Тя обитава тъмните дълбини на океана и затова е една от най-редките и загадъчни медузи. Но благодарение на технологията морските бездни са по-достъпни за любопитните ни очи и наскоро учените имаха 10-минутна среща с необичайната медуза Deepstaria enigmatica.
Статията с резултатите е публикувана в списание American Museum Novitates
За първи път медузата е открита през 1960 г. и е описана през 1967 г., а от оттогава рядко е забелязвана.
Името си Deepstaria enigmatica получава в чест на изследователската подводница на Жак Ив Кусто Deepstar 4000, а видовия епитет буквално означава „загадъчната”.
Почти нищо не се знае за нея - какво яде, как се храни, как се възпроизвежда, колко широко е разпространена и какви дълбочини предпочита - всичко това е загадка, разказва ScienceAlert.
Но през ноември миналата година екип изследователи с дистанционно управляемата изследователска подводница на NOAA Hercules забелязват жива D. enigmatica край бреговете на остров Сан Бедедико в Тихия океан.
Учените прикрепват камера със свръхвисока чувствителност - Canon ME20F SH - безопасно поместена в стъклена сфера, така че да могат да извличат образи от много слабо осветлените условия в дълбоководната зона на океана.
На 974 метра дълбочина, в почти пълна тъмнина, изследователите с изненада забелязват D. enigmatica .
"Тя едва ли щеше да бъде видяна, защото е много ефирна”, разказва Дейвид Грубер (David Gruber), морски биолог от Харвардския университет, за National Geographic.
Ако не я разгледате наблизо, D. enigmatica изглежда като тънка найлонова торбичка с деликатна тънка камбана. Размерът й е около метър без видими пипала. Тъй като повечето медузи използват пипалата си, за да хванат своята плячка, Deepstaria enigmatica трябва да разчита на друг метод.
Биолозите смятат, че тя ловува, отваряйки купола си широко, за да хване минаващата над нея плячка, затваряйки я като в торба. По време на приближението на подводния апарат екипът успя да наблюдава как става това.
"Като се доближихме до образец на D. enigmatica с относително нисък интензитет на светлината (274 лумена) и използвайки камера за слаба осветеност, успяхме да заснемем организма с отворен купол", пишат изследователите в своята статия .
Той се затваря доста бързо - движение, което може да се използва за залавяне на плячката, а също така и за подпомагане на движението на съществото във водата.
Въпреки че светлината или движението на подводния апарат причинява затварянето на медузата, тя се блъска в стъклената сфера, в която се намира камерата, което позволява на екипа да види гастроваскуларните канали, които набраздяват камбаната - нейния храносмилателен тракт.
(Gruber et al./American Museum Novitates)
Това не е първата Deepstaria, уловена от камерата. Има още един член на рода, Deepstaria reticulum, заснета на филм през 2012 г. Тази медуза също изглежда доста странно, което на първо време затрудни учените да я идентифицират.
Двете изглеждат много сходни, но има някои разлики - D. reticulum е с тъмно червеникав цвят и има малки групи отровни пипала под камбаната.
Deepstaria reticulum. THE MONTEREY BAY AQUARIUM RESEARCH INSTITUTE
Екипът направи още едно интересно наблюдение на медузата по време на същата експедиция - мъртва Deepstaria enigmatica на дъното, а раците и скаридите се хранят с тялото й. Спускането на дъното на телата на медузите се счита за важен елемент в цикъла на веществата в океана.
Празник за раците. (Gruber et al./American Museum Novitates)
Авторите отбелязват, че всички тези открития станаха възможни само благодарение на развитието на роботика и фотографията при лоши условия на осветление.
"През последните години се наблюдава значителен напредък както в технологиите за изобразяване на дълбоководни изображения при слаба светлина, така и в меката роботика", пишат изследователите. В резултат на това е възможно да се проучат редки организми в техните местообитания.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари