Кучетата са спечелили титлата „най-добър приятел на човека“, но кученцата се раждат с тези социални умения, показва ново изследване - до 40% от способността на малкото кученце да общува с нас е генетична, много скоро след раждането, преди да е било научено и преди да има опит с хората.
Публикуваното в списание Current Biology изследване също така установява, че генетиката може да помогне да се обясни защо някои кучета се представят по-добре от други при социални задачи, като например следване на посочващи жестове. Екипът, който стои зад констатациите, смята, че откритието им може да помогне за подобряване на обучението за служебни кучета в бъдеще.
В проучването участват 375 кученца на средна възраст 8,5 седмици. От кучетата се е изисквало да изпълняват различни стандартизирани задачи, предназначени да измерват тяхната отзивчивост и желанието им да сътрудничат.
"Това са доста високи числа, почти същите като оценките за наследствеността на интелигентността при нашия собствен вид", отбелязва Емили Брей (Emily Bray), психолог от Университета на Аризона, Тусон. "Всички тези открития предполагат, че кучетата са биологично подготвени за комуникация с хората".
Брей и нейните колеги са прекарали десетилетие в работа с кучета в организацията за служебни кучета Canine Companions в САЩ, което им дава достъп до много кученца, заедно с тяхната история на разплод и родословие.
 Водещият автор на изследването Емили Брей. Кредит: University of Arizona |
През последните 10 години Брей и колегите й провеждат проучвания с кучета в сътрудничество с Canine Companions, най-голямата организация за кучета в САЩ, обслужваща клиенти с физически увреждания. Целта им е да разберат по-добре как кучетата мислят и решават задачи. Те също така искат да научат как тези способности се развиват и променят с течение на времето и как индивидуалният опит и гените на кучетата допринасят за тези умения. Констатациите представляват общ интерес в областта на поведението и еволюцията на животните. Те също имат важни последици в реалния свят, за да може да се разбере какво прави едно служебно куче успешно.
Използвайки данни от наблюдения, събрани между 2017 г. и средата на 2020 г., екипът изгражда статистически модел, сравняващ генетичните фактори с факторите на околната среда при тестваните кучета като същевременно контролира фактори като порода, пол, възраст и място на отглеждане.
Изследователите ангажират кученцата с четири различни задачи. В една задача експериментатор скрива лакомство под една от две преобърнати чаши и я посочва, за да провери дали кученцето може да следва жеста. За да се гарантира, че малките не следват само носовете си, лакомството е залепено и от вътрешната страна на двете чаши. В друга версия на задачата кученцата наблюдават как изследователите поставят жълт блок до правилната чаша, вместо да сочват, за да посочат къде кученцето трябва да търси храната.
Другите две задачи са предназначени да наблюдават склонността на кученцата да гледат човешки лица. В една задача изследователите разговарят с кученцата в „насочена към тях реч“, като произнасят предварително написан текст на висок глас, подобен на този, който хората понякога използват, когато говорят с бебе. След това измерват колко дълго кученцето задържа погледа си на човека. В последната задача - така наречената „неразрешима задача“ - изследователите запечатват лакомството в затворен контейнер и го представят на кученцето, след което измерват колко често кученцето се обръща към човека за помощ да му отвори контейнера.
Докато много от кученцата реагират на физическите и словесни реплики на хората, много малко от тях се обръщат към хората за помощ при неразрешимата задача. Това показва, че докато кученцата може да се раждат, знаейки как да реагират на инициирана от човека комуникация, способността да инициират комуникация сами може да дойде по-късно.
„При проучвания на възрастни кучета откриваме склонност те да търсят помощ от хората, особено когато се сравнят възрастните кучета спрямо вълци. Вълците ще упорстват и ще се опитват самостоятелно да решават проблемите си, докато кучетата са по-склонни да търсят помощ от социалния партньор “, обяснява Брей. „При кученцата това поведение, търсещо помощ, всъщност все още не част от тяхното поведение“.
В много отношения това е същото, което се наблюдава и в развитието на човешките деца, подчертава Брей.
„Ако се замислите, децата могат да разберат какво им казваме, преди да могат физически да произнасят думите“, казва тя.
Следващата стъпка ще бъде да се види дали изследователите могат да идентифицират специфичните гени, които могат да допринесат за способността на кучетата да комуникират с хората.
Справка: 3 June 2021, Current Biology.
DOI: 10.1016/j.cub.2021.04.055
Източници:
New Research Shows Puppies Are Biologically Wired to Communicate With People, UNIVERSITY OF ARIZONA
Puppies Are Born Ready to Socialize With Humans, Science Shows, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
2042
2
05.06 2021 в 16:42
2042
1
05.06 2021 в 00:50
Последни коментари