Археолози от Университетския колеж в Дъблин, заедно с колеги от Сърбия и Словения, са разкрили неизвестна досега мрежа от огромни обекти в сърцето на Европа, която може да обясни появата на "мегакрепостите" от бронзовата епоха на континента - най-големите праисторически структури, наблюдавани преди желязната епоха.
Използвайки сателитни изображения и въздушни снимки, за да сглоби праисторическия ландшафт на южния Карпатски басейн в Централна Европа, екипът открива повече от 100 обекта, принадлежали някога на сложно общество.
Тяхното обичайно използване на защитни заграждения е предшественик и вероятно е повлияло на известните в Европа крепости, построени за защита по-късно през бронзовата епоха.
"Някои от най-големите обекти, които наричаме "мегакрепости" (megaforts), са известни от няколко години, като "Градище Идош" (Gradište Iđoš), Чанадпалота (Csanádpalota), Сантана (Sântana) или грандиозния Корнести Яркури (Corneşti Iarcuri), ограден с 33 км ровове и засенчващ по размери съвременните цитадели и укрепления на хетите, микенците или египтяните", коментира водещият автор доцент Бари Моллой (Barry Molloy), от Университетския колеж в Дъблин.
"Новото обаче е, че тези огромни обекти не са били самостоятелни, а част от гъста мрежа от тясно свързани и взаимозависими общности. По време на техния разцвет хората, живеещи в тази мрежа от обекти в долна Панония, трябва да са наброявали десетки хиляди."
Карпатският басейн се простира в части от Централна и Югоизточна Европа, като в центъра му се намира обширната Панонска равнина, през която преминава река Дунав.
Карпатският басейн се простира в части от Централна и Югоизточна Европа, като обширната Панонска низина е разположена в центъра му, а река Дунав я пресича. Кредит: University College Dublin
Подробно описани в статия, публикувана в списание PLOS ONE, новите изследвания откриват повече от 100 обекта в този регион, разположени в околността на река Тиса, което води до това тези неизвестни досега общности да бъдат наречени с общото име Tisza Site Group (TSG).
Почти всички обекти от групата TSG се намират на разстояние до 5 км един от друг и са разположени по протежение на речния коридор, образуван от реките Тиса и Дунав, което предполага, че мрежата е била на една общност, разполжена на много различни места.
Това ново изследване показва, че TSG са били важен център за иновации в праисторическа Европа и са формирали основен мрежови център за региона, когато микенците, хетите и Новото царство на Египет са били в разцвета си около 1500-1200 г. пр. н.е.
Камък за шлайфане, намерен в района на групата обекти на Тиса. Кредит: University College Dublin
Това откритие дава нов поглед върху европейските връзки през второто хилядолетие пр.н.е., което обикновено се разглежда като основен праисторически прелом. Оказва се, че напредналите военни и строителни технологии на това общество се разпространяват в Европа след неговия крах през 1200 г. пр. Значението и влиянието на тези групи помагат да се обяснят сходствата в материалната култура и иконографията в цяла Европа в края на второто хилядолетие пр.н.е. , разказва Моллой.
"Нашето разбиране за начина, по който е функционирало тяхното общество, поставя под въпрос много аспекти на европейската праистория. Изключително малко вероятно е всеки от тези над 100 обекта да е бил индивидуален вожд, който да се конкурира помежду си.
"Уникалното за праисторическа Европа е, че с помощта на сателитни снимки не само определихме местоположението на няколко обекта, но и успяхме да дефинираме цял населен район с карти на размера и разположението на обектите, дори до местоположението на домовете на хората в тях. Това наистина дава безпрецедентна представа за начина, по който тези хора от бронзовата епоха са живели заедно и с многобройните си съседи", коментира Моллой.
"Това обаче не е било мирно време на изобилие. По това време се случват големи нововъведения във военното дело и организираното насилие. Мащабът на това общество показва, че то е било значимо и могъщо на европейската сцена и между силата на оръжието и основните защитни елементи в селищата, те са били добре оборудвани, за да защитават своите придобивки."
Моллой отбелязва, че популярното схващане, че археологията се основава само на мистрии и четки, хирургически прерязващи почвата с милиметри, е толкова близко до реалността, колкото и Индиана Джоунс.
"Ние използваме множество най-съвременни технологии, а в тази статия разчитаме основно на изображения от космоса, за да открием неизвестна досега мрежа от огромни обекти в сърцето на континентална Европа - Карпатския басейн.
"Проверихме откритията от спътниковите изображения на терен, като използвахме проучвания, разкопки и геофизични сондажи. Огромното мнозинство от обектите са създадени между 1600 и 1450 г. пр. н. е. и на практика всички те са се сринали около 1200 г. пр. н. е., като са били масово изоставени.
"1200 г. пр. н. е. е поразителна повратна точка в праисторията на Стария свят, като царства, империи, градове и цели общества се сриват в рамките на няколко десетилетия на обширна територия в Югозападна Азия, Северна Африка и Южна Европа.
"Завладяващо е да открием тези нови полиси и да видим как са били свързани с добре известните влиятелни общества, но отрезвяващо е да видим как в крайна сметка ги е сполетяла подобна съдба във вълната от кризи, която е засегнала този по-обширен регион", казва Моллой.
Справка: Barry Molloy et al, Resilience, innovation and collapse of settlement networks in later Bronze Age Europe: New survey data from the southern Carpathian Basin, PLOS ONE (2023). DOI: 10.1371/journal.pone.0288750
Източник: Archaeologists uncover Europe's hidden Bronze Age megastructures, David Kearns, University College Dublin
Още по темата
Човекът
Жена от медната епоха е преживяла две операции на черепа преди 4500 години
Животът
Подземна пирамида в Индонезия на 25 000 години, е най-старата пирамида в света
Човекът
Ветровете на времето: Природата ли е изваяла Големия сфинкс в Гиза?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари