Голямо геномно изследване разкрива какво се е случвало в Европа преди 10 000 години

Долното течение на Днепър неочаквано се оказва изолирана територия, където земеделците не проникват дълго време.

Ваня Милева Последна промяна на 14 август 2023 в 00:01 42840 0

Карта на разпространението на земеделието от Югозападна Азия в Европа между 9600 и 3800 г. пр.н.е., с приблизителни дати и пътища на разпространение.

Кредит Wikimedia Commons

Карта на разпространението на земеделието от Югозападна Азия в Европа между 9600 и 3800 г. пр.н.е., с приблизителни дати и пътища на разпространение.

Ново изследване на ДНК дава нови детайли за европейската каменна ера, разкривайки как различните групи са се смесвали въз основа на географията и как земеделието е повлияло на генетичния поток.

Проучването също така разкрива уникални погребални практики и изолирани групи от ловци-събирачи, добавяйки допълнителни елементи към картината на генетичното и културно минало на Европа.

Проучването е проведено от учени от Университета в Упсала, Швеция, които са получили нови генетични данни от 56 хора от каменната ера от Централна и Източна Европа. Резултатите са публикувани в Communications Biology.

Извадката обхваща европейския мезолит (12-8 хиляди години пр.н.е.), неолита (от около 7-мо хилядолетие пр.н.е. до 1700 г. пр.н.е.) и енеолита (или медната епоха, продължила средно от 3500 до 1700 г. пр.н.е.).

Историческият контекст

Преди селското стопанство да си проправи път към Европа, различни групи от ловци-събирачи са обитавали различни части на Евразия, смесвайки се една с друга. През мезолита на територията на Европа генетичните различия на ловците-събирачи се променят плавно от Западна Европа до Централен Сибир.

"Такъв модел предполага генетична свързаност на популацията на дълги разстояния", пишат изследователите.

Това проучване показва, че сливането на тези генетични линии на ловци-събирачи е силно повлияно от географията.

Индивид от Książnice 2, Полша, който е живял преди около 6000 години и е част от новото изследване. Кредит: Stanisław Wilk

Връзка между земеделието и генния поток

Няколко предишни ДНК изследвания относно праисторията на Европа показват, че около 8500 г. пр.н.е. д. в Западна и Южна Европа прониква мощен генен поток от територията на днешна Анадола (част от Турция), пристига ново население, което донася със себе си земеделието, заменя или асимилира местните ловци-събирачи.

Тази група е генетично и културно доста различна от европейските ловци-събирачи. Земеделието обаче се разпространява по различен начин в различните географски региони, което води до различно смесване на етнически групи в Европа.

"Генетичните потомци на тези мезолитни популации са били в много райони асимилирани или заменени от пристигащи фермери по време на неолита, а генетичната група, често срещана по време на късния мезолит, остава доминираща само в границите на Източна и Североизточна Европа и някои географски региони в Южна Скандинавия", се обяснява в проучването.

Учените изследват какво се случва в Източна Европа по това време. Те секвенират геномите на мезолитни и неолитни жители от днешна Полша, Румъния и Украйна.

Оказа се, че в Полша и Румъния протичат същите демографски процеси, както в Южна и Западна Европа, макар и в по-малка степен.

Но долното течение на Днепър в Украйна остава относително генетично изолирано най-малко 4000 години след нахлуването на земеделците от Анадола в останалата част на Европа. Това се потвърждава и от археологията - жителите на долното течение на Днепър са запазили своя начин на ловци-събирачи доста дълго време и не са се стремили към земеделие.

Тази територия обаче не остана напълно без външно влияние. Разпространители на земеделието са били не само жителите на Анадола, но и от предпланините на Кавказ от страна на днешна Турция и Иран. И точно от представителите на тези земи жителите на долното течение на Днепър и Северното Черноморие са приели някаква смес от гени, което показва генетична връзка между Кавказ и Северния Понтийски регион в мезолита и неолита.

Образци на керамика на възраст около 6000 години от люблинско-волинската аграрна култура, Książnice 2, Полша. Кредит: Stanisław Wilk

През каменно-медната епоха (енеолит) тук идват нови хора от Изтока, които създават ямната археологическа култура. Според авторите около една трета от населението е останало същото, това са потомците на тези, които са живели тук през мезолита и неолита, останалите са новодошлите "ямнайци", които най-накрая донасят тук активно земеделие и животновъдство.

"Оттук стигаме до заключението, че неолитните културни нововъведения в региона на долината на Днепър, като възприемане на керамика (от съдове със заострено дъно до такива с плоско дъно), пионерско животновъдство (говеда, свине, овце и кози, земеделие, напр. ечемик) и краят на тази приемственост се свързва с миграционната вълна от енеолита/бронзовата епоха от Изтока", казват изследователите.

"Тези разлики в смесването на генетични линии и култури могат да ни разкажат за властовите отношения между различните групи", разказва Тийна Матила (Tiina Mattila), популационен генетик в Университета в Упсала и водещ автор на изследването.

Проучване на семейните отношения и погребалните практики

Моделите на генетично родство в праисторическите общества могат да ни информират за тяхната социална организация, се обяснява в проучването.

"Общите гробове често се приемат за семейни гробове, но в нашето проучване това не винаги е било така. Това показва, че дори през каменната ера други социални фактори също са играли роля в погребалните практики", отбелязва Хелена Малмстрьом (Helena Malmström), археогенетик от Университета в Упсала.

Гробни места, където са взети проби от останките за секвениране на генома. Източник: Tiina M. Mattila et al./Biology Communications

Цялостен поглед върху генетичната история

Новото изследване добавя още подробности към сложния пъзел на генетичната история на европейците от каменната ера.

"Можем да покажем, че някои части на Европа – като района около делтата на река Днепър – са били обитавани от изолирани групи ловци-събирачи в продължение на много хиляди години, въпреки че много други части на Европа са променили начина си на живот, когато нови групи пристигат и произвеждат храна чрез обработка на почвата", казва Матиас Якобсон (Mattias Jakobsson), професор по генетика в Университета в Упсала.

Справка: Genetic continuity, isolation, and gene flow in Stone Age Central and Eastern Europe, Tiina M. Mattila et al., 9 August 2023, Communications Biology.DOI: 10.1038/s42003-023-05131-3

Източник: Stone Age Secrets Unveiled: A DNA Dive Into Europe’s Genetic and Cultural Past, Uppsala University

Допълнение: Варненският некропол е от 5-то хилядолетие пр.н.е. на територията на Варненска област. Варненският некропол е смятан за един от най-важните археологически обекти в праисторическа Европа и в него са намерени най-старите останки със златни предмети в света, известно е също, че тази култура използва злато за първи път в цялата културна история на човечеството.

Златните предмети, изложени в Археологическия музей във Варна и кои са най-старото обработено злато, известно досега (-4600 г. пр.н.е.). Кредит: Wikimedia Commons

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !