Изригването на супервулкана Тоба пропъжда хората от Африка по "синята магистрала"

Ваня Милева Последна промяна на 22 март 2024 в 00:00 2856 0

Разкопки в археологически обект от средната каменна ера, Шинфа-Метема 1, в низините на северозападна Етиопия разкриха популация от хора преди 74 000 години, които са оцелели след изригването на супервулкана Тоба.

Кредит https://topographic-map.com Open Database License (ODbL) v1.0

Разкопки в археологически обект от средната каменна ера, Шинфа-Метема 1, в низините на северозападна Етиопия разкриха популация от хора преди 74 000 години, които са оцелели след изригването на супервулкана Тоба.

Археолози са открили необичайни човешки следи в Етиопия в слоеве с отложения от изригването на супервулкан. Изглежда, че за разлика от почти всички хора от палеолита, местните са използвали лъкове и стрели за лов на риба, а не на сухоземни животни. Особеностите на техния начин на живот карат учените да предложат нов сценарий за миграцията на хората от Африка.

Съвременните хора са напускали Африка многократно, но събитието, довело до глобална експанзия, се е случило преди по-малко от 100 000 години. Някои изследователи предполагат, че разпръскването е ограничено до "зелените коридори", образувани по време на влажни интервали, когато храната е била в изобилие и човешките популации са се разширявали заедно с по-добрите условия на околната среда.

Но ново проучване, публикувано в Nature, предполага, че хората също може да са се разпръснали по време на сухите периоди по "сините магистрали", създадени от сезонни реки. Изследователите откриват и доказателства за готвене и каменни инструменти, които представляват най-старите доказателства за стрелба с лък.

На лов - от жирафи до риби

Авторите на работата описват артефакти, намерени близо до река Шинфа в Етиопия. Те са на около 74 хиляди години. Основната част от намереното са фрагменти от дребни каменни сечива. Значителна част са триъгълни каменни върхове, които изследователите идентифицират като върхове на стрели (а не стрели - учените отхвърлят подобна идентификация). Много от тях имат микропукнатини вследствие на удари, което означава, че очевидно са били използвани за лов на дивеч.

Идеята, че хората от онази епоха са владеели лъкове и стрели, не е особено нова. В Южна Африка археолозите са документирали следи от хора с материалната култура на съвременните бушмени още преди около 100 хиляди години. Въпреки че самият лък не трае толкова дълго, такъв комплекс от материална култура без лък е доста трудно да си представим.

На мястото край река Шинфа изследователите откриват много кости на различни животни - от бовиди (антилопи с тегло до 84 килограма) до прасета, жирафи, маймуни, дребни гризачи и зайци, змии, гущери. Струва си да се отбележи, че жирафът е много трудна плячка за ловци без огнестрелно оръжие, тъй като по-голямата част от кожата му е на практика непроницаема за стрели и при самозащита нанася мощни удари с копитата си (дори група лъвове трудноп може да се справи с това животно). Очевидно местните ловци е трябвало по някакъв начин да влязат в уязвимите зони на шията на това голямо копитно животно.

Има и находки от кости на токачки и малки птици. И също много фрагменти от черупки от щраусови яйца, някои от които са били нагрявани, вероятно са били готвени. Многобройни са и рибните останки, предимно сом. Фрагменти от черупки на мекотели, очевидно, не са били консумирани като храна, а са използвани за обработка на уловена риба.


Накрайниците от района на разкопките се отличават с високо качество. Това обикновено означава, че майсторът произвежда много такива продукти и отделя малко време за всеки Кредит: Blue Nile Survey Project

След като анализират съотношението на леките и тежките изотопи на кислорода в находките, авторите установяват, че е много близо до околностите на съвременното солено езеро Туркана днес. Това е много суха зона, в която падат не повече от 250 милиметра валежи годишно. Днес в местността Шинфа, където са извършени описаните разкопки, валежите са в пъти повече. Проучване на коритото на тази река показа и че преди 74 хиляди години тя е била значително по-маловодна, отколкото е днес. Освен това днес Шинфа пресъхва през сухия сезон, превръщайки се от река в поредица от изолирани басейни.

Анализът на фрагменти от щраусови яйца също показа, че преди приблизително 74 хиляди години климатът в района е станал значително по-сух. Подобни тенденции се демонстрират от промяната в костите, обработени от хората - в посочения момент са много по-малко костите от сухоземни животни и повече костите от риби.

Авторите на новата работа свързват тези събития с изригването на супервулкана Тоба (Индонезия) през същия период. В района на разкопките са открити микроскопични фрагменти от стъкло с вулканичен произход, датиращи от периода на изригването. Това е доста рядка находка предвид голямото разстояние на Етиопия до точката на изригване.

Изследователите отбелязват, че преди това археолозите не са знаели за откриване на следи от човешка дейност в такива сухи райони като околностите на река Шинфа преди 74 хиляди години. Поради липсата им се стига до заключението, че хората от среднокаменната ера не са били достатъчно гъвкави, за да оцелеят в райони с особено сух климат. Следователно тяхното излизане от Африка се случило по време на един от периодите на глобално затопляне, тъй като през топлите периоди на планетата има повече валежи, отколкото през студените периоди.

Резултатите от разкопките, описани в новото изследване, поставят тези заключения поне под съмнение, ако не и напълно ги опровергават. Ако Шинфа изсъхне дори днес по време на сухия сезон, тогава веднага след изригването на Тоба, което предизвика вулканична зима и съответно намаляване на валежите, от него трябва да са останали много малко резервоари. Толкова плитки, че в тях можело да се лови сом с лък и стрела.

Криптотефрата

Суперизригването е станало по средата на времето, когато мястото е било обитавано и е документирано от малки стъклени парчета, т. нар. криптотефра, чиято химия съвпада с тази на Тоба.

Криптотефрата са типични вулканични стъклени парчета, които могат да варират от 80-20 микрона по размер, което е по-малко от диаметъра на човешки косъм. Извличането на тези микроскопични парчета от археологическата утайка изисква търпение и голямо внимание към детайла, но това дава възможност да се свържат места, отдалечени на 8000 км едно от друго - използването на вулканична пепел за свързване на археологически и палеоекологични записи и поставянето им на една и съща времева линия, е важен принос към това изследване.

Миграции по "сините магистрали"

Въз основа на изотопната геохимия на зъбите на изкопаеми бозайници и черупки от щраусови яйца, изследователите стигат до извода, че мястото е било обитавано от хора по време на продължителни сухи сезони наравно с някои от сезонно най-сухите местообитания в Източна Африка днес. Допълнителни открития показват, че когато речните потоци спират по време на сухите периоди, хората се адаптират, ловувайки животни, които идват в останалите водоеми, за да пият. Тъй като водоемите продължиха да намаляват, става по-лесно да се лови риба без специално оборудване и храната е предимно рибата.

Изглежда, че климатичните ефекти от изригването на Тоба са довели до по-дълъг сух сезон, което кара хората в района да разчитат още повече на рибата. Свиването на водните басейни може да е подтикнало хората и да мигрират в търсене на повече храна.

Малък стъклен отломък, по-малък от диаметъра на човешки косъм, бе открит в обект от среднокаменната епоха в северозападна Етиопия. Неговата химия съвпада с тази на супервулкана Тоба, разположен на другия край на света в Индонезия. Хората, които са живели на този археологически обект, са оцелели след суперизригването благодарение на гъвкавото си поведение. Кредит: Racheal Johnsen.

"Тъй като хората са изчерпали храната в и около даден водоем за сухия сезон, те вероятно са били принудени да се преместят до нови водоеми", обяснява Джон Капелман (John Kappelman), професор по антропология и земни и планетарни науки и водещ автор на изследването. "Сезонните реки по този начин функционират като "помпи", които изсмукват популациите навън по протежение на каналите от един водоем в друг, потенциално стимулирайки последното голямо разпръскване на хора извън Африка.

Студените периоди в историята на Земята, се характеризират не само с малко количество валежи, но и с голяма амплитуда на колебанията им от година на година. Подобна среда трябва да е принудила хората от онази епоха постоянно да се движат по реката - един от притоците на Сини Нил.

Учените, цитирайки други трудове, заявяват, че Нил никога не е изчезвал напълно през последните 100 хиляди години, въпреки че в най-студените периоди през сухите сезони отделни части от него могат да изсъхнат, разпадайки се на вериги от резервоари. Така Нил се оказа нещо като "синя магистрала" - маршрут, който значително да улесни естествената миграция на хората до най-северната част на Африка, откъдето те са можели да стигнат до Евразия.

Хората, които са живели в Шинфа-Метема 1, е малко вероятно да са били от групата, напуснала Африка. Но поведенческата гъвкавост, която им помага да се адаптират към трудните климатични условия като изригването на супервулкана Тоба, вероятно е била ключова черта на хората от средната каменна ера, която позволява на нашия вид в крайна сметка да се разпръсне от Африка и да се разсели по целия свят.

Хората, живеещи в обекта Шинфа-Метема 1, са ловували различни сухоземни животни, от антилопи до маймуни, както се потвърждава от белези от изрязвания по костите, и очевидно са готвили храната си, както се вижда от доказателствата за контролиран огън в обекта. Най-отличителните каменни инструменти са малки, симетрични триъгълни върхове най-вероятно на стрели, които на възраст 74 000 години представляват най-старото доказателство за стрелба с лък.

Това означава, че подобна миграция не само би могла да се осъществи извън топлите и влажни периоди на каменната ера, но най-вероятно е била стимулирана от неочаквания студ и суша след вулканичната зима, причинена от Тоба, заключават учените.

Хипотезата е привлекателна: хората, които са достатъчно гъвкави, за да преминат от лов на сухоземни животни към улов на риба с лъкове и стрели, са били достатъчно адаптивни, за да предприемат дълги миграции и да издържат трудното пътуване.

Справка: Kappelman, J., Todd, L.C., Davis, C.A. et al. Adaptive foraging behaviours in the Horn of Africa during Toba supereruption. Nature (2024). https://doi.org/10.1038/s41586-024-07208-3 

Източник: Toba supereruption unveils new insights into early human migration, Arizona State University

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !