Достъпната база генетични данни от анонимни ДНК проби може да бъде използвана за идентифициране на повече от половината американци от европейски произход, според едно интригуващо ново проучване.
За непредвидените последствия от потребителските генетични тестове, очертани от това проучване, насочва наскоро публикувана статия в The Washington Post.
Хората, които доброволно оставят плюнка в епруветка и споделят своите генетични данни онлайн, за да търсят роднини или по здравни причини за риска от рак на гърдата например, биха могли несъзнателно да попаднат под удара на правоохранителните органи. Тази пролет, генетичната генеалогия помогна на калифорнийската полиция да идентифицира заподозрян сериен убиец и изнасилвач в зловещ, десетилетия неразкриван стар случай.
Но новото проучване, публикувано в списание Science, ни връща в реалността.
"Всеки човек в базата данни е като фар на генетична информация и този фар осветява стотици индивиди - далечни роднини, свързани с този човек чрез общото родословно дърво", обяснява Янив Ерлих (Yaniv Erlich), главен научен директор на компанията MyHeritage, която ръководи проучването.
Ерлих и екипът му откриват, че една генетична база данни, съдържаща само 2% от целевата популация, може да идентифицира почти всеки от нея, достигайки до трети братовчед или по-близък роднина.
Ерлих и колегите му показаха как един запис, съчетан с основна информация като възраст и реконструираното родословно дърво, може да се използва, за да се разбере самоличността на анонимен човек, участвал в изследователския проект.
Друго проучване установи, че дори и минималното количество ДНК, което се съхранява в базата данни на правоприлагащите органи, биха могли да бъдат засечени с потребителските генетични данни за идентифициране на роднини.
"Това наистина ни води до кръстопътя, където се срещат науката и технологиите и правото, политиката и етиката", заяви Фредерик Бийбър (Frederick Bieber), генетик, консултиращ лаборатории по криминалистика.
"И двете публикации са много важни, защото ... повдигат въпрос, който застава пред обществото: Къде очакванията ни за неприкосновеност на личния ни живот се пресича с естествения социален инстинкт за обществена безопасност?"
Обществеността в по-голямата си част подкрепя използването на генетични архиви от полицията за решаване на престъпления, свързани с насилие, според скорошно проучване, публикувано в PLOS Biology.
Водещите компании за потребителска генетика подписват декларации, че ще бъдат прозрачни относно начина на използване на данните на хората и много от тях имат правила, които не позволяват на правоприлагащите органи да търсят в техните бази данни без изрично одобрение.
Сайтът, който се използва често от правоприлагащите органи, GEDmatch, е генетична генеалогична база данни с отворен достъп и хората трябва доброволно да решат да качат своя генетичен профил.
"Ние в GEDmatch сме много загрижени за правилното използване на генеалогичната информация", пише Къртис Роджърс (Curtis Rogers,), съадминистратор на GEDmatch, като добавя, че новата находка заслужава "сериозно внимание".
Въпреки усилията на компанията да успокои и образова потребителите като обяснява своята политика, етиката, но някои изследователи все пак се притесняват, че хората, които получават потребителски генетичен тест, може да не осъзнават какво могат да разкрият данните в крайна сметка - не само за тях самите, но и за далечни членове на семейството.
"Сега всички знаят, че генетичната неприкосновеност е важна, не е нещо, което трябва да заметем под килимчето - политиците имат нужда от емпирични доказателства за това какво може и какво не може да се случи, начини за смекчаване на риска, проследяване на промените", коментира Ерлих.
Ерлих и колеги откриват, че генетична база данни, съдържаща само 2% от целевата популация, може да идентифицира почти всеки от нея, достигайки до трети братовчед или по-близък роднина.
Те пишат, че "технологията може да включва почти всеки американец от европейски произход в близко бъдеще". Повечето хора, чиято ДНК е в генеалогичните бази данни, са от европейски произход.
Сиси Мур (CeCe Moore), генетичен генеалог от Parabon NanoLabs, който работи за разрешаването на реални криминални дела, отбеляза, че изследването прекалено опростява трудната работа по откриването на самоличността на някого.
Макар да е съгласна, че голяма част от американското население може да има поне един втори или трети братовчед в генеалогичната база данни на свободен достъп, откриването на самоличността далеч не е просто, особено след като в реалните случаи често липсва ключова демографска информация - като възраст и родословно дърво - които академичните изследователи използват в извадката си.
"Те правят много предположения, които не са в съзвучие с реалността, изглежда, че приемат някои положения, които не е задължително да имаме в нашата работа".
Използването на генетичната генеалогия за идентифициране на опасни престъпници доведе до предположения как по друг начин може да се използва технологията - да се наруши медицинската тайна на други хора, да се разкрие самоличността на агенти под прикритие или издирвания на правоприлагащи или имиграционни служби по случаи, който може да не са толкова морално категорични като намирането на убиец.
Една по-голяма осведоменост за възможностите и ограниченията на технологията е необходима, предвид факта, че много хора не осъзнават, че техният публичен ДНК профил съдържа информация не само за един човек, но разкрива и семейни тайни, свързващи стотици други хора.
Един брат споделя половината от генетичния профил. Братовчед споделя една осма. Втори братовчед, 1/16.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари