За първи път неотдавна публикувано проучване показва, че чревните микроби от различни животни могат да оформят биологията и еволюцията на техния мозък.
Мозъкът се нуждае от огромно количество енергия, за да функционира, особено при бозайниците с големи мозъци като човека. Въпреки че е само около 2 % от теглото на тялото, човешкият мозък консумира около 20 % от енергията на организма.
Според проучването, публикувано в Microbial Genomics, някои микроби могат да бъдат ключът към разбирането на това как животните с голям мозък, като хората, са еволюирали, за да могат да посрещнат огромните енергийни нужди, необходими за захранване на техния ум.
В лабораторен експеримент изследователите имплантират микроби от различни примати в мишки.
На някои от мишките са били поставени микроби от хора и саймири или катерича маймуна (Saimiri sciureus) (примати с голям мозък), а на други - микроби от макак (примати с малък мозък).
Saimiri sciureus. Кредит: Wikimedia Commons
След това изследователите измерват физиологията на мишките в продължение на 60 дни, като проследяват функцията на черния им дроб, увеличаването на теглото, процента мазнини и други характеристики.
Установено е, че мишките с човешки микроби и микроби от маймуни саймири произвеждат и използват повече енергия в сравнение с мишките с микроби от макак.
"Тези открития предполагат, че когато хората и маймуните саймири поотделно са развили по-големи мозъци, техните микробни общности са се променили по сходен начин, за да помогнат за осигуряването на необходимата енергия", обяснява първият автор на изследването и доцент по антропология Катрин Амато (Katherine Amato) от Северозападния университет в САЩ.
Резултатите предполагат, че наличието на микроби, които произвеждат енергия ефективно и бързо в червата, е позволило на хората и другите примати с по-големи мозъци да еволюират, защото е имало повече енергия за захранване на мозъка.
Тези констатации връщат нова перспектива за това как са еволюирали големите мозъци, а не само за общи предци.
"Знаем, че общността от микроби, живеещи в дебелото черво, може да произвежда съединения, които влияят върху аспекти на човешката биология - например предизвикват промени в метаболизма, които могат да доведат до инсулинова резистентност и увеличаване на теглото", отбелязва Амато.
"Вариациите в чревната микрофлора са неизследван механизъм, при който метаболизмът на приматите може да улесни различните изисквания към мозъка и енергията."
Сега Амато и нейният екип се надяват да проведат бъдещи проучвания с още видове примати и различни размери на мозъка, както и да разгледат самите микроби и тяхната функция и поведение.
Справка: The primate gut microbiota contributes to interspecific differences in host metabolism Open Access; Elizabeth K. Mallott +18 and Katherine R. Amato; Published: 02 December 2024 https://doi.org/10.1099/mgen.0.001322
Източник: Human brain evolution may stem from the gut, Сosmos magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари