Динята е сладка, освежаваща лятна храна. Но не винаги е била толкова сладка и червена.
И така, откъде произхождат, какъв е бил първоначалният им вкус и как са изглеждали дините?
Утоляващите жаждата плодове не са от Плодородния полумесец на древна Месопотамия, както са много други култивирани растения, показват изследванията.
Сузане Ренър (Susanne Renner), ботаник от Университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен, Германия, и нейните колеги извършват цялостно генетично секвениране на култивирана диня (Citrullus lanatus) - такава, каквато може да си купим в магазина - заедно с шест вида диви дини.
"Открихме, че съвременните геноми на култивираната диня са най-близки със суданския див тип в сравнение с другите, който анализирахме", коментира Сузане Ренър за Live Science.
Суданската дива диня има някои забележителни разлики спрямо култивираната версия.
"Месестата част е бяла и не е много сладка и се използва главно като храна за животни", разказва Ренър.
Дива диня Citrullus caffer. Кредит: Wikimedia Commons
Дивите дини, откривани в части на Африка нямат почти нищо общо с култивираните видове. Те са малки, кръгли и имат бяла сърцевина с много горчив вкус, дължащ се на съединения, наречени кукурбитацини, най-често срещани в семейство Cucurbitaceae, към които принадлежат тиквите. |
Независимо от това, генетичното сходство между двата вида е достатъчен аргумент за учените да стигнат до заключението, че суданският плод вероятно е предшественик на червената и сладка култивирана диня, представено в изследване от юни 2021 г., публикувано в списание The Proceedings of the National Academy of Sciences.
Вероятно древните земеделци са култивирали негорчивите варианти на дивата диня и следователно са увеличили сладостта й през много поколения чрез процеса на култивиране. Червеният цвят вероятно е благодарение и на изкуствения подбор, при който земеделците вероятно са предпочитали и селективно отглеждали червени плодове.
Кога това се е случило и коя цивилизация е отговорна за това не е много ясно, но Ренър се опитва да отговори и на този въпрос. Тя смята, че географското местоположение на близкия роднина от див тип в Судан вероятно не е случайно.
Древният египетски фараон Тутанкамон е бил погребан със семена от диня преди 3300 години, но това не е достатъчно доказателство, че са от култивирана сладка диня. "Семената може да са били използвани като пикантни семки от дива диня", разказва Ренър.
Дива диня (Citrullus lanatus Cordophanus), растяща в Судан. Кредит: Karla Kröpe
Но след това Ренър намира изображение на плод, подобен на диня, върху древна египетска гробница, за която се смята, че е на повече от 4300 години.
„Изображението първоначално е публикувано през 1912 г., но никой не го е тълкувал като диня преди това“, разказва Ренър.
В отделна гробница „друго изображение показва диня, нарязана на поднос заедно с други сладки плодове, като грозде“. Това, заедно с генетичните открития на Ренър, започват да рисуват картина на древни египтяни, които се радват на култивирани и сладки дини. Това от своя страна предполага, че динята е била най-вероятно култивирана по това време или в Египет, или близо до древната империя.
"Древните нубийци, които са живели в днешен Судан, често се пренебрегват за сметка на египтяните", отбелязва Ренър. „Може древните нубийци да са култивирали динята и да са я търгували с древните египтяни, или може да са били египтяните, но това, което моите изследвания сочат, е, че някъде в този регион за първи път динята е била култивирана и древните египтяни са яли диня".
Увеличен изглед към подобно на диня изображение в древна египетска гробница, принадлежаща на Чнумхотеп в Сакара. Кредит: Sussane Renner
Изображение на плод, подобен на диня, открито в древна египетска гробница, принадлежаща на Чнумхотеп в Сакара. Кредит: Sussane Renner
Исторически погледнато, това е много важна констатация, коментира Хано Шефер (Hanno Schaefer), професор по биологично разнообразие на растенията в Техническия университет в Мюнхен.
"Става все по-ясно, че масово сме пренебрегнали северноафриканския регион. Прекалено много се фокусирахме върху Плодородния полумесец, откъдето изглежда са произлезли зърнените и бобовите култури [ядливи бобови семена], но трябва да инвестираме повече ресурси в изучаването на земеделието на Северна Африка и да добавим тези открития към археологическите доказателства“, отбелязва Шефер пред Live Science.
Изследването на дивите роднини на култивираните култури има приложение извън историческото любопитство. То може да се окаже полезно за съвременните животновъди и земеделци.
„Има много черти на дивите популации, които биха били полезни при отглеждането на дини - те са по-малко податливи на плесени, вируси и насекоми от култивираните сортове“, обяснява Ренър.
Знаейки повече за ДНК на дивата диня, може да помогне на селекционерите да вземат тези полезни генни варианти и да ги имплантират в съвременни култури, без да компрометират сладкия вкус и червения оттенък на динята, за което е било нужно толкова време, за да се постигнат чрез селекция.
"Сигурен съм, че индустрията ще се заинтересува от проучванията, занимаващи се с генетиката на динята", вярва Шефер.
Справка:
A chromosome-level genome of a Kordofan melon illuminates the origin of domesticated watermelons
Susanne S. Renner, Shan Wu, Oscar A. Pérez-Escobar, Martina V. Silber, Zhangjun Feiet al.
PNAS June 8, 2021 118 (23) e2101486118; https://doi.org/10.1073/pnas.2101486118
Източник: Where did watermelons come from?, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
2011
1
08.07 2021 в 16:22
Последни коментари