Вирусът на Епщайн-Бар от групата на херпесните вируси контролира имунните В-клетки на организма, за да се скрие от имунната система. До 90% от всички възрастни понасят вируса без последствия, но това може да доведе до рак на лимфната система.
Вирусите са печално известни с това, че се адаптират към организма-гостоприемник и да го използват в своя полза. Но малко човешки вируси са като вирусът на Епщайн-Бар, който може да се намери в около девет от всеки десет души, без да причинява никакви неблагоприятни ефекти. Това е така, докато вирусът не започва да предизвиква мононуклеоза при подрастващи или различни видове рак на лимфните възли при хора с понижен имунитет, разказва phys.org.
Екип от учени от Школата по медицина на Университета Дюк изследва как вирусът на Епщайн-Бар оцелява в В-клетките на имунната система, белите кръвни клетки, левкоцитите, които обикновено са отговорни за реакцията срещу нашественици.
Резултатите от изследването са публикувани в списание eLife.
Екипът на Мика Луфтиг (Micah Luftig), доцент по молекулярна генетика и микробиология и съавтор на проучването установи, че с помощта на няколко специални химически сигнала, използвани в началото на инфекцията, вирусът на Епщайн-Бар имитира началото на нормална реакция на В-клетките на инфекциозния агент. От вътре, вирусът успява да повиши възпроизвеждането на самата В-клетка, докато в същото време помага на клетката да устои на собствените си сигнали за самоунищожение.
"Вирусът всъщност стопира нормалната защита на B-клетката срещу апоптоза", програмираната клетъчна смърт, която изважда В-клетките от обръщение, заяви Луфтиг. След като зарази, вирусът на Епщайн-Бар предпочита да се скрие в т. нар. "В-клетки на паметта", сравнително бавно възпроизвеждащи се клетки, които циркулират в организма. "Това е латентно състояние", обяснява Луфтиг, или просто начин да се скрие.
С помощта на нова техника, наречена ВН3 профилиране, разработена отделно, екипът проверява критичните клетъчни про- и анти-апоптозни протеини поотделно. Учените успяват да наблюдаваъ прехода на неинфектирани клетки в активна фаза, и след това във фазата на ранната инфекция и до латентната инфекция в безсмъртната клетка. Основната част, която откриват е вирусен протеин, наречен EBNA3A, който контролира устойчивостта на апоптоза в заразените В-клетки.
Рискът за рак "е до голяма степен проблем, ако сте имуносупресирани", заяви Луфтиг. Но, например, едно неотдавнашно проучване на Националния онкологичен институт установи, че децата, които получават трансплантация на органи имат 200-пъти по-висок шанс за получаване на неходжкинов лимфом, вид рак, причинен от Епщайн-Бар.
Екипът смята, че BH3 профилирането може да се окаже полезно за лечението на свързаните с Епщайн-Бар ракови заболявания като тези.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари