Горещ март 2024 г. – месецът донесе летни температури и счупи нови рекорди

Климатека Последна промяна на 16 април 2024 в 15:00 2864 0

Кредит Pixabay (свободен лиценз)

Март беше десети пореден най-топъл месец в света

Месец март 2024 г. се оказа рекордно топъл в целия свят, с аномалия спрямо прединдустриалния период от 1.68 °C, като тази стойност е значително по-висока от заложеното в Парижкото споразумение. Месецът беше рекордно топъл в Германия и Нидерландия, а в в Австрия кайсиите цъфтяха рекордно рано. Най-голяма положителна аномалия е отбелязана в Източна Канада, Гренландия и Източен Сибир. Горещото и сухо време ограничи корабоплаването по Панамския канал. Температурата на морската вода остана рекордно висока. В България месец март също беше по-топъл от нормалното, като краят на месеца беше белязан с екстремно топло време, като на много места среднодневната температура превишаваше нормата с повече от 10 °C.

В глобален план средната температура на въздуха през март е била с 0,73 °C по-висока спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. и с 0,92 °C по-висока от средната за предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Стойността на тази аномалия определя тазгодишния март като най-топлия месец март в климатологичната редица с данни (Фиг.1). Предишният най-топъл март е бил през 2016 г. и е с 0.10 °C, по-студен. А разликата в следващите в тази класация – през 2017, 2019 и 2020 г., е още по-голяма. Обратно, най-студено за последните 45 години е било през далечната вече 1982 г. За последните 10 години глобалната мартенска температура се е повишила с 0.19 °C. 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за март спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Данните на Коперник (C3S) водят началото си от 1979 г. Затова направихме анализ на данните от друг, значително по-дълъг във времево отношение архив, управляван и поддържан от NOAA. В него глобалните мартенски температури започват от 1880 г. (Фиг. 2) и най-студеният март е отчетен в началото на ХХ в. през 1917 г. 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за март спрямо нормата за 1901 – 2000 г. за цялото земно кълбо от 1880 г. Източник: NOAA

Най-топлите години, съвсем очаквано, съвпадат с тези от Коперник (C3S), което не изненада, защото са се случили през последните 10 години. Скоростта на повишение на мартенските глобални температури за периода 1880 – 2023 г. е 0.09 °C на десетилетие. За последните 30 години обаче се забелязва значително по-висока скорост на повишение, която възлиза на 0.25 °C на десетилетие или темп на повишение близо 2.5 по-голям (Фиг. 2). Обръщаме внимание, че на Фиг. 2 аномалиите са спрямо средната температура за целия ХХ в., която е значително по-ниска от тази през новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и затова самите аномалии – и съответно по-топли и по-студени години, се различават от тези на Фигура 1. 

В регионален план се наблюдават обширни територии с положителни аномалии с високи стойности. Лидери в това отношение са Гренландия, източните и североизточни части на Канада, както и Източен Сибир (Фиг. 3). Значително над нормата са и средните мартенски температури в Централна Америка. Пропускателната възможност на Панамския канал е ограничена, поради по-ниските нива на водата в транзитните езера, в съчетание със сушата обхванала района от няколко месеца. Това води до затруднения в графика на корабоплаването за голям брой компании, които използват този морски път. Наднормените температури във Венецуела са причина за голям брой горски пожари, обхванали някои части на страната. В Африка почти целият континент отчита по-високи от нормата температури, като на места отклонението надхвърля 4 °C. Австралия също не беше подмината от „топли рекорди“, южните райони на континента отчетоха най-топлия март в своята метеоистория от 1900 г. насам, докато западните щати регистрираха поднормени условия. 

 Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за март 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

С отрицателни аномалии на средната мартенска температура се отличават и Западен Сибир, щатите Вашингтон и Орегон на САЩ, Централна Канада, Южно Чили и Аржентина и части от Антарктика. 

Над големи части от Световния океан температурата на въздуха също е над нормата, като една от причините за това са рекордно високата температура на морската вода. Тези високи температури се случват, въпреки отслабващия Ел Ниньо. Температури, по-високи от средните, се задържаха над южната част на Индийския океан и части от южните басейни на Атлантическия и Тихия океан, а температури около и над рекордните нива за март са регистрирани над голяма част от тропиците и на места в Северния Атлантик и Северния Тихи океан. 

В Европа март беше вторият най-топъл

В Европа месец март 2024 г. беше по-топъл от нормалното. Положителната аномалия спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. възлиза на 2.2 °C. Тази стойност е с няколко стотни под досегашния рекордьор от 2014 г. и отрежда второто място на тазгодишния март. Най-студеният март от 1910 г. насам се случва през 1987 г., когато отрицателната месечна аномалия е повече от 4 °C. През последното десетилетие средната мартенска температура се е повишила с 0.35 °C

В регионален план почти на целия континент средните температури бяха над нормата за 1991 – 2020 г. (Фиг. 4). Единствено малки площи в Испания и Исландия имаха средни стойности, а в крайния североизток има райони с отрицателна аномалия. 

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за март 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

Най-големи положителни стойности на месечната аномалия се наблюдават в централните и източни части на Европа (Фиг. 5). 

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха за март 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Югоизточна Европа. Източник: climatebook.gr

Във всички тези страни, като Хърватия, Латвия и Молдова, на 30 и 31 март регистрираха абсолютни максимуми на температурата – най-високата измервана температура през март. Други страни, като Германия и Нидерландия отчетоха най-топлите си месец март в своите метеоистории, датиращи респективно от 1881 г. и 1901 г. Интересен факт за Нидерландия е, че през нито един мартенски ден няма отбелязан мраз (температура под 0 °C), като това се случва едва за втори път. 

В Австрия в равнинната част на страната също е регистриран, най-топлия месец март, като там измерванията имат давност от 258 години. Поради топлото време в низините е отчетен и най-ранният цъфтеж на кайсиите. В планините на Австрия метеорологичната редица е по-къса и започва преди 174 години. Според нея, тазгодишният март в планинските райони на Австрия е на 9-то място по топлина. 

В Арктика площта с морски лед достига своята максимална годишна стойност и тази година е само 1% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 14.9 млн. км2. В Антарктика площта на морския лед започна сезонното си увеличение след достигнатия минимум през февруари и достигна покритие от 3.5 млн. км2. Това е с 20% под средното за 1991 – 2020 г. за март. Тези стойности класират месеца на шесто място по най-малко лед, оставайки зад водача в тази класация 2017 г. Концентрациите на морски лед под средните са най-забележими в два океански сектора: северната част на Море на Уедъл, както и моретата Рос и Амундсен.

В България

През март средните месечни температури в цялата страна са над норма, макар и с по-малка месечна аномалия спрямо януари и февруари. В по-голямата част от равнинната и низинната част на страната, месечната аномалия е между 2 и 3 °C, спрямо периода 1991 – 2020 г., според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. В югозападните райони и повечето планински райони, средните месечни температури също са над нормата, но с по-малка аномалия, която възлиза между 1 и 2 °C.

Аномалията на тазгодишния март е близка до тази през март 2017 г. и 2019 г. и е значително по-малка от най-топлия март от началото на века, регистрирана през 2001 г. (Фиг. 5). След справка в архива на НИМХ, през ХХ в. най-топъл март е отбелязан през 1947 г., като с голяма вероятност може да се каже, че това е най-топлият март в нашата метеоистория с по-голяма месечна аномалия от 2001 г. Ненадминат по студ остава март от 1907 г., когато на много места в Северна България снежната покривка е била между 20 и 31 дни от месеца. През този век най-студеният март е отчетен през 2003 г. и 2022 г., като интересно е да се отбележи, че отрицателната месечна аномалия през тези години е близка до стойността на положителната аномалия през тази година. За последните 30 години в нашата страна месец март се е затоплил с около 0.8 °C.

Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България през март, спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com

През първите 25 дни от изминалия март средните дневни температури бяха с малки отклонения, спрямо нормата. През последните месеци обаче, интензивна гореща вълна с произход от Северна Африка повиши значително температурите и на места максималните стойности достигнаха и надхвърлиха 30 °C. Причината да няма масово счупени рекорди е съвпадението с горещото време през 1952 г., когато на места в Предбалкана температурите достигат 36 °C. Затова тази година екстремно топлото време в края на март се отчете с малко на брой „дневни топли“ рекорди, но пък отклонението, спрямо нормите за деня на много места, беше около и над 10 °C – т.е. среднодневната температура превишаваше нормата с повече от 10 °C. В равнините, след безснежния февруари, последва и безснежен март – в нито един ден през месеца в станциите с надморска височина под 800 м не е отчетен ден със снежна покривка. 

Натрупаната аномалия за първите три месеца от 2024 г. средно за страната е със стойности ненаблюдавани до този момент в метеорологичната история на България. 

Това доведе до необичайно ранно развитие на растителността, която в много низинни райони изпреварва с около месец нормалното развитие. Проблем представлява и дефицитът на влага в повърхностния слой на почвата. Причината е, че в по-голямата част от страната от началото на годината падналите валежи са между 20 и 60% от нормата. В съчетание с високите за сезона температури и бурното развитие на растителността на много места има дефицит на почвена влага.

Март 2023 г. продължи деветмесечната рекордна серия, започнала от юни 2023 г. Този факт смущава все повече учените климатолози. Причината е, че аномалията, която се натрупа през последните месеци, се различава сериозно от повечето прогностични стойности на климатичните модели за развитието на климата в бъдеще. Наблюдава се сериозно изпреварване на скоростта на затопляне, спрямо очакванията. Освен чисто фазово съвпадение, свързано с естественото развитие на климата, обусловено от природни фактори, като астрономически, географски, физични, Ел Ниньо и други, голяма тежест за преждевременно затопляне се отдава и на антропогенния фактор, свързан преди всичко с изгарянето на изкопаеми горива, промяната в природната среда и др. Смутът в климатологичните среди е голям и британският вестник „Гардиън“ пише по този повод: “Още един месец, още един глобален топлинен рекорд, който накара климатолозите да се почешат по главите и да се надяват, че това е махмурлук, свързан с Ел Ниньо, а не симптом на по-лошо от очакваното състояние на планетата.” За намаляване на антропогенния натиск върху климатичната система са разработени и пуснати в действия редица програми, част от които се реформират с оглед новите тенденции в развитието на климата и икономиката. Ето един пример за актуализация в Плана за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Виж още:

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Горещ март 2024 г. – месецът донесе летни температури и счупи нови рекорди, Климатека

Авторът Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !