Ново публикувано и невероятно задълбочено изследване на ектотермични тетраподи - влечуги и земноводни - дава на експертите нов поглед върху причините, поради които студенокръвните животни са склонни да имат толкова дълъг живот.
Това е най-изчерпателното изследване на дълголетието и стареенето, публикувано някога: 114 различни учени разглеждат 107 различни диви популации, които обхващат 77 различни вида. Събрани и анализирани са данни от десетилетия за начина на регулиране на температурата на животните, температурата на околната среда, отличителните характеристики и темпа на живот.
От 30-те известни вида гръбначни животни, които могат да оцелеят след възраст от 100 години, 26 от тях са ектотерми (т.е. студенокръвни) - и затова учените решават да разберат как тези животни успяват да избегнат неизбежната смърт за толкова дълго време.
Наскоро 190-годишната гигантска сейшелска костенурка Джонатан бе обявена за „най-старото живо сухоземно животно в света“.
Въпреки че съществуват откъслечни доказателства като това, че някои видове костенурки и други ектотермични животни - живеят дълго време, доказателствата са епизодични и са фокусирани предимно върху животни, живеещи в зоологически градини.
Констатациите на екипа поставят под въпрос предишни изводи за стареенето при тези животни.
Хатериите (Sphenodon punctatus) имат един от най-бавните темпове на растеж и размножаване сред всички влечуги, но често достигат 100-годишна възраст и повече. Кредит: Sarah Lamar
Проучването показва множество открития, включително връзката между физическите или химични характеристики, които защитават видовете – твърда броня, шипове, черупки или отровна ухапване – и по-бавното стареене. Физическите характеристики, които защитават видовете, също са свързани с по-голяма продължителност на живота.
Технически те са известни като защитни фенотипове и могат да променят всичко. Всъщност
„Тези различни защитни механизми могат да намалят смъртността на животните в рамките на поколения“, отбелязва еволюционният биолог Бет Райнке (Beth Reinke) от Североизточния университет, Илинойс. "По този начин е по-вероятно да живеят по-дълго и това може да промени селекционния пейзаж през поколенията за еволюцията на по-бавното стареене."
„Звучи пресилено да се каже, че някои видове изобщо не остаряват, но по принцип вероятността им да умрат не се променя с възрастта, след като са преминали възпроизвеждането си."
Ако едно животно има вероятност 1 на 100 да умре на 10-годишна възраст и 1 на 100 да умре на 90-годишна възраст, това е пренебрежимо малко остаряване.
За разлика от тях средно за жена (по данни от САЩ) вероятността е 1 на 2500 на 20 години и 1 на 24 на 80 години.
Такива незначителни темпове на стареене са наблюдавани при поне един вид във всяка ектотермна група, включително жаби, саламандри, гущери, крокодили и костенурки.
Изследването обаче не потвърждава „хипотезата на терморегулаторния режим“, която предполага, че ектотермите - тъй като разчитат на външни тетемператури, за да регулират телесната си температура и следователно често имат по-нисък метаболизъм - остаряват по-бавно от ендотермите, които вътрешно генерират собствена топлина и имат по-висок метаболизъм.
Схема на показателите на всички ендотермични и ектотермични видове, включени в този анализ. Червеното във вътрешния кръг представя ендотермите, а синьото - ектотермите. Зелените стълбчета са оценките за дълголетие, а оранжевите - скоростта на стареене. Кредит: Beth Reinke et al, Science
Екипът установява, че ектотермите могат да живеят много по-дълъг живот или много по-кратък живот в сравнение с ендотермите с подобен размер.
Тези разлики в скоростта на стареене и дълголетието са много по-големи, отколкото при птиците и бозайниците.
Бавно застаряващите диви костенурки са отделени от изследователите: това е единственият изследван вид, при който по-ниският метаболизъм е свързан с по-бавното стареене и дълголетие, но това е и видът, при който защитният фенотипен ефект е най-силен.
„Възможно е тяхната променена морфология с твърди черупки да осигурява защита и да е допринесла за еволюцията на просължителността на техния живот, включително незначителния темп на стареене – или липса на демографско остаряване – и изключително дълголетие“, коментира еволюционният биолог Ан Брониковски (Anne Bronikowski) от Мичиганския държавен университет.
Приложени са и сравнителни филогенетични методи за данни от животни, които са били уловени, маркирани, пуснати обратно в дивата природа и наблюдавани.
Изследванията, описани подробно в това проучване, вероятно ще се окажат многостранно полезни в бъдеще, независимо дали става дума за изследване на моделите на стареене при хората или за усилия за опазване на студенокръвните животни - и това отчасти се дължи на продължителността на времето, което покрива проучването.
Освен това има още много неща за изследване - екипът иска да разгледа как костенурките с мека черупка и костенурките с твърда черупка се различават по отношение на стареенето, което може да е достатъчно, за да идентифицира по-ясно причините за това.
"Разбирането на сравнителната картина на стареенето при животните може да разкрие гъвкави характеристики, които могат да се окажат достойни цели за биомедицинско изследване, свързано със стареенето на човека", добавя Брониковски.
Справка: Diverse aging rates in ectothermic tetrapods provide insights for the evolution of aging and longevity
Beth Reinke et al, Science, 23 Jun 2022, Vol 376, Issue 6600, pp. 1459-1466
DOI: 10.1126/science.abm0151
Източници:
Cold-Blooded Animals May Hold the Key to Long Life. A Huge Study Just Tried to Find It
DAVID NIELD, ScienceAlert
Secrets of aging revealed in largest study on longevity, aging in reptiles and amphibians
Pennsylvania State University
Cold-blooded facts of long life, Australian Science Media
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари