Хората често не са склонни да изоставят нещо, в което са вложили време, усилия и пари, дори когато най-добрият вариант е просто да се откажат - и се оказва, че маймуните се чувстват точно по същия начин, според ново проучване, публикувано в Scientific Reports.
Това явление може да се отнася за нашите взаимоотношения, подобрения в дома, книги, видео игри, ремонти на автомобили, телевизионни предавания и много други. Продължаваме, защото вече сме инвестирали, дори когато не виждаме добър изход.
Същата черта се забелязва при маймуните капуцини и резус макаците и това изследване предполага, че има нещо дълбоко в нашето еволюционно минало, което ни убеждава да се опитаме да си спечелим награда от вложените средства и усилия, независимо колко малко вероятно е това да се случи.
„Тези резултати показват, че ефектите могат да възникнат без уникални за човека фактори и отчасти могат да се появят, защото постоянството може да разреши несигурността“, пишат изследователите в публикуваната статия.
В това проучване животните следват движеща се цел на екрана на компютъра с джойстик. Ако успеят да го проследят, получават награда; ако не го направят, започва нов кръг и те могат да опитат отново.
Кръговете продължават 1, 3 или 7 секунди (една секунда всъщност изглежда много по-дълга за маймуната), като повечето продължават само 1 секунда. С други думи, ако маймуните не са получили лакомство след първата секунда, е по-добре да се откажат и да започнат нов кръг, за да получат награда възможно най-скоро.
Маймуните обаче продължават. Този ефект е особено забележим за седемте макака, но 26-те капуцини също изпитват трудности да се откажат. Ако животните получат сигнал, че за награда е необходима повече работа, ефектът е по-рядък, но все още очевиден.
Изследователите обясняват, че това показва, че търсенето да се възвърнат вложените ресурси е нещо, към което сме еволюирали и е дълбок инстинкт, който споделяме с много видове. Същият феномен е демонстриран и в проучвания на гълъби и плъхове преди.
"Те продължаваха пет до седем пъти по-дълго, отколкото е оптимално", разказва неврологът Сара Броснан (Sarah Brosnan) от Държавния университет на Джорджия. „Колкото по-дълго вече бяха опитвали, толкова по-вероятно беше да изпълнят цялата задача.“
Поведението на маймуните също показва, че конкретно човешки фактори - способността ни да рационализираме или нуждата ни да запазим обществената си репутация - може да не играят огромна роля в тенденцията ни да продължаваме с нещо твърде дълго.
Изглежда, че дълбокият стремеж да продължават да упорстват съществува при много видове и разбира се, търпението и ангажираността често се отплащат в дивата природа: при търсене на храна, лов на плячка, изчакване на яйцата да се излюпят, изграждане на гнезда и т.н.
Като предполагаемо по-интелигентни същества, ние трябва да сме по-способни от повечето животни да осъзнаем, когато дадена дейност или начинание вече не е добро за нас, и да вземем разумно решение - макар че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
„Предразположени сме да продължаваме да опитваме“, смята Броснан. "И когато открием, че се придържаме към нещо, трябва и да размишляваме. Имам ли основателна причина да продължавам да опитвам? Или трябва да си тръгна без награда, защото това ще ми спести повече в дългосрочен план? Това е наистина трудно да се направи. Но се надяваме, че можем да използваме нашите познавателни способности, за да ни помогнат да преодолеем емоционалната душевна болка от случайни изгубени ресурси."
Източник: Science alert - Delightful Study Finds Monkeys Hate Sunk Costs as Much as Humans Do
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари