Има нов аргумент в многогодишния спор кой е по-интелигентен: котките или кучетата.
Той е свързан с техните мозъци, по-специално броят на невроните в тяхната мозъчна кора - "малките сиви клетки", свързани с мисленето, планирането и други сложни поведения, считатани за отличителни белези на интелигентност.
Изследователите от Университета Вандербилт в Нашвил, Тенеси, твърдят, че кучетата имат над два пъти повече мозъчни клетки от този вид.
Този извод учените направиха на базата на проучване, което за първи път се прави оценка на броя на невроните в мозъците на някои месоядни животни, включително котки и кучета. Изследването установи, че кучетата имат около 530 милиона неврони, докато котките имат около 250 милиона. (За сравнение човекът има 16 милиарда неврони в мозъка си.)
Резултатите от проучването са описани в статия, приета за публикуване на свободен достъп в списание Frontiers in Neuroanatomy.
"В това проучване сравнихме различни видове на хищници, за да видим как броят на невроните в мозъците им са свързани с размера на мозъците им, включително и няколко вида домашни любимци - котки и кучета, а също и лъвове и кафяви мечки", разказва Сузана Иркулано-Хаузил (Suzana Herculano-Houzel), професор по психология и биология, която разработи метода за точно измерване на броя на невроните в мозъка.
Хищници и техните мозъци. Jeremy Teaford / Vanderbilt
Хищниците са разнообразна група, която се състои от 280 вида бозайници, всички от които имат зъби и нокти, които им позволяват да улавят и изяждат други животни.
"Смятам, че абсолютният брой на невроните, особено в кората на главния мозък, определя богатството на вътрешното психическо състояние на животните и способността им да предвиждат какво ще се случи в тяхната среда на базата на минал опит", обяснява Иркулано-Хаузил. "Нашите констатации означават за мен, че кучетата имат биологичната възможност да направят много по-сложни неща, отколкото могат котките. Най-малкото, сега имаме някакви биологични аргументи, които хората могат да използват в своите дискусии за това кой е по-умен, котките или кучетата" .
Илюстрация, показваща мозъците на шест месоядни животни. Suzana Herculano-Houzel / Vanderbilt
Изследователите анализират мозъците на един или два образеца от осем вида хищници: пор, мангуста, енот, котка, куче, хиена, лъв и кафява мечка.
Учените очакваха, че техните измервания ще потвърдят интуитивната хипотеза, че мозъкът на хищниците трябва да имат повече неврони, отколкото тревопасните. Това е така, защото ловът изисква повече когнитивни способности, в сравнение с първичната стратегия на тревопасното в търсене на безопасност.
Но не се оказа така. Изследователите установиха, че съотношението на количеството неврони и размера на мозъка при малките и средните хищници е приблизително същото като на тревопасните животни. Това предполага, че върху тревопасните се упражнява също толкова еволюционен натиск да развиват мозъка си, за да избягат от хищниците, колкото върху хищниците, за да ги хванат.
Всъщност при най-големите хищници съотношението на количеството неврони и размера на мозъка е по-ниско. Изследователите откриват, че мозъкът на голдън ретривърът има повече неврони, отколкото на хиената, лъва или мечката, макар че по-големите хищници имат до три пъти по-големи мозъци. Мечката е краен пример. Мозъкът й е 10 пъти по-голям от този на котката, но имат приблизително един и същ брой неврони.
Ловът изисква много енергия, особено за големите хищници, а интервалите между успешните убийства са непредсказуеми. Това обяснява защо големите месоядни хищници като лъвовете прекарват по-голямата част от времето си за почивка и спане. От гледна точка на енергетиката мозъкът е най-скъпият орган в тялото и неговите изисквания са пропорционални на броя на невроните. Той се нуждае от енергия непрекъснато. В резултат на това, количеството на месото, което големите ловци трябва да убият и консумират и непостоянният характер на хранене изглежда ограничава развитието на мозъка им.
Резултатите от изследването също така оспорват преобладаващото мнение, че домашните животни имат по-малки мозъци от техните диви братовчеди. Съотношението на размера на мозъка към телесното тегло на домашните породи - порове, котки и кучета - не е много по-различно от това на техните диви родственици - мангуста, енот, хиена, лъв и кафява мечка.
Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща в период до три години. Wikimedia Commons
Анализът също така откри, че енотът има същия брой неврони в кората на мозъка си като куче с размерите на котка.
"Енотите не са си типични хищници", коментира Иркулано-Хаузил. "Те имат сравнително малък мозък, но имат толкава неврони, както може да се очаква да бъдат намерени в примат ... а това са много неврони".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5745
1
02.12 2017 в 13:19
Последни коментари