Инфрачервената летяща обсерватория SOFIA не е открила следи от газа фосфин в атмосферата на Венера - биомаркер, чието откриване през 2020 г. предизвика вълна от спекулации за възможността за живот на планетата. Новите спектрални данни, получени от обсерваторията, означават, че ако фосфинът съществува на Венера, концентрацията му не надвишава 0,8 частици на милиард.
Статията с резултатите е публикувана в Geophysical Research Letters, а препринтът е достъпен в arXiv.org.
Условията на повърхността на Венера са неподходящи за известните форми на живот, но през 2020 г. се подновява интересът към хипотезата за потенциалната обитаемост на горните слоеве на атмосферата на планетата. По това време наземните телескопи откриват следи от фосфинов газ, смятан за биомаркер, на височина от 53 до 61 километра от повърхността на Венера. Това вещество може да се генерира не само от природни механизми, като например вулканизъм, но и да е резултат от жизнената дейност на микроорганизми.
Скоро са открити следи от фосфин в данните от спускаемия апарат Pioneer 13, но възниква въпросът за точното му съдържание в атмосферата - авторите на първоначалната статия, след критиката анализират отново наличните данни от наблюденията и получават по-ниска оценка на съдържанието на фосфин, което е 5-10 части на милиард в максимална степен вместо първоначалните 20 части на милиард. Освен това версията за абиогенен произход на венерианския фосфин, дължащ се на вулканизъм, бе допълнително теоретично обоснована.
Спектър на венерианската атмосфера, получен от канали 4G1 и 4G2 на устройството GREAT, и модели на спектрите за различни съдържания на фосфин. Кредит: https://arxiv.org/abs/2210.13519 M. A. Cordiner et al. / arXiv, 2022
Екип астрономи, ръководен от Мартин Кординър (Martin Cordiner) от Центъра за космически полети "Годард", публикува резултатите от търсенето на фосфин на Венера с помощта на стратосферната летяща инфрачервена обсерватория SOFIA. Наблюденията са извършени с два канала на спектрометъра GREAT по време на три мисии на 10, 12 и 13 ноември 2021 г. След това получените спектри се сравняват с моделни спектри, за да се оцени съдържанието на фосфин.
В крайна сметка учените определят средна горна граница от 0,8 частици на милиард на съдържанието на фосфин в атмосферата на Венера на височина 75-110 километра, което е много по-ниско от предишната оценка. Това съвпада с мнението на екипа от учени, анализирали данните от орбиталната станция Venus Express, където най-строгата горна граница на съдържанието на фосфин е свързана с височина 69 км и възлиза на 0,2 части на милиард.
Въпросът за произхода на фосфина на Венера обаче остава открит - той може да се дължи на геоложки, атмосферни или биологични процеси, а концентрацията му може да е променлива във времето. Ето защо според авторите има смисъл да се продължи наблюдението на Венера и търсенето на фосфин на екзопланетите, за да разберем природата му на Венера.
Справка: M. A. Cordiner et al, Phosphine in the Venusian Atmosphere: A Strict Upper Limit From SOFIA GREAT Observations, Geophysical Research Letters (2022). DOI: 10.1029/2022GL101055 https://arxiv.org/abs/2210.13519
Източник: If there is phosphine on Venus, there isn't much
Morgan Rehnberg, Eos
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари