Според ново проучване гърбатите китове могат да плуват около 6000 километра, за да имат възможност да се чифтосват. Това е установено след анализ на база данни от над 450 000 снимки на китове в дивата природа.
Изследването е публикувано в списание Biological Letters.
Гърбатите китове (Megaptera novaeangliae) се срещат във всички големи океани. Тези в северната част на Тихия океан обикновено прекарват лятото си, хранейки се около Аляска и Канада, преди да мигрират на юг през зимата към водите близо до Мексико и Хавай за размножаване.
Досега учените са предполагали, че китовете избират Мексико или Хавай като място за размножаване. Но някои доказателства, като споделени "песни" на китовете, показват, че двете групи може да се смесват.
За по-нататъшни изследвания Джеймс Дарлинг (James Darling) от Фондацията за опазване на китовете, Мауи (Whale Trust Maui) в Хавай и колегите му събират снимки на повече от 26 000 отделни гърбати китове, направени от професионални и любители фотографи от 1977 г.
От долната страна на опашката на китовете има ясно изразени пигментни петна по кожата, които позволяват да бъдат точно идентифицирани.
С помощта на софтуер изследователите идентифицират два кита, заснети както край Хавай, така и край Мексико през зимния размножителен сезон. Единият мъжки изминава 4545 километра за 53 дни, оставяйки група край Оловалу, Хавай, за да се присъедини към група от три кита край остров Кларион в мексиканския архипелаг Ревилягигедо през 2006 г.
Вторият кит, вероятно също мъжки, плува 5944 километра от южно Зиуатанехо, Мексико, до водите на канала O'Oу край Западен Мауи 49 дни по-късно, през зимата на 2018 г. Там той е един от седемте кита, преследващи самотна женска като ескорт или съперник на основния партньор на женската.
Пътуване на кита от Мексико до Хавай за по-малко от два месеца. Кредит: Google Maps/Insider
Дарлинг обяснява, че първоначално са били изненадани. Но разстоянията, които изглеждат огромни за хората, може да не са значителни за китовете.
Той добавя, че тези китове може просто да кръстосват океаните и обяснява, че това променя начина, по който трябва да се мисли за китовете.
През летните месеци наблюдателите са виждали и двете животни в северните места за хранене край бреговете на Аляска и Канада.
Макар констатациите от проучването, базирано изцяло на случайни снимки, показват само мъжки, женските китове може да правят също такива дълги преходи, обяснява Дарлинг.
Той уточнява, че щом мъжките са там, преследващи женски, това осмисля пътешествието им - едва ли просто плуват сами в продължение на 40 дни без женски по време на размножителния сезон.
Китовете обикновено пътуват със скорост от около 4 километра в час според доклад на newyorkgiantslockershop.com, отбелязва Дарлинг. Дори ако тези китове са били снимани точно на датите на заминаване и пристигане, изчисленията показват, че са плували по-бързо от това.
Резултатите показват, че няма отделни популации от китове в североизточната част на Тихия океан, а по-скоро няколко припокриващи се групи, разказва Дарлинг. Резултатите също така поставят под въпрос правилата относно статута на опазване на китовете, подчертава изследователят. От 90-те години на миналия век например китовете, зимуващи в Мексико, се считат за застрашени, докато тези, които презимуват около Хавай, са обозначени като „неизложени на риск“.
Свързана информация за гърбатите китове, пристигащи на Хаваите за сезона на чифтосване, е показана във видеоклипа на Nat Geo WILD в YouTube по-долу:
Справка: Humpback whales (Megaptera novaeangliae) attend both Mexico and Hawaii breeding grounds in the same winter: mixing in the northeast Pacific
James D. Darling, Katherina Audley, Ted Cheeseman, Beth Goodwin, Edward G. Lyman and R. Jorge Urbán, Biological Letters
Published:16 February 2022 https://doi.org/10.1098/rsbl.2021.0547
Източник: Some humpback whales travel 6000 kilometres in search of a mate, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари