Един авантюрист, тръгнал от цирка, основава колекциите египетско изкуство в Западна Европа

Ваня Милева Последна промяна на 05 ноември 2022 в 00:00 10741 0

Миниатюра - Джовани Батиста Белцони, 1820 г. Кредит: Wikimedia Commons

Роденият на 5 ноември 1778 г. италиански пътешественик, цирков артист и авантюрист, Джовани Батиста Белцони, наричан също "Великият Белцони", е и пионер в създаването на големи колекции от египетско изкуство в Западна Европа. Въпреки че не е бил учен, името му се нарежда сред откривателите на културата на Древен Египет. 

"Пирамидата" е коронният цирков номер на Джовани Белцони. Кредит: Wikimedia Commons

Белцони е роден в семейството на падуански бръснар. През 1803 г. се премества във Великобритания, където се подвизава като атлет в циркова трупа, занимава се и с изграждането на хидравлични устройства за шоуто. По време на Наполеоновите войни пътува с цирка из цяла Южна Европа. След това Белцони се опитва да направи кариера на Изток и през 1816 г. е нает от Хенри Солт, за да транспортира голяма статуя от Луксор.

Пътувайки нагоре по Нил през 1817 г., Белцони е първият, който разкопава и освобождава входа на големия храм на Рамзес II в Абу Симбел и доставя колосалната скулптура на главата на фараона Рамзес II за Британски музей. По пътя се свързва с крадците на гробници от Курна и Карнак и успява да придобие няколко десетки непокътнати статуи, съдове, папируси и мумии.

Живопис на гробната камера на Сети I. Кредит: Wikimedia Commons 

В Долината на царете Белцони разкрива гробницата на Сети I и Ай, фараонът, управлявал заедно с Тутанкамон.

Пръв прониква в гробната камера на пирамидата на Хефрен.

Графити на Белцони в гробната камера на пирамидата на Хефрен. Снимка от 2014 г. Кредит: Wikimedia Commons 

Белцони влиза в гробната камера на пирамидата на Хефрен. Гравюра от „Atlas des voyages, recherches et découvertes de G. Belzoni en Egypte et en Nubie“. Paris 1821.  Кредит: Wikimedia Commons 

През 1819 г. Белцони идентифицира руините в град Беренис на Червено море, изследвва оазисите на Либийската пустиня. Заради конфликта си с друг италиански авантюрист и събирач на антики, Бернардино Дровети, Белцони и съпругата му англичанка са принудени да напуснат Египет.

Храмовете на Абу Симбел през 1849г. Литография от Дейвид Робъртс. Кредит: Wikimedia Commons

От събраните от него предмети Белцони организира голяма изложба на древноегипетско изкуство в Лондон през май 1821 година. През 1822 г. посещава Русия и Дания, а във Франция си сътрудничи с младия Шамполион. През 1823 г. Белцони отива в Тимбукту и после в търсене на изворите на река Нигер, без да постигне целта си, умира от дизентерия.

Транспортиране на главата на Мемнон. Литография от доклада на Белцони. Кредит: Wikimedia Commons

Алегорично изображение на Белцони с неговите находки. Кредит: Wikimedia Commons

В съвременната историография отношението към Белцони е противоречиво. От една страна, той участва в конкурентна борба за египетските паметници, които усилено се изкупуват от чужденци и изнасят от страната.

От друга страна пък именно Белцони за пръв път започва систематично да описва и скицира произведения на египетското изкуство. Неговите находки са в основата на колекциите на Британския музей, Торинския музей, Лувъра, музеите на Дорсет и Падуа. Той е и първият човек, който извършва системни разкопки в Гиза, Карнак и Абу Симбел, отличаващи се с научно ниво, приемливо за времето си и внимателно датиране.

Колосалната статуя на Рамзес II, доставена от Солт и Белцони в Британския музей. Кредит: Wikimedia Commons

Гранитна статуя на Сехмет от находките на Белцони. Падуа, Градски музей. Кредит: Wikimedia Commons

Гранитен капак на саркофага на Рамзес III, намерен от Белцони. Музей Фицуиляма - музей на изкуствата и историята при Кембриджския университет в гр. Кембридж (Великобритания). Кредит: Wikimedia Commons

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !