Биолози за първи път изследват на генетично ниво един от най-необичайните примери за симбиоза на организми - между саламандри и водорасли. Това е най-тесния съюз, наблюдаван някога при гръбначни, съобщава сайтът Wired.
Резултатите от наблюденията са публикувани в списание eLife.
Това, че саламандри и водорасли живеят в симбиоза, е забелязано за първи път през 19-ти век, а през 20-ти век учените установяват ползите от връзката им. Яйцата на саламандрите осигуряват богата на азот среда за водораслите, водораслите дават кислород за ембрионите, които се развиват деформации, ако липсват водорасли.
Водораслите се предполагаше, че плават извън самия ембрион, в хранителния бульон на яйцето. Но Райън Кърни (Ryan Kerney), биолог от Университета Dalhousie, забелязва отличителното зелено сияние, което означава, че водораслите са вътре в ембрионите.
"Голяма част от клетките на водораслите са влезли вътре в ембриона. Това бе нещо, което не очаквах", заяви Кърни.
Такава степен на междувидова симбиоза се смяташе, че съществува само сред безгръбначните, чиято имунна система не е програмирана да унищожава нашествениците. Но водораслите живеят във вътрешността на саламандрите още преди раждането си и вероятно се предават от родител на дете.
Авторите на изследването сравняват резултатите от секвенирането на РНК на ембриони на саламандри със заселени в клетките водорасли и без водорасли, както и самите водорасли във вътрешността на клетките на ембрионите и в клетките на яйцата.
Те откриват, че ако ембрионите на саламандрите имат полза от съвместното съжителство с водораслите, то и последните са променили начина си на хранене, приспособявайки се към необичайните условия.
Измененията на транскриптома* на водораслите показват, че те модифицират и своя метаболизъм, в това число чувствителността си към инсулина, а образуващият се в клетките глутамин използват като основен източник на храна.
*Транскриптом се нарича съвкупността от всички транскрипти, синтезирани от даден организъм, включително от РНК и некодиращите РНК. За разлика от генома, който обикновено е един и същ за всички клетки от една линия, транскриптомът може да варира в зависимост от условията на околната среда.
Освен това учените установяват, че при саламандрите с водорасли в клетките са активирани гените, отговорни за потискане на имунната система. Това обяснява защо водораслите избягват имунната реакция на организма.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари