Изследване на смисъла на живота чрез феноменология и философия

Психологическите и философските изследвания отдавна показват, че субективните настроения и емоции на човека оказват значително влияние върху начина, по който той усеща "смисъла на живота". Философът Матю Ратклиф (Matthew Ratcliffe) посочва, че настроението на човека активно действа на заден план в неговото възприятие и играе важна роля в начина, по който той разбира смисъла на живота си.

И в психологията вече има емпирични изследвания, които проучват как настроението влияе върху възприемането на смисъла на живота. Междувременно, феноменологията разкрива, че преживяният опит на човека от първо лице силно влияе върху начина, по който възприемаме света.

В близки области на знанието са въведени понятия като "достъпност" или "възможност за действие" (affordance), "подкана, подстрекателство" (solicitation) и "енактивизъм" (enactivism). Тези концепции се фокусират върху това как физическото взаимодействие на човека със света влияе и формира начина, по който хората възприемат и разбират средата си.

В скорошно изследване професор Масахиро Мориока (Masahiro Morioka) от Факултета по хуманитарни науки на Университета Васеда се стреми да приложи същия механизъм – не само към възприемането на външния свят, но и към възприемането на "смисъла на живота". Резултатите от това изследване са публикувани онлайн в списание Philosophia на 4 юни 2025 г.

Настоящото изследване представлява концептуално и теоретично разглеждане на природата на "смисъла на живота". В досегашната философия на смисъла често се е дебатирало дали смисълът е изцяло субективен (т.е. животът има смисъл, ако индивидът вярва, че има), изцяло обективен (т.е. животът има смисъл независимо от възгледите на индивида), или е някакво хибридно съчетание между двете.

Това изследване обаче оставя настрана тези дискусии и вместо това разглежда как "смисълът на живота" се развива в пространството между човека, който се опитва да живее своя живот, и самия живот, който той се стреми да живее – и как този смисъл се усеща от самия човек.

В резултат на това изследването предлага "Географски модел на смисъла на живота" – модел на активно изследване. Приложен към възприятието за смисъл на живота, този модел предполага, че начинът, по който човек изследва собствения си живот – с определени нагласи и ангажименти – предизвиква различни реакции от самия живот, който живее индивидът. Тези реакции могат да приемат формата на действителни или потенциални преживявания на смисленост или нещастие.

С други думи, стойността на живота се разкрива – както положително, така и отрицателно – като един вид разнообразна географска конфигурация, която формира човешкия опит. Изследването предлага да разбираме "смисъла на живота" като географска конфигурация, която съответства на действията на човека в неговото изследване на живота и на нагласата му към него.

Според Мориока, забележителната дефиниция гласи:

"Географският модел на смисъла на живота е цялостният набор от модели на съчетания на преживявания на ценността на живота, които се активират чрез моето действие на изследване на живота ми тук и сега, и това действие е подобно на действието на сляп човек, който си проправя път с бастун."

"Това изследване може да се осъществи с различни нагласи или ангажименти към живота – позитивни, негативни, колебливи и т.н. Ценността на моя живот се преживява по различен начин в зависимост от нагласата, с която се впускам в неговото изследване."

В много отношения това изследване бележи промяна на парадигмата: то разглежда както смислените, така и нещастните преживявания като части от един и същ експериментален пейзаж и изследва "смисъла на живота" като перцептивен опит в тази сложна география. Тази промяна става възможна чрез въвеждането на феноменологична методология във философията на смисъла на живота, което може да послужи като мост между философията и психологията и да отвори пътя за по-плодотворно интердисциплинарно сътрудничество.

Авторите отбелязват, че психологията е разработила както количествени, така и качествени скали за измерване на това доколко хората усещат, че животът им е изпълнен със смисъл. Тези подходи се различават значително, но "географският модел", предложен в това изследване, подхожда към усещането за смисъл на живота от съвсем различен ъгъл. Той може да предложи нови прозрения в психологията и сродните науки.

Гледайки напред, Мориока отбелязва:

"Следващата ми цел е да интегрирам това изследване с други съвременни подходи във философията на смисъла на живота – а именно, солипсисткия подход и подхода на освобождаването и припомнянето. Чрез подобна интеграция се надявам да изградя нова, систематична рамка във философията на смисъла на живота."

Справка: Masahiro Morioka, A Phenomenological Approach to the Philosophy of Meaning in Life, Philosophia (2025). DOI: 10.1007/s11406-025-00854-5

Източник: Exploring the meaning in life through phenomenology and philosophy, Waseda University

Още по темата

27/06/2025

Човекът

Ново проучване преосмисля надеждата, тя е много повече от пожелателно мислене

21/04/2023

Човекът

Какво е смислен живот?

01/04/2022

Човекът

Хуморът намалява човешките страдания

24/03/2019

Човекът

Как да открием смисъла на живота