от лабораторията до болничното легло.
Още първите клинични изпитвания дават информация за напредък и на трите фронта.
Ефикасни клетки със сигурен механизъм
„Има голямо научно съревнование, разбира се, както и увеличаващ се интерес от страна на индустрията,” казва проф. Дирк Буш – „за да се приложи терапията трябва да се изберат правилните клетки, за произвеждане на оптимални клетъчни продукти, също така и най-съвършените техники.
През последните години ние в Техническия университет на Мюнхен (ТУМ), като и Стенли Ридъл, и Киара Бонини работихме, за да предоставим клетъчни продукти, които да достигнат до пациентите в големи количества и да останат активни за дълго време, по възможност – за целия живот на пациента. Определихме група от Т клетки с висок потенциал за регенериране, където даже и малък брой от доставените клетки – в краен случай даже една Т клетка – може да осигури имунен отговор.” При толкова ефективна реакция е необходимо въвеждането на механизми за защита на здравите клетки.
Заедно с Фокусната група за клинично пречистване и обработване на клетки към Института за напреднали изследвания на ТУМ (TUM Institute for Advanced Study (TUM-IAS) Focus Group on Clinical Cell Processing and Purification) Буш, Ридъл и колегите им въвеждат методи, за бързо определяне на групи от Т клетки подходящи за клинични приложения, по-специално Т клетки на централната памет. Те могат да се заселват, да се намножават и да оцеляват дълго време, дори и да са малко на брой. Също така, могат да се изменят чрез методите на генното инженерство, за да образуват нови антигенни рецептори (насочени към определени антигени - молекули, предизвикващи имунен отговор), без това да променя цялостното им поведение. Първите клинични проучвания с използване на инженерни Т клетки, произвеждащи т.нар. химерни антигенни рецептори, които разпознават специфичен антиген по клетките на В-клетъчната левкемия (анти-CD19-CARs) са постигнали изумителни резултати – включително случаи на пълна ремисия в последна фаза на тези кръвни злокачествни заболявания. Обещаващи резултати са наблюдавани при клинични изпитвания с Т клетки срещу хронични инфекции.
Същевременно, учените търсят защитни механизми, които да позволят селективното премахване на модифицирани Т клетки използвани за терапията в случай на странични ефекти. Един такъв защитен механизъм е бил тестван успешно в предклинични модели с животни и вече е бил тестван при пациенти. „Поставихме маркер в Т клетките, така че да можем да приложим антитяло, което се свързва само към инженерните клетки, но не и към другите,“ обяснява Буш. "Когато антитялото се свърже с клетката, се активират други механизми, които я елиминират. Това се нарича антитяло-медиирана цитотоксичност.“
Крайната цел е да се уверим, че терапевтичните клетъчни продукти са добре изследвани и дефинирани – като са осигурени от съответните защитни механизми – така че същия подход да може да се използва уверено при лечението на различни пациенти или за индивидуална терапия. „Вярваме, че колкото по-точно определени са клетъчните ни продукти, толкова по-добри клинични резултати ще получим” – казва Буш.
Използван източник:
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари