Извлечена е ДНК на древни хора за първи път от пещерни почви

Наука ОFFNews Последна промяна на 28 април 2017 в 10:40 10740 0

Кредит MPI f. Evolutionary Anthropology/ J. Krause

Вход в археологическия обект "Пещера Виндджия", Хърватия.

Преди петдесет хиляди години един неандерталец се е облекчил в пещерата си на територията на днешна Белгия, оставяйки, наред с други неща, проба от своята ДНК. Урината попива в минералите на почвата и в крайна сметка се разлага, но следите от ДНК остават в пода на пещерата, където са погребани от други отлагания.

Сега изследователи показаха, че могат да намерят и идентифицират такива генетични следи както от неандерталците, така и от Денисовия човек, друг тип древен човек, съобщи онлайн изданието Science.

Откритието може да преобърне познанията ни за ранната човешка еволюция и изчезналите клонове на човечеството. Предвид изключителният недостиг на фосили от Денисовия човек, техниката може да умножи познанията ни за тези тайнствени хора многократно.

Улавянето на ДНК от предмети, изцапани с кръв, са неизменна част от телевизионните детективски сериали, но това е много по-трудно отколкото изглежда по телевизията. Учените през последните 20 години събират неандерталска ДНК от кости, за да се опитат да решат различни загадки като тези дали Хомо сапиенс и неандерталците са се кръстосвали, и дали въобще неандерталците са отделен вид от нас.

В тази светлина извличането на ДНК, която не е прекарала стотици хиляди години защитени от кости, зъби или кехлибар е удивителна стъпка напред.

В изследването, публикувано в Science, са използвани 85 проби от седем предполагаеми местообитания на дрвни хора от ледниковия период. Екипът от десетина научни институции събира ДНК от 14,000 до 550 000-годишни седиментни пещерни слоеве.

Разкопките в Ел Сидрон, Испания.

Основното предизвикателство е да се отсеят древните човешки последователности от съвременните. Не е изненадващо, че повечето от идентифицираната ДНК принадлежи на микроорганизми или животни, които вероятно са били жертва на жителите на пещерата. Независимо от това в четири от седемте пещери в проучването е потвърдено наличието на неандерталска митохондриална ДНК.

Митохондриална ДНК е по-лесно за да намери при тези обстоятелства, отколкото ядрената ДНК, тъй като има повече копия в клетките. Въпреки че тя може да ни разкаже по-малко от ядрената ДНК за притежателите си, митохондриалната ДНК все пак позволява да се различат отделните организми.

Денисовият човек е идентифициран по ДНК от тази костица, унищожена, за да се извлече материала за изследване. Wikimedia Commons

"Толкова съм щастлив да видя напредък в тази посока", заяви Хендрик Пойнар (Hendrik Poinar), ръководител на лабораторията за древна ДНК към Университета Макмастър в Хамилтън, Канада. Някои изследователи твърдят, че древната ДНК от седиментите ще им помогне да завършат картата на древните клонове на човечеството и ще им позволи да разберат къде някои видове могат да се припокрият и взаимодействат. Това е важно, защото човешките кости от този период са изключително редки. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !