Как възприемането на вътрешните сигнали на тялото влияе върху концепцията за себе си

Ваня Милева Последна промяна на 01 юли 2021 в 00:02 13425 0

Интероцептивни ограничения за всяко измерение на концепцията за себе си. Цветните стрелки показват известните влияния на специфични интероцептивни сигнали върху специфични аспекти на концепцията за Аз-а. Отсечките, завършващи без стрелка показват хипотетични връзки между интероцепция и себепонятие, които тепърва ще бъдат изследвани. Кредит: Monti et al.

За разлика от други животински видове на Земята, хората могат да развият доста ясна представа за това кои са като индивиди и какво ги отличава от другите. Известно е, че тази абстрактна концепция за себе си е фрагментирана и размита при индивиди с определени психиатрични разстройства, включително шизофрения, гранично разстройство на личността и разстройство на дисоциативната идентичност.

Изследователи от лабораторията Аглиоти, част от Университета в Сапиенца, Рим, наскоро публикуват рецензионен документ, в който се изследват експериментални доказателства, предполагащи, че раждането, поддържането и загубата на тази абстрактна концепция за себе си е дълбоко свързана с това, което е известно като интероцепция. Това се отнася до усещането на индивида за неговите / нейните вътрешни физиологични сигнали.

„Преди няколко години открихме нова телесна илюзия тук, в лабораторията „Аглиоти“, разказва Алесандро Монти (Alessandro Monti), един от изследователите, извършили проучването, пред Medical Xpress. „Тази „илюзия за въплъщение“ (embreathment illusion), както я нарекохме, предполага, че нашата концепция за себе си (т.е. кой мислим, че сме) е частично оформена от усещанията, които идват от нашите вътрешности, особено от сърцето и белите дробове".

В новата „илюзия за въплъщение“ експерименталните субекти показват по-високи оценки за владение на тялото и действията по отношение на пълноценно виртуално тяло, което вдишва и издишва като истинското тяло на всеки участник, в сравнение с аватар, който показва дишане с обратна фаза. (Monti et al., 2020).

Освен това силата на илюзията на въплъщението се регулира от индивидуалните нива на интероцептивна точност и чувствителност - тези, които обективно откриват телесни сигнали с по-голяма точност или субективно съобщават, че им обръщат повече внимание, също са по-малко засегнати от самата илюзия (Monti et al., 2020). Симетрично пациентите с хранително разстройство са по-малко склонни да усещат сърдечните си сигнали, отколкото здравите контроли.

Когато Монти и колегите му започват да обсъждат илюзията, която наблюдават с проф. Анна Борги (Anna Borghi), те осъзнават, че концепцията за Аз-а има няколко измерения, вариращи от битово и материално до социално и духовно. По този начин те решават да изследват илюзията по-задълбочено и да се опитват да разберат по-добре какво предлага тя за концепцията за себе си на хората.

„Заедно с проф. Борги изследвахме редица въпроси, като например: Въздейства ли възприемането на вътрешни телесни сигнали (известни също като „интероцепция“) върху всички тези измерения на Аз-а, или само на някои от тях? Влияят ли конкретни органи на специфични аспекти на концепцията на Аз-а? И какво се случва, когато това възприятие се обърка? В крайна сметка решихме да напишем рецензия, за да отговорим на тези въпроси и да поставим нашите експериментални резултати в по-голяма картина", обяснява Монти.

Отправната точка за статията на изследователите е класическият дял на самоописаното от Уилям Джеймс (William James). По същество в своята книга "Принципи на психологията" Джеймс очертава четири различни слоя на Аз-а, а именно материалното Аз (концепцията за себе си като материално същество), социалното Аз (концепцията за себе си като член на обществото), духовното Аз (концепцията за себе си като морална личност) и чистото Его (концепцията за себе си като мислещ и действащ субект).

"Прегледахме поредица от експерименти, свързващи интероцепцията на участниците, измерена чрез въпросници и физиологични записи, с тези четири слоя от тяхната концепция за Аз-а", разказва Монти. "Включихме проучвания както върху здрави участници, така и върху пациенти с психиатрични заболявания - с изкривено или фрагментирано чувство за себе си - като тези, които изпитват деперсонализация, шизофрения или хранителни разстройства".

Както за проучванията, включващи здрави субекти, така и тези, фокусирани върху пациенти с психиатрични заболявания, учените изследват дали концепцията за Аз-а е по-вероятно да включва характеристики, свързани с по-силни физиологични сигнали. Резултатите от техните анализи показват, че най-съкровените и неизменни черти на концепцията за Аз-а на хората са тези, които са били, буквално, най-близо до сърцето (т.е. тези, които са най-повлияни от интероцептивните сигнали от сърцето). С други думи, абстрактната концепция за себе си на хората изглежда е силно повлияна от възприемането на сигнали, произхождащи от тялото им. По-конкретно, минали проучвания показват, че тези с по-силна и по-стабилна концепция за себе си са по-ангажирани със своите вътрешни телесни сигнали, особено с пулса и дишането си, и са по-малко склонни към сензорни илюзии.

"Докато концепцията за Аз-а е свързана и с преходни сензорни и двигателни преживявания, ние твърдим, че именно цикличната физиология на вътрешностите осигурява на концепцията за себе си здрава основа, допринасяйки за нейната стабилност и здравомислие във времето, като я прави по-малко пропусклива за външни влияния", коментира Монти. "Ние твърдим, че тази стабилизираща роля на интероцепцията върху концепцията за Аз-а не се ограничава само до материалното Аз, но също така се простира върху социалното и духовното Аз".

Главният извод  на неотдавнашния преглед на авторите на Монти и неговите колеги е, че абстрактната концепция на човека за себе си не е просто въплътена, тя е въплътена дълбоко. В бъдеще това наблюдение може да има важни последици за разработването на стратегии за лечение на пациенти с психиатрични заболявания с фрагментирана или затруднена концепция за себе си.

В допълнение към изследването на връзката между интероцепцията и фрагментираната концепция за себе си, неотдавнашната рецензия подчерта пропуск в съществуващата литература, който може да бъде запълнен от бъдещи изследвания. По-конкретно, Монти и колегите му установяват, че в момента се знае малко за ролята на червата (т.е. стомашно-чревния тракт) при определянето на усещането за себе си.

"Работим усилено, за да запълним тази празнина", добавя Монти. "Всъщност наскоро публикувахме препринт с вълнуващи нови данни, които подкрепят идеята, че стомахът и червата също са влиятелни маркери за нашето усещането за себе си".

Справка:

  1. The inside of me: interoceptive constraints on the concept of self in neuroscience and clinical psychology. Psychological Research(2021). DOI: 10.1007/s00426-021-01477-7.
  2. The "embreathment" illusion highlights the role of breathing in corporeal awareness. Journal of Neurophysiology(2020). DOI: 10.1152/jn.00617.2019.
  3. Gut markers of bodily self-consciousness. bioRxiv. DOI: 10.1101/2021.03.05.434072.

Източник: 

Study explores how the perception of internal bodily signals influences the concept of self
Ingrid Fadelli, Medical Xpress

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !