Измрелите през последния ледников период пещерни мечки (Ursus spelaeus), чиито останки са запазени в белгийската пещера Гойе (Goyet), са били строги вегетарианци. Международен екип учени, които установиха този факт, предполагат, че тази диета е довела до изчезването на вида им.
Изследването е публикувано в списанието Journal of Quaternary Science.
В края на кватернера в Европа изчезват няколко вида едри бозайници, включително и пещерната мечка. Авторите на новата публикация се опитват да изяснят тази загадката за причините, довели до гибелта на пещерните мечки - може би отговорът е в диетата - в зависимости от това дали представителите на вида са били строго тревопасни животни или всеядни, натова може да повлияят промените в климата или конкуренцията с човека за хранителни ресурси, разказва Science Daily.
За проучването изследователите са използвали костите на 10 пещерни мечкит (8 възрастни и две мечета) и пет кафяви мечки, открити в пещерата на Гойе в Белгия, както и останките на три съвременни мечки гризли, обитаващи Канада. Авторите анализират съотношението на изотопите 15N/14N в аминокиселините от останките на древните мечки. Частично са използвани данни от други изследвания (1, 2), частично са анализирани в останките общото съотношение на изотопите на азота (15N/14N) и изотопите на въглерода ( 13С/12С). Тъй като при тревопасните е по-високо съдържанието на изотпа 15N, отколкото при растенията, а у хищници е по-висок от този на тревопасните животни, анализът на изотопите на азота (15N / 14N) позволява да се определи дали пещерните мечки са били тревопасни или хищници. Анализът на съотношението на въглеродните изотопи (13С/12С), позволява да се определи дела на растителните храни в диетата на животните.
Оказа се, че пещерните мечки са били строги вегетарианци. Трофичното ниво - условна стойност, показваща мястото на вида в хранителната верига, което учените изчисляват от съотношението на азотните изотопи - средно е 2.0, което съответства на нивото на тревопасните животни. Интересното е, че дорипри най-малките, въпреки че са на млечната диета, трофичното ниво в хранителната верига е на тревопасно. Древните кафяви мечки са включвали в диетата си и месо от животни: тяхното ниво в хранителната верига е малко по-високо - 2.2. В същото време съвременните гризли са със средно ниво в хранителната верига от 2.4, което ги определя като всеядни.
Нивото в хранителната верига на различните видове мечки. Жълтите кръгове и квадрати са за пещерната мечка. Сините кръгове и триъгълници - за праисторическата кафява мечка. Сините ромбове - за съвременните мечки гризли (Ursus arctos [modern]). Зеленият триъгълник е праисторическата гигантска късомуцунеста мечка. Yushi I. Naito et al. / Journal of Quaternary Science, 2016
"Също като съвременната гигантска панда, пещерната мечка е била много консервативна в хранителните си навици", - отбелязва водещият автор Ерве Бушерен (Hervé Bocherens). - "Ние предполагаме, че небалансираната диета, заедно с намаляването на количеството на растителната храна по време на последния ледников период в края на краищата е причинило изчезването на пещерната мечка".
И гигантските панди са застрашени заради прекалено консервативната си диета.
Пещерната мечка (Ursus spelaeus) обитава територията на централна и южна Европа през плейстоцена и изчезва преди около 24 хиляди години. Въпреки името си "пещерна", пещерните мечки използват пещерите само по време на зимен сън, а не през цялата година. По размери мечката може да се сравни с най-големите съвременни представители на семейството на мечките. Мъжките тежат средно по 400-500 кг, височината при холката е около 1,3 метра.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари