Сперматозоидите - маратонци оставят по-дълголетно и здраво поколение, отколкото спринтьорите, или поне така е при рибите данио, известни и като риби зебра.
Откритието на екип от университета в Ийст Англия, Великобритания поставя под въпрос досегашните схващания за това, кое определя физическите черти на сперматозоидите и може да доведе до важни еволюционни заключения.
Предполага се също, че методите използвани в клиниките за изкуствено осеменяване, които дават приоритет на бързите плувци, може да бъдат подобрени.
"Определено смятам, че това е приложимо," казва Симон Имлер (Simone Immler), ръководител на екипа. "Пропускаме много стъпки с технологиите на изкуствено осеменяване".
Половината от сперматозоидите на данио спират да плуват едва 25 секунди след като попаднат във водата, въпреки че някои се справят по-добре и оцеляват около една минута. За да проверят дали има разлика между условно по-младите и по-старите сперматозоиди, екипът на Имлер разделя еякулата на две части. Едната е веднага смесена с вода и яйцеклетки, а в другата, яйцеклетките са добавени 25 секунди след водата, така че само по-дълголетните сперматозоиди да имат шанс да ги оплодят.
Резултатите са изненадващи, поколението на по-възрастните сперматозоиди е по-здраво. "Те не просто се възпроизвеждат повече в живота си, но и живеят по-дълго.", казва Имлер. Въпреки това, ефектите се проявяват повече при мъжките индивиди.
Според нея оставянето само на по-възрастните сперматозоиди да оплодят яйцеклетките е форма на контрол на качеството, където сперматозоидите с опасни мутации загиват. Но изненадващо, това поставя под съмнение класическите идеи.
Клетките, даващи началото на сперматозоидите имат две леко различаващи се копия на генома. Но сперматозоидите, носители само на едно копие, притежават комбинация от бащините гени. Още от 60-те години се е смятало, че физическите качества на сперматозоидите изцяло се определят от диплоидния набор гени на мъжкия, който ги произвежда, вместо от хаплоидните гени, които има всеки индивидуален сперматозоид, разказва Ричард Боровски (Richard Borowsky) от университета в Ню Йорк. Ако това е така, селекцията на сперматозоидите при оплождане, било то изкуствено или естествено, не може да повлияе много ДНК на поколението.
Кредит: simoneimmler.com
Но последните изследвания на Боровски и други автори, предполагат, че догмата е погрешна, и това оказва въздействие както на еволюцията, така и на лечението на безплодие. Изследването на Имлер допълва доказателствата. Според генетикът от Оксфорд Ан Горайли (Anne Goriely), която изучава друг вид селекция на сперматозоиди, изследването изглежда достоверно. Според нея е възможно да се приложи и в ин-витро лечението при хора. Имлер казва, че вече работи с двама специалисти по ин-витро оплождане, за да се потвърдят тези открития и при хората.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари