Нови изследвания на древните взаимоотношения на човечеството със загадъчни "изгубени" видове разкриват сложния живот, който някога са имали нашите ранни предци.
Неотдавнашните изследвания, проведени от международен екип от генетици и експерти по изкуствен интелект, разкриват, че животът на ранните съвременни хора и неандерталците е бил по-тясно свързан, отколкото се е смятало досега. Важното е, че изследването посочва вълни на кръстосване във времето, които фундаментално са оформили генетичния състав на съвременните хора, и предлага нов поглед върху загадъчното изчезване на неандерталците.
Ръководеният от Джошуа Аки (Joshua Akey) от Принстънския университет екип твърди, че е открил доказателства за такъв генетичен обмен, датиращ отпреди 250 000 години. Тези данни поставят под въпрос съществуващите теории за човешките миграции в древния свят и за това какви фактори може да са направлявали човешката еволюция с течение на времето.
Новите открития сочат много по-дълбоко ниво на взаимовръзка, която някога е съществувала между древните хора и нашите братовчеди неандерталците.
Загадката на неандерталците
Откритите за първи път през 1856 г. кости на неандерталци, които в крайна сметка са признати за първите известни кости на неандерталци, са намерени във варовикова кариера в долината Неандер близо до Дюселдорф, Германия. Откритието въвежда тези загадъчни архаични хоминини в палеоантропологичните данни и предизвиква сериозен научен интерес към факторите, които са формирали човешката еволюция във времето.
Някога погрешно определяни като бавни и лишени от интелигентност, все повече доказателства за характеристиките на неандерталците, включително умения за изработване на каменни инструменти и възможността те да са лекували нараняванията си, непрекъснато променят представите ни за нивото им на интелигентност.
Макар че в много отношения приличат на нас, разликите между останките на неандерталците и тези на съвременните хора отдавна са интригуващи за учените и пораждат въпроси, които се задълбочават през последните години с откриването на друга група хоминини, така наречените денисовци, които някога също са населявали части от Азия и Южна Азия до втората половина на последния ледников период.
Сега Аки и неговият екип от Института за интегративна геномика "Люис-Сиглър" в Принстън разкриват по-дълбоки от всякога прозрения за генетичната история на съвременните хора с неандерталците, които мистериозно изчезват от фосилните записи преди около 40 000 години.
Според Аки и неговия екип изглежда, че между неандерталците и съвременните хора е имало няколко различни вълни на кръстосване.
"Сега знаем, че през по-голямата част от човешката история е имало контакт между съвременните хора и неандерталците", заявява наскоро Аки.
Лиминг Ли (Liming Li), професор в Югоизточния университет в Китай, който също е участвал в проучването, определя констатациите на екипа като "първия случай, в който генетиците идентифицират множество вълни на смесвания между съвременни хора и неандерталци".
Общ произход с интелигентен "изгубен" вид
Откритията помагат да се потвърди, че преди около 600 000 години съвременните хора и неандерталците са се отделили от по-ранен общ прародител. Ще минат повече от 350 000 години, преди всяка група да развие отличителни физически характеристики, които ясно да ги определят като отделни видове.
Въпреки това в продължение на 200 000 години, предшестващи изчезването им, хората продължават да контактуват с неандерталците. В изследването си Аки и екипът използват геноми, събрани от 2000 живи хора, както и геноми от трима неандерталци и един денисовци, за да картографират потока генетична информация между тези групи за период от около 250 000 години.
Освен това изследването на екипа е подпомогнато от инструмент за машинно обучение, наречен IBDmix, който им помага да идентифицират три големи вълни на контакт, настъпили преди 200 000-250 000 години, преди 100 000-120 000 години и последната вълна преди 50 000-60 000 години, точно преди последните известни неандерталци да изчезнат от фосилните записи.
Екипът прави допълнителни наблюдения върху наличието на съвременна човешка ДНК в геномите на неандерталците - подход, който помага да се установи, че потомството от такива кръстосвания вероятно е останало в популациите на неандерталците, без да има следи в геномите на съвременните живи хора.
Според Аки и неговия екип това много динамично състояние на движението на ранните хора допълва и археологическите доказателства за културен обмен и обмен на инструменти, за които се смята, че са се случили между тези роднини хоминини.
И накрая, откритията на изследователския екип от Принстън предлагат преразглеждане на предишни оценки за размера на популациите на неандерталците. Те разкриват, че предишните цифри са били интерпретирани като по-големи, отколкото са били в действителност, намалявайки размножаващата се популация на неандерталците, която екипът наблюдава в своите данни, с близо 1000 индивида.
Въпреки че Аки предпочита идеята за бавното асимилиране в човешките популации пред идеята за изчезване, той все пак признава, че изчезването на неандерталците е било предрешено от намаляването на популацията им за относително дълъг период от време.
"Неандерталците са били на ръба на изчезването, вероятно за много дълъг период от време", заявява Аки.
В крайна сметка постоянното нарастване на съвременните човешки популации, съвпадащо с бавното намаляване и асимилиране на неандерталците, довежда до тяхното поглъщане. Изследванията на Аки и неговия екип категорично подкрепят този модел на постепенна асимилация, предлагайки може би най-ясната картина на възхода и падението на загадъчните неандерталци.
"Съвременните хора по същество са били като вълни, които се разбиват в пясъчен бряг и бавно, но сигурно разрушават този бряг", посочва Аки в изявлението си.
"В крайна сметка ние демографски изместихме неандерталците и ги включихме в съвременните човешки популации."
Справка: Liming Li et al., Recurrent gene flow between Neanderthals and modern humans over the past 200,000 years. Science 385, eadi1768(2024). DOI: 10.1126/science.adi1768
Източник: Evidence of Ancient Human Interactions with Intelligent “Lost” Species Offers Clues to Their Mysterious Disappearance, The Debrief
Още по темата
Човекът
Секвениран е най-древният човешки геном досега - и той е денисовски
Човекът
Денисовците са оцелели на Тибетското плато допреди 48 000-32 000 години
Човекът
50 000-годишно изображение на прасе е най-старото известно изкуство, разказващо история
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари