Църквата и чумата

След като така тачената от средновековните хора Църква не само не можела да направи нищо против чумата, а даже – както се убедихме – изключително много пречела, човек неволно си задава въпроса – а каква всъщност е била позицията на духовниците от тази авторитетна власт за масовата зараза и въобще как са се отнасяли те към нея? Това не би било така, ако Църквата не беше толкова мощна и незаобиколима като властови фактор през описваната епоха и не влияеше на милиони и милиони хора. Но сляпата вяра, която вярващите намирали в духовническите напътствия, ни задължава да обърнем внимание и на тази страна на въпроса, преди да навлезем по-дълбоко в обществената картина на разглежданото от нас явление.

Със сигурност можем да кажем, че както по време на всяко бедствие, така и сега имало хора, които загубили всичко, но и други, които ловко успели да се възползват от това за своя собствена изгода. При това надявайки върху си маската на възможно най-хрисимите и добросъвестни служители на своята институция! И ако това не е съвсем ясно казано, то нека заговорим с факти и кажем, че по време на епидемията църкви и манастири приказно се обогатили. Не става дума само за бродещите духовници, за които споменахме няколко параграфа по-горе и които охотно влизали в ролята на "лекари", мълвейки под носа си латински молитви, докато пресмятали наум даденото им още в аванс богато възнаграждение. Тук говорим и за това, че, желаейки да избегнат смъртта, много вярващи хора дарявали и последните си притежания на църковните институции, така щото за наследниците им оставали буквално трохи или на практика нищо и затова някои общини се принудили да ограничат максималния размер на доброволните дарения. В същото време, поради страх от заразяване монасите започнали да не излизат извън манастирите и да не общуват с външни хора , затова някои поклонници просто оставяли донесените дарове пред портите, заминавайки си и вярвайки, че с дарения на "божия дом" ще изкупят "греховете си" и ще се излекуват – те или близките им.

Имало обаче и обикновени хора, честни и редови църковни служители, които изпълнявали задълженията си и, както си му е редът, станали жертви на чумата. Това обикновено били свещеници, дали последно причастие на умиращия. Много от тях обаче не искали да изпълнят този ритуал и затова в разгара на епидемията много трудно се намирали желаещи да го сторят, та били и в църковни одежди. Страхът от зараза породил и интересни технически решения, като напр. "чумният процеп" във вратата между вратите, през който на умиращия чрез лъжица с дълга дръжка се подавал хляб за последно причастие или се извършвало миропомазване с дълга пръчка, чийто край бил намазан с мирò (елей). Разбира се, всяко правило си има изключения – известни са случаи на подвизи, като напр. историята на полулегендарната личност св. Рох от Монпелие, който самоотвержено се грижел за болните, без да се страхува от заразата, за които си действия по-късно бил канонизиран за светец от Католическата църква.

А сега да видим как стоели нещата по високите етажи на властта. През 1350 г., в самия разгар на епидемията, папа Климент VІ решил да извърши едно от най-успешните си бизнес начинания. Той обявил 1350-а за Свещена година и със специална була призовал ангелите незабавно да отнесат в рая душата на всеки, който умре на път за Рим или връщайки се у дома. В резултат на това на Великден в Рим се събрали около 1 млн. 200 хил. поклонници, търсейки защита от чумата, на Света Троица към тях се прибавил още около милион, а като се има предвид, че точно по това време чумата свирепствала с невиждано ожесточение, можем да си дадем сметка защо след струпването на толкова много хора на едно място по домовете си се върнала едва ли повече от една десета от тях. Само че само за тази година приходите на римската курия от даренията на всички тези наивни вярващи набъбнали до астрономическото число от 17 млн. флорина! Не е зле, нали?

Пака Климент VІ

А през това време Негово Светейшество се намирал далеч-далеч от обхванатия от чума Рим – в авиньонския си дворец, където по съвет на личния си лекар Ги дьо Шолиак не допускал в близост до себе си никого и постоянно поддържал разпален огън в две огнища вляво и вдясно си. Независимо от ролята си на върховен наместник на Бога на земята, папата все пак отдавал дължимото и на суеверията на своето време, не разделяйки се с един ,,вълшебен“ изумруд, вкован в пръстен, защото се смятало, че обърнат на юг, ще отслаби действието на чумната отрова, а насочен на изток, намалява опасността от заразяване.

Иначе от гледна точка на Римокатолическата църква причините за жестоката чумна епидемия били ясни – това били дежурните човешки грехове като липса на любов към ближния, гонитба на светски съблазни и пълна забрава на духовните въпроси. Към 1347 г., с началото на епидемията, Църквата, а след нея и народът били убедени, че идва краят на света и се сбъдват направени пророчества за това. Чумата била определена за един от Четиримата конници на Апокалипсиса, а с нея опитвали да се борят чрез всякакви ритуали, молебени и кръстни ходове. Шведският крал, когато чумата достигнала неговата столица, оглавил бос и гологлав един такъв кръстен ход, молейки за оттегляне на бедствието. В църквите не можело да се влезе от вярващи. Като единствено лекарство за заболелите или за избягване на болестта Църквата препоръчвала "страха от Бога, защото само Всевишният може да отдалечи чумните миазми". За покровител на чумно болните бил "назначен" св. Себастиан.

Обстановката дала живот и на много легенди и слухове. Така например, разказвало се за магаре, което носело в Месина статуя на Света Богородица и изведнъж застинало, та дори с най-големи усилия не могли да го помръднат от мястото му.

В условията на постоянно умиращи хора и така постановяваща официална пропаганда, като най-важен и незабавен за отговор се очертавал въпросът какво всъщност е предизвикало Божия гняв и по какъв начин Господ може да бъде умилостивен, та болестта да се прекрати изведнъж и завинаги. През 1348 г. причина за гнева небесен видели в новата мода ботуши със заострени и извити нагоре носове, които особено възмущавали Всевишния.

Лека-полека сред хората се засилвали ропотът и недоволството от неспособността на официалната църква да защити своето паство от чумата и по някое време миряните започнали да си задават дотогава скверния въпрос доколко честни са духовниците и дали всъщност именно техните грехове не са възбудили Божия гняв. Отново изплували отдавна разказвани слухове за блудство, интриги, кражби и други престъпления зад църковните стени, за корупцията сред свещениците. Тези настроения били крайно опасни за властта и влиянието на църквата и станали причина за възникването на няколко мощни еретически движения по-нататък, най-вече на флагелантството.

Обсебени от танца

Едно характерно социално явление, особено усилило се по времето на Черната смърт, била хореоманията. Става дума за хора, държащи се по начин, който можем да видим изобразен в картина на Питер Брьогел младши "Обсебени от танца". Това били големи групи от хора, които изведнъж, без всякаква видима причина, започвали да скачат, крещят и извършват различни невнятни движения, напомнящи някакъв неистов танц. Те се събирали в тълпи от по няколко хиляди души, а някои зрители, до определен момент само наблюдаващи случващото се, не издържали и се присъединявали към лудешките танци – нещо подобно на самбата по време на днешните карнавали в Рио де Жанейро. Често пъти подобни групи се простирали по пътя между две близки селища и накрая, когато изтощението ги побеждавало, се строполявали на земята като мъртви (Hecker 1988).

Съвременните обяснения какво е породило хореоманията са различни, но се предполага, че хората са искали по такъв начин да се разтоварят и освободят от напрежението, потреса и ужаса, предизвикани от епидемията, а и може би да се ,,наживеят“ като за последно, защото всеки ден умирали нови и нови довчера живи хора и не било ясно дали човекът, когото виждаш днес, утре ще бъде жив. Някаква подкрепа на това обяснение е фактът, че хореоманията свирепствала в Европа през ХІV – ХV век, а сетне изчезнала. Но нека отново споменем, че истинските причини за появата на хореоманията не са безусловно разяснени и до ден-днешен.

Питер Брьогел младши, "Обхванати от танца"

Истерии и гонения срещу "отровители"

Социални предпоставки. Поразени от размаха и смъртоносността на чумната епидемия, превърнала Европа в огромна гробница, хората не можели де повярват, че такъв феномен може да има естествен, природен произход. Чумната отрова трябвало да се разпространява от отровители, а като такива обикновено се разбирали някакви неизвестни парии, отбросъци на обществото, враждебно настроени към "правилната му" основна част.

В тези и подобни свои разсъждения примитивните и склонни да търсят във всичко религиозно обяснение средновековни жители си спомнили за Библията, където Мойсей разхвърля във въздуха пепел, а след това Египет е поразен от страшна епидемична болест. Що се отнася до по-образованите хора, те можели да опрат диренията си на историческия факт, че по време на Юстиниановата чума 129 души били публично оповестени като умишлено разпространяващи зараза и осъдени на смърт.

Освен това, масовите бягства от очумените градове не можели да не предизвикат анархия, паника и власт на тълпата. Поради страха от болестта хората завличали всеки, чието състояние предизвиквало дори най-малкото съмнение, че е болен, в лазаретите, а ако вярваме на средновековните хроники, те били толкова ужасно място, че хората предпочитали да се самоубият, но да не се окажат вътре.

Но какви са тези лазарети? В днешния език това название означава военномедицинско учреждение, където се лекуват военнослужещи в сухопътните войски или във флота. Средновековните лазарети обаче възникнали като места, където се въдворявали болните от проказа. Един от първите известни лазарети бил споменатият по-горе остров Лазарето във Венецианската лагуна, на 4 км югоизточно от центъра на града и плътно застроен със старинни здания. Там рицарите от Ордена на св. Лазар се грижели за прокажено болните, а вече знаем, че след избухването на чумната епидемия този лазарет получил и нови функции.

Гневът на необразованата тълпа довел дотам, че често в лазаретите заедно с действително болните били натиквани и техни здрави близки само защото били намерени заедно с болен или труп в едно жилище. Това на свой ред заставяло хората да крият и тайно да погребват мъртъвците си. А понякога с лазаретите се вършели и откровени злоупотреби – напр. били въдворявани богати хора, а крадците на воля се разпореждали в останалите без стопанин къщи, обяснявайки виковете на току-що затворените жертви с помрачаване на разсъдъка.

Много хора, тъй като разбирали, че може и да не дочакат здрави утрешния ден, се отдавали на чревоугодие и пиянство и разсипвали парите си по леки жени, а тези сношения още повече усилвало размаха на болестта.

Из градовете се ширела все повече анархия. Гробарите, набирани измежду каторжниците и робите по галерите, можели да бъдат привлечени към такава животоопасна работа само с обещания за помилване и много пари. В свободното си от задължения време те на воля безчинствали из градовете, изоставени от властта и органите на реда, и мародерствали из празните къщи. Те не изпълнявали работата си особено добросъвестно – известни са случаи, когато наред с мъртъвците били заравяни и живи хора, защото те имали все още здрави роднини, които бързали да ги наследят и гробарите били удобни помощници в техните мерзки деяния.

Трябва да отбележим обаче нещо кошмарно, но наистина вярно. Случаи на умишлено, преднамерено заразяване, наистина имало, защото между множеството средновековни суеверия съществувало и такова, според което един от начините човек да се избави от чумата е, като я предаде на друг човек. Затова имало болни, които умишлено осъществявали близък контакт между телата си по пазарите, улиците и църквите, опитвайки се да докоснат или да вдъхнат в лицето на възможно най-много хора. И, разбира се, доста хора се опитвали по такъв начин да се справят с врагове и недоброжелатели.

Вероятно първите мисли за съзнателно причиняване на чумната зараза се появили у хората, когато те забелязали поголовното бягство от градовете на богатата част от населението. Но слухът, че богатите съзнателно тровят бедните (който, между другото, се разпространявал по същото време, в което някои богаташи обвинявали бедните в разпространение на болестта с мотива, че социално онеправданите се опитват да им отмъстят) бил "в обращение" неособено дълго. Скоро "на смяна"“ дошла друга мисъл – че предизвиканото заразяване е дело на три конкретни социални групи – сатанистите, прокажените и евреите – които чрез чумата "си разчиствали сметките" с праведното и добросъвестно християнско население. Това довело дотам, че всеки чуждоземец или въобще под някакъв признак различен от масата – мюсюлманин, пътешественик със странни дрехи, език/акцент и навици, луд или дори пияница, който говорел странни неща – вече не можел да се чувства в безопасност, а ако при обиск у него се намерело нещо, което можело да се счита за "оръдие на чумата" (напр. особено се внимавало за непознати "чумни мазила", а и прах – по аналогия с Мойсей), участта му си била направо предрешена.

Срещу прокажените. Да се върнем на проказата, която споменахме по-горе. Тя достигнала пика на размаха си в ХІІІ век. Опирайки се на библейската традиция да се гонят прокажените и да се избягват те, погребалният ритуал включвал засипване на болния с лопати пръст, след което човекът вече бил смятан за бездомник и отцепник и можел да намери приют за себе си единствено в лепрозориумите. Това били отдалечени от градовете места, своеобразни колонии от прокажени, където те живеели или по-прано бавно умирали, но били далеч от населени места, извън градските стени в покрайнините, и така рискът от заразяване бил по-малък. В лепрозориумите прокажените обитавали най-често старите изоставени здания, където понякога били посещавани от близките си или от случайни минувачи, които им оставяли милостиня. Лесно можем да си представим какво ужасно място били тези "приюти". През ХІІІ век в Европа функционирали около 19 хиляди такива обиталища.

За да сглобим напълно пъзела, ще отбележим, че мотивът за умишленото отравяне на кладенци не била изобретение на времената на Черната смърт. Всъщност такова обвинение френските власти отправили към прокажените още през 1313 г., по времето на крал Филип Хубави, след което в области като Поату и Пикардия започнали масови погроми над лепрозориуми и екзекуции на болни. Както предполага Йоханес Нол (Nohl 1986: 202), истинската причина за тези действия бил параноичният страх от заразяване и неистовото желание да се реши проблемът по възможно най-радикален начин. През 1321 г. гоненията срещу прокажени били подновени, а жертвите били обвинени в отравяне на кладенци и подготвяне на въстание против християните. В резултат огромен брой хора свършили на кладата.

Разказваме всичко това, защото през 1348 г., докато търсили виновника за Черната смърт, хората ненадейно си спомнили за прокажените. Новите гонения обаче не били чак толкова ожесточени заради малкия брой оцелели от предишните и били систематични само в Кралство Арагон. Във Венеция тълпата също нахлула в лепрозориумите, но това вероятно е било с цел да се освободи място за карантиниране. Представителното "обществено мнение" постановявало, че прокажените трябва да бъдат избити, защото са съучастници на евреите и са подкупени със злато от тях, за да отравят водата и по такъв начин да тероризират примерните християни (Nirenberg 2002: 1695). Една от най-абсурдните ,,теории за конспирацията“ говорела как четирима предводители на прокажените, които обединявали под властта си почти всички болни от тази болест в Европа, се събрали и заедно с дявола, изпратен от евреите, скроили план как да погубят християните, като ги заразят с проказа. Нататък има и още, но мислим, че и това е достатъчно…

Поддръжниците на "лова на прокажени" уверявали, че нещастните болни притежават "чумно мазило", състоящо се от човешка кръв, урина и хостия (хляб, използван от католиците при църковни ритуали). Тази смес прокажените слагали в торби, в тях добавяли и камък за тежест и хвърляли в кладенците. Не били малко и "свидетелите", докладващи такива действия.

Срещу евреите. Жертви на "стрелбите в нищото" станали също и много евреи, а еврейското население поначало било многобройно в тогавашните европейски градове.

Смята се, че началото на нетърпимостта срещу евреите е 1349 г., когато било намерено тяло на измъчвано дете, приковано към кръст. Това дело било оценено като пародиране на разпятието на Христос и обвинението за него било хвърлено на евреите. Освен това, те били обвинявани и в подигравка с църковни светини.

Саморазправите с еврейските общности в Европа далеч надминавали по размах тези срещу прокажените и други фалшиви виновници за чумата. Обезумелите тълпи в Германия, Швейцария, Италия и Испания и др., окрилени от подобни "доказателства" и решени да открият причинителите на заразата и да я спрат, устройвали кървави самоуправства, понякога с поощрението или мълчаливото съгласие на властите. Фактът, че чумата убивала обитателите на еврейските квартали наравно с останалите, съвсем не смущавала хората. Евреите били обесвани и изгаряни и нерядко по пътя към смъртта мародерите сваляли от тях дрехите и ценните им вещи и си ги поделяли. Чести били случаите на поругателство над еврейски трупове, които разнасяли къде ли не за радост на птиците и любителите на зрелища. Понякога живи били оставяни само малки деца, за да бъдат покръстени, или красиви жени, за да станат прислужници или наложници. Когато разбрал, че чумата се приближава към границата на Норвегия, кралят на страната заповядал да избият всички евреи в нея профилактично.

Някои особено смели евреи барикадирали вратите на домовете си и ги запалвали, крещейки на тълпата, че предпочитат смъртта пред насилственото кръщение. Майки с деца на ръце били се хвърляли в огнищата. Когато особено смели юдеи запявали библейски псалми пред лицето на смъртта, за да се подиграят с мъчителите си (подобно на индианци на кола на мъчението), тълпата единодушно обявявала това за вмешателство на Сатаната и извършено с негова помощ. Иначе такава смелост – откъде?

В същото време обаче папа Климент VІ издал була, с която заплашил с отлъчване от църквата убийците на евреи, а градските власти на Страсбург с указ обявили за неприкосновени гражданите от юдейско вероизповедание.

Разбира се, наивно е да мислим, че абсолютно всички хора, в това число образованите и мислещите, били съгласни с тезите за "еврейската следа" в чумата и смятали това за креатура на тънещото в невежество простолюдие. Те обаче рядко се намесвали, защото имали изгода да се обогатяват от имуществото, конфискувано от всички смъртно осъдени.

Всъщност, днес за основна причина за средновековния антисемитизъм се сочи отказът на евреите от асимилация, защото това им забранявало да се обединяват в традиционните си обединения и гилдии, оставяйки им само два вида стопанска дейност – медицината и търговията. Освен това, част от евреите била изключително богата, което навличало върху й допълнителна завист. А най-големи подозрения предизвиквало следното. Тъй като част от евреите поназнайвали арабски, те можели да ползват в оригинал източниците на напредничавата по това време арабска медицина и със сигурност били запознати много добре с опасността от зараза, която криели в себе си замърсените градски води. Затова евреите предпочитали да копаят и ползват кладенци в своите квартали или просто да ползват вода от чисти извори, избягвайки околоградските реки, замърсени от какви ли не гнусни отпадъци. Този стремеж към "хигиенен сепаратизъм" обаче нямало как да не предизвика подозрения в мнителното средновековно общество.

Срещу сатанистите. Суеверието на хората предавало и препредавало разкази за Дявола, който уж бил видян да се разхожда из градовете и подмамвал хората със съкровища, дарове и злато и с обещанието, че ще останат живи през епидемията, ако се съгласят да извършат в замяна само едно нещо – да мажат с някакво дяволско вещество пейките в църквите или пък стените на постройките. Какви се предполагало, че са съставките на прословутото ,,чумно мазило“, ни е известно от късното сведение на германския йезуит, полимат и изобретател Атанасий Кирхер (Athanasius Kircher, 1602 – 1680), който пише, че в състава му влизали "самакитка, арсеник и отровни треви, а също и други съставки, за които не смея да пиша".

Сега всичко това може да ни изглежда смехотворно, но доведените до отчаяние сеньори и градски власти започнали да обещават големи награди, ако отровител бъде хванат на местопрестъплението. Само че, доколкото ни е известно от документите, с които разполагаме, нито един подобен опит не е бил успешен. За сметка на това хванати били няколко нещастни хорица, повърхностно обвинени в приготвяне на "чумни мазила" и тези хора даже били измъчвани, като накрая направили самопризнания, вероятно за да се спасят от изтезанията. За жалост, това не им помогнало, защото жертвите на подобни хайки обикновено завършвали на бесилката или на кладата, и така станало и с тези хора, както четем в писмо н музиканта от папския хор Луис Хейлиген до негови фламандски приятели.

Това действително били ,,стрелби в нищото“, защото дори за единствената секта в този момент, която действително поставяла Сатаната в центъра си – луциферистите – не съществуват никакви документални доказателства за тяхно участие в умишлено разпространение на заразата – по какъвто и да е начин.

Избухвания

Нито едно явление в природата на изчезва изведнъж – така, както не се и появява. Ако смятаме, че нещо "изведнъж е изчезнало", просто нямаме достатъчно точни и проникновени инструменти, с които да го измерим. В течение на няколко следващи века чумата не напуснала Европа, просто затихвала на импулси, забелязвани на всеки 6 – 12 години (а понякога и по-начесто) чак до ХV век. Така например, "втората чума" (pestis secunda) през 1361 г. в Англия станала причина за смъртта на около 20 % от населението. Две години по-късно във Франция се появила т.н. планинска чума, която ударила райони, преди това пощадени от Черната смърт. През 1369 – 71 г. отново в Англия избухнала епидемия, чиито щети се оценяват на около 10 – 15 % от оцелелите хора.

По-нататък, между 1536 и 1670 г., честотата на епидемията паднала на една за около 15 години, при което положение във Франция умрели близо 2 млн. души между 1600 и 1670 г. През тези десетилетия епидемиите обикновено се делят на локализирани в конкретни градове, като напр. Голямата чума в Лион от 1629 – 32, Лондонската (1665 – 6), Виенската (1679) и други.

Романът на Даниел Дефо "Дневник на чумавата година" е със сюжет именно от тази епидемия

Кой е виновен?

Напоследък много изследователи на чумата си задават въпроса дали Юстиниановата чума и последвалите епидемии (най-вече Черната смърт) са били причинени от една и съща бактерия и дори от един и същ неин щам. Благодарение на генетиката в последните няколко години получихме задоволителни отговори на тези въпроси.

През януари 2014 г. в научното списание The Lancet Infectious Diseasе бяха публикувани резултати от изследвания на канадски и американски генетици, които имаха за цел да отговорят на въпроса дали щамът на Yersinia pestis, отговорен Юстиниановата чума, и онзи, причинил следващите епидемии, е един и същ. В случая изследователите твърдяха, че са успели да реконструират генома на виновника за византийската зараза. В хода на изследването с ръководител известният генетик проф. Хендрик Пойнър (Hendrik Poinar) от канадския университет Макмастър в Хамилтън (Онтарио) бил извлечен генетичен материал от зъбите на двама души, умрели от чума в Ашхайм, Бавария. След това учените сравнили получения образец с изследвания по-рано геном от Yersinia pestis от ХІV век и съвременните щамове и установили, че щамът на бактерията, станал причинител на византийската чума, съществено се отличава от онзи, отговорен за сетнешните епидемии. Щамът на Юстиниановата чума практически не се среща в съвременния свят, за разлика от останалите, които и до ден-днешен циркулират в популациите от диви животни. Затова провелите изследването генетици го определят като случай на изключение, който впоследствие бил лишен от еволюционно продължение и изчезнал. В същото време запазените сведения ни доказват, че този патоген лесно се е предавал между различните индивиди и е имал висока степен на леталност. В края на изследването учените обръщат внимание, че днешните активни резервоари на чумната бактерия могат отново да станат източник за нейното разпространение между хората.

Що се отнася до това дали бактерията причинител на Юстиниановата чума и Черната смъртя е една и съща, отговорът е положителен. Това са изводите от последното научно изследване по въпроса, което се появи през август 2016 г. Неговите автори Михаела Харбек (Michaela Harbeck) и колегите й от Института Макс Планк са анализирали проби, взети от жертви на чумата от VІ век (скелети на двама мъже и две жени на възраст от 25 до 30 г.) и са успели да възстановят генома на причинителя на византийската чума – той е отново познатата ни бактерия Yersinia pestis. Независимо от факта, че виновникът на двете средновековни епидемии се оказва един и същ, изследователите са успели да открият 30 мутации и структурни пренареждания, уникални за щама на Юстиниановата чума, вкл. три гена, критически и определящи за вирулентността и смъртоносността на заразата от VІ век.

Тоест, засега последната дума на науката по този въпрос е – една и съща бактерия, различен щам.

Тук е мястото да отбележим и че след множество десетилетия обвинения върху плъховете за преносители на заразяващите бълхи, през февруари 2015 г. ново научно изследване достигна до данни, които могат да доведат до евентуалната им ,,реабилитация“, макар неговите резултати все още да не са отразени в обобщаващите истории на чумните епидемии. То беше публикувано в бюлетина на Националната академия на науките на САЩ (Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA), а негови автори са учени от университети в Норвегия, Швейцария и Чехия. Според съавтора му проф. Нилс Стенсет (Nils Christian Stenseth) от Университета в Осло, бълхите преносители на чумата са се озовали в Европа, паразитирайки върху джербилите (монголски песчанки) – също вид гризачи от Централна Азия. За да направят този извод, учените са проследили промяната на климатичните условия в Европа по годишните пръстени на дърветата и са сравнили получените резултати с данните за множество избухвания на чумата в Европа, започвайки от Черната смърт и свършвайки с Голямата чума в Лондон от 1665 г. Целта на Стенсет и колегите му е била да разберат дали тези чумни изригвания съвпадат по време с годините, когато климатът е бил най-благоприятен за разпространението на черните плъхове, традиционно обвинявани за инфекцията. Оказало се обаче, че между тези две обстоятелства няма никаква връзка. За сметка на това изследователите са забелязали, че съществувалите по това време в Азия климатични условия са били изключително благоприятни за растежа на популацията на джербилите – неустойчивият климат (много влажна пролет, последвана от горещо лято) води до увеличаване на тяхното число. ,,Такива условия са много добри за песчанката, тя се разпространява в големи региони и популация и пренася заразата върху повече хора“ – посочи тогава проф. Стенсет. ,,Нещо повече – ние забелязахме, че щом в Централна Азия се е появял удобен климат за песчанките и бълхите, само няколко години след това бактерията се е разпространявала първо в пристанищата на Европа, а след това и по целия континент“ – добави той. В климат като посочения бълхите са много ,,скокливи“ и активни и лесно преминават към други преносители, домашните животни и хората. Спорадичните ,,избухвания“ на чумата в Европа десетилетия след това се дължат на съответните климатични промени в Централна Азия. Освен това, тъй като тогава търговията между Изтока и Запада е била изключително интензивна, чумата е била силно пренасяна и по Пътя на коприната – напр. от животни като камилите, обясни проф. Стенсет и добави, че ,,ако сме прави, ще трябва да пренапишем тази част от историята“.

Джербил (монголска песчанка)

Чумата като биологично оръжие

За първо използване на чумна инфекция като средство за заразяване на военен враг се сочи сведението на цитирания по-горе генуезки нотариус Габриел дьо Мюси по време на обсадата на Кафа. Сигурно или не, но това е първата ни известна подобна информация. Следващите данни за подобна активност за много по-достоверни, но и много по-нови.

През Втората световна война японски военни разработили образци на биологично оръжие, предназначено за масово разсейване на специално подготвен носител на чумата – инфектирани бълхи. Това ,,изобретение“ било дело на специализирано звено в японските въоръжени сили, наречено Отряд 731 (яп. 731部隊), занимавало се с разработка на биологично оръжие и тестването му върху живи хора (военопленници и отвлечени). Този отряд, действащ в Китай, Корея и Манджурия, заразявал мирни жители и пленници, за да проведе на тях експерименти и да очертае перспективите на биологичните средства като оръжие за масово поразяване, каквато поначало била и целта на звеното при създаването му през 1932 г. От Отряд 731 бил разработен щам-причинител на чума, за който се смятало, че превъзхождал около 60 пъти по вирулентност познатия природен образец.

По думите на разработчиците, щамът бил абсолютно ефективно оръжие за масово поразяване с естествено природно разпространение. За разпръскване и разсейване на инфектираните носители били предвидени различни авиационни бомби и снаряди. Така например, имало бомби за заразяване на земната повърхност, бомби с разпръскване на аерозол и снаряди с осколочно действие, поразяващи човешката кожа. Сред разработките на Отряд 731 били и керамични бомби, отчитащи специфичните жизнени особености на живите преносители – бълхите – и необходимостта от запазване на тяхната активност и жизнеспособност по време на разпръскването им, като за това били създадени специални условия за тяхното животоподдържане – напр., напомпвал им се кислород.

Последствия

Последиците от Черната смърт за многоаспектни и многообхватни – от промяната в съотношението между представителите на различни кръвни групи в света, за което говорят някои изследователи (Klein 2005) до политическата нестабилност и технологичният и културен регрес, който се наблюдава вследствие на намаляването на населението в Златната орда напр.

Поначало на общество, засегнато от такава мащабна пандемия, са му необходими десетки години, а понякога дори повече, за да възстанови нормалните си социални показатели във всички аспекти на допандемичните равнища. Тук не говорим само за запустели села и необработваеми земи. Последиците на Черната смърт се усешали в Европа в течение на два, дори три века. Заради рязкото намаление на населението някои смятани за непоклатими дотогава обществени структури започнали да се пропукват и трябвало да направят компромиси с принципите си, ако искали да продължат съществуването си. Много затворени семейни производства (предимно занаяти), дотогава предавани традиционно и фамилно от бащата към сина, започнали да приемат в себе си външни хора. Заради недостига на мъже в сферата на производствения труд все повече започнали да се наемат жени. По "външен" начин трябвало да се попълва и духовенството, а също и лекарското съсловие. Недостигът на работна ръка позволил на работниците, ратаите и всякаквия вид прислуга да излязат с повече самочувствие пред работодателите си и да изискват по-добри условия на труд и по-високо заплащане. Появил се голям брой хора, които наследили сериозно имущество – земи, жилища, развити дейности – оставени от техните без време починали роднини. Някои низши класи умело се възползвали от това, за да се издигнат социално, да се замогнат и да придобият повече власт. Всичко това ни е засвидетелствано от летописци или просто хора, записвали живота си, като напр. флорентинеца Матео Вилани, който съобщава: "Простолюдието сега иска възможно най-скъпите и изискани ястия, а неговите жени и деца се разхождат с прекрасни облекла, принадлежали по-рано на онези, които завинаги напуснаха този свят. […] Женската прислуга, без опит и умения, и малките конярчета искат като заплащане най-малко 12 флорина годишно, а най-наглите 18 и дори 24. Същото се отнася и за детегледачките и дребните занаятчии, изкарващи хляба със собствените си ръце. […] Полските работници сега искат да се трудят върху много по-добра земя" (цит. по: Herlihy 1997: 48).

Поради недостига на работна ръка в селското стопанство структурата на производството започнала да се променя – полетата за дотогавашните зърнени култури все повече се превръщали в огромни пасбища за животни, където един или двама пастири трябвало да се справят с огромни стада крави и овце. В градовете пък липсата на достатъчно работници довела до поскъпване на ръчния труд, което пък от своя страна тласнало силно напред опитите да се механизира работата, а това дало плодовете си в по-късните времена.

Цените на земята и арендите паднали, намалили се и лихвените проценти. В същото време обаче, за втората половина на ХІV век били характерни високата инфлация и високите цени на хранителните продукти (това пак във връзка с намаляването на броя работници, заети в производството на хранителни продукти). В някои страни управляващите класи се опитвали да решат въпроса с инфлацията административно. Така например, през 1351 г. Английският парламент приел т.н. Статут на работниците (Statute of Labourers 1351), с който се забранявало на работодателите да плащат на служителите си повече, отколкото било договорено преди епидемията.

Феномен на епохата са т.н. "закони за разкоша", които целели да фиксират материалното изражение на границите между съсловията и така да ги направят ненарушими. С тези нормативи се ограничавали определени веществени притежания в зависимост от йерархическото положение на индивида, напр. броят на конете във впряга, дължината на женските шлейфове, количеството ястия, сервирани на масата… но всички опити да се направят тези закони действително спазвани се оказали безплодни.

Различните данъци в страните също растели и започнали бунтове, като според някои стопански историци коренът на революциите от ХVІІІ век трябва да се търси именно в предизвиканите от недостига на работна ръка икономически промени.

Трябва да отбележим и нещо друго интересно. В духовната сфера непоколебимата и безусловната дотогава власт на църквата над умовете изведнъж се оказала значително разклатена. Видяната току-що безпомощност на духовниците в борбата с епидемията и забелязваната от всички тяхна алчност и корупция значително отслабили влиянието на клира и пробудили умовете за философията на бъдещите векове и събития, като напр. Лутер и Реформацията. Освен това, самото църковно съсловие значително намаляло поради човешките си загуби – голям брой църкви и манастири пустеели. Стремейки се да запълни тази загуба, висшето духовенство било принудено да снижи изискванията към кандидатите, приемайки по-млади от обичайното хора и с по-ниско образование от дотогава изискваното. В резултат на това само след няколко десетки години образователното равнище на духовниците рязко паднало. Това нямало как да помогне за изкореняването на вредни явления като суеверията, вярата в незнайни заговори, намесата на дяволските сили в живота и представите за вещерството. Виждаме ги живи и до ден-днешен.

Трета чумна пандемия

През Новото време чумата се оттеглила, ограничена от развитието на цивилизацията, медицината и хигиената, и вече не убивала стотици милиони население, макар да продължавала да виси като кошмар в човешкото съзнание. Така например, т.н. трета пандемия от 1855 - 9 г. тръгнала от Китай, разпространила се из всички обитаеми континенти и отнесла със себе си около 10 млн. души само в Индия. През ХХ век две чумни изригвания в Австралия между 1900 и 1925 г. коствали около 1000 жертви, повечето в Сидни. Това подтикнало създаването на Департамент за обществено здраве, в който били завършени няколко незагубили значението си и досега изследвания върху предаването на чумата между плъхове и хора чрез бактерията Yersinia pestis. Първата регистрирана чумна епидемия в САЩ е от периода 1900 – 4 г., последвана от такава през 1907 – 8.

Чумата днес

В никакъв случай не може да се твърди, че болестта била изчезнала окончателно – нейните природни огнища съществуват на планетата и до ден-днешен. По данни на Световната здравна организация, между 1989 и 2004 г. напр. са регистрирани около 40 000 случая в 24 страни, а от тях летални се оказали около 7 %. Случаи на инфектиране има ежегодно, а в последните години най-много са нейните случаи в Китай, където напр. през 2014 г. част от северозападния град Юмен беше поставена под карантина, защото 38-годишен мъж почина от чума и се предполага, че е прихванал заразата, след като е нахранил кучето си с мъртъв мармот. През миналата година такъв случай имаше в Африка, където загинаха над 170 души и бяха инфектирани хиляди други.

Съвременните методи за превенция и лечение включват употреба на инсектициди, антибиотици и противочумна ваксина. За отбелязване е, че чумната бактерия може да развие лекарствена устойчивост и отново да бъде заплаха на човешкия живот, какъвто случай е регистриран в Мадагаскар през 1995 г. Именно в новинарските емисии от континентите със сравнително по-ниско равнище на хигиена сред населението – Азия и Африка – и днес се чуват известия за случаи на бубонна чума.

Историята на Черната смърт и нейните страшни поражения не е само хронология на една епидемия. Връхлитането на непознатата болест върху незрялото за подобни бедствия средновековно общество ни показва картината на объркания, слаб и лесно манипулируем необразован човек, изправен пред срутването на своя свят. Това поражда много сетнини – непредвидими и всеобхватни – и именно заради тях тази история трябваше да бъде разказана.

Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg

Източници:

Ancient skeletons unravel the secrets of how the Justinian plague ravaged its victims - http://www.wired.co.uk/article/plague-victim-reconstruction

Atwood, Ch. P. - Encyclopedia of Mongolia and the Mongol Empire. - New York : Facts Оn File, 2004.

Benedictow O. J. The Black Death, 1346-1353: Тhecompletehistory. — Woodbridge: Boydell&Brewer, 2004.

Black Death - https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Death#Third_plague_pandemic

Bos K. I. et al. A draft genome of Yersinia pestis from victims of the Black Death // Nature. — 2011.

Climate-driven introduction of the Black Death and successive plague reintroductions into Europe - http://www.pnas.org/content/112/10/3020

Cipolla C. M. A Plague Doctor // The Medieval City. — Yale: Yale University Press, 1977.

Daniel, Milan –Tajné stezky smrtonošů. — Praha : Mlada fronta, 1985.

Dols, M. The Black Dead in the Middle East. Princenton: Princenton University Press, 1977.

Drug-resistant plague a 'major threat', say scientists - https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Death#cite_note-107

Favier, Jean. La Guerre de Cent Ans. - Paris : Fayard, 1980.

'Gerbils replace rats' as main cause of Black Death - https://www.bbc.co.uk/news/science-environment-31588671

Gottfried, R. The Black Dead. Natural and Human Disaster in Medieval Europe. – London : Collier MacМillan Publishers, 1981.

Hecker J. F. C. The Black Death and The Dancing Mania. — New York, 1888.

Herlihy D. The Black Death and the Transformation of the West. — New York: Harward University Press, 1997.

Horrifying Things Most People Don't Know About Plague Doctors - https://www.ranker.com/list/facts-about-medieval-plague-doctors-and-their-methods/melissa-sartore

Kelly J. The Great Mortality: An Intimate History of the Black Death, theMost devastating Plague of All Time. — New York: Harper Collins, 2005.

McNeill, W. Plagues and People. - New York, 1976.

Nirenberg D. Violence et minorités au Moyen Âge // Annales. Économies, Sociétés, Civilisations. Vol. 57, № 6. — Paris : EHESS, 2002.

Nohl J. La mortе noire: chronique de la peste d’après les sources contemporaines. — Paris: Payote, 1986.

Plague's origins ratted out: GERBILS not rats were the main cause of the Black Death - http://www.dailymail.co.uk/news/article-2966392/Origins-plague-ratted-actually-GERBILS-main-cause-Black-Death.html

Scott S., Duncan Ch. J. Biology of Plagues, Evidence from Historical Populations. — Cambridge: Cambridge University Press, 2001.

Yersinia pestis and the Plague of Justinian 541–543 AD: a genomic analysis - https://www.thelancet.com/journals/laninf/article/PIIS1473-3099(13)70323-2/fulltext

Ангелова, С., Колева, Р., Ангелова, Е., Иванова, Р. Църква № 2 в Дръстър (Силистра). // Минало 3-1996.

Евгений Схоластик – Църковна история - https://azbyka.ru/otechnik/Evagrij_Sholastik/cerkovnaya_istoriya/

Кондова, Н., Чолаков, С. Динамика на демографските процеси в средновековна България. // Българска етнография, 5-1990.

Почему чума в Средние века то появлялась, то исчезала, и куда она пропала окончательно? - https://thequestion.ru/questions/30359/pochemu-chuma-v-srednie-veka-to-poyavlyalas-to-ischezala-i-kuda-ona-propala-okonchatelno

Чёрная смерть - https://ru.wikipedia.org/wiki/Чёрная_смерть#Состояние_медицины_в_Средневековье

Още по темата

15/07/2018

Животът

Заплахата от Турция: Чумата по овцете (видео)

13/11/2017

Животът

140 души загинаха от чума на Мадагаскар, още 10 държави се готвят за епидемия