На вниманието на всички, които обичат да тичат сутрин или просто да си правят разходки сред природата или градската среда: ако се чувствате гузни, че не се грижите за ума си толкова, колкото останалите, помислете пак!
Известна японска поговорка гласи: "Петгодишното дете го разбира, но осемдесетгодишният не може". С нея се визира един ефект, наречен "пълнота на мисленето" ("mindfulness"). Оказва се, то много зависи от едно просто наше действие - ходенето.
Чудите се как така според поговорката детето може да разбере нещо, което възрастният не може? Отговорът за някои е лесен - защото то се движи повече.
Според много от източните традиции за медитация може да постигнем същия успех, докато ходим, вместо да седим. Много писатели и учители обаче предпочитат метода на движението. Западната школа на Перипатетиците също потвърждава, че Аристотел и неговите съвременници са създали своите най-добри работи, докато бавно са се разхождали.
Най-фанатичният "пешеходец", Фридрих Ницше пише: "Всички наистина велики мисли са измислени чрез ходене".
Потвърждение на горните тези имаме и в сегашно време. Ферис Джабр (Ferris Jabr) пише : "Начинът, по който движим нашите тела, допълнително оказва влияние върху нашите мисли".
Използването на модерни методи за изследване обясняват и потвърждават мъдростта, която е подтикнала древните философи да поддържат силата на умовете си чрез разходки. Джабр обобщава резултатите от две проучвания, направени от двама изследователи от университета в Стандфорд: Мерили Опезо (Marily Oppezzo) и Даниел Шварц (Daniel Schwartz). Проучванията са установили, че почти 200 изследвани студента са показали значително по-високо ниво на креативност по време на ходене. Джабр обяснява явлението с поетичните думи, че "ходенето дава посока на неценасочения ум към разпененото море на мисълта".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари