Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?

Климатека Последна промяна на 21 ноември 2023 в 07:51 2903 0

Кредит Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Въпреки трудно изпълнимите административни разпоредби, зоната може да бъде работеща мярка за справянето с мръсния въздух в столицата

През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

Политиката за по-чист въздух се превръща в приоритет за повечето европейски градове. Незавидната позиция на София като една от най-замърсените столици в Европейския съюз (ЕС) подтикна Столична община да вземе мерки за ограничаване на основните замърсители на въздуха, а именно – автомобилния транспорт и отоплението на твърди горива. Основен принцип за борба с мръсния въздух, възприет по света, е създаването на специални ограничения за преминаването на автомобили през най-натоварените градски маршрути. Подобен е и подходът, който възприема Столична община.

Зоните с ниски емисии са популярна мярка за подобряване качеството на въздуха и околната среда в градовете – в ЕС вече функционират над 320 зони. Те представляват обособена територия с контролиран достъп за автомобили, често в рамките на административните граници на града. Регулирането обикновено е обвързано с евростандарта на превозните средства, като при установено несъответствие се заплаща допълнителна такса или не се допуска преминаване през зоната. 

Как зоните с ниски емисии подпомагат ограничаването на изменението на климата?

Зоните с ниски емисии функционират предимно като мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата. Те имат за цел да намалят количеството на замърсителите, отделяни от превозните средства в градска среда. Това действие е пряко насочено към първопричината за изменението на климата, като се ограничава изпускането на замърсители в атмосферата.

Същевременно зоните могат да бъдат разглеждани и през призмата на адаптацията. Като подобряват качеството на въздуха в градовете, зоните с ниски емисии косвено допринасят за изграждането на по-добра устойчивост срещу въздействието, което изменението на климата оказва върху общественото здраве.

Защо са въведени зоните с ниски емисии в София? 

Концепцията за създаване на зони с ниски емисии е заложена в дългосрочната стратегия на Столична община за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Административно те са въведени през декември 2022 г. със специална наредба, която предвижда поетапни ограничения и забрани за:

  • движението на автомобили за определен период от време спрямо екологичните им групи,
  • употребата на твърди горива за битово отопление.

Обхватът на зоната за автомобили е разделен на „Малък ринг“ и „Голям ринг“. Границите на зоните ще бъдат обозначени с пътни знаци и табели, като допълнително са монтирани камери за видеонаблюдение.

Фигура 1: Обхват на зоната с ниски емисии – Голям и Малък ринг. Източник: Обръщане посоката на транспортната политика на София. Център за изследване на демокрацията, 2023 г.

Кои автомобили ще бъдат обхванати от зоната?

Превозните средства са ограничени в зависимост от екологичните им групи, които са определени по време на задължителния им годишен технически преглед и се обозначават със специален стикер на предното им стъкло. 

Евростандартът се прилага за всички нови автомобили, в зависимост от годината на производство на автомобила: 

Стандарт Година на производство на автомобила
Евро 1 след 31 декември 1992 г.
Евро 2 след 1 януари 1997 г.
Евро 3 след 1 януари 2001 г.
Евро 4 след 1 януари 2006 г.
Евро 5 след 1 януари 2011 г.
Евро 6 след 1 септември 2015 г.
Фигура 2: Класификация на евростандарта спрямо годината на производство на автомобила. Източник.

Съгласно Наредбата, ограниченията ще се прилагат поетапно за превозни средства от категории М1 (с не повече от 8 места за сядане в допълнение към водача) и N1 (предназначени за превоз на товари и с тегло под 3,5 тона). За да се постигне по-голям ефект от зоната, обхватът на ограничените автомобили ще се разширява на годишна база, започвайки от Екологична група 1 през 2023 г. и включвайки Екологична група 3 през 2027 г.

Фигура 3: Поетапно въвеждане на ограничения по екологични групи. Източник: Авторът, по данни от Столична община.

Колко по-чист ще стане въздухът в София?

Опитът от редица европейски градове, например Лондон, е доказал, че въвеждането на зони с ниски емисии носи всеобхватни ползи за околната среда, както и за здравето на гражданите и гостите на града.

Неотдавнашен анализ на International Council on Clean Transportation (ICCT) се опита да оцени въздействието на зоната в София върху количеството емисии на азотни оксиди (NOx) и финно прахови частици (ФПЧ). Според оценката на ICCT, в сегашния си обхват нискоемисионната зона ще допринесе за 37% намаляване на емисиите на азотни оксиди и 56% на ФПЧ от леки автомобили до 2024 г..

Проучването установява, че ограничаването на дизеловите превозни средства Евро 4 и бензиновите превозни средства Евро 3 през 2024 г. ще има кумулативен ефект от близо 50% за намаляване на емисиите на азотни оксиди и почти 75% на емисиите на ФПЧ. Анализът допълнително показва, че при въвеждане на по-амбициозни ограничения до 2028 г. за дизеловите автомобили Евро 6 и бензиновите автомобили Евро 4, емисиите на азотни оксиди от превозните средства ще намалеят с 68%, а емисиите на ФПЧ – с 87%.

Какви пречки съществуват за прилагането на разпоредбите?

Едно от най-големите предизвикателства пред столичната администрация е да приложи на практика разписаните разпоредби. Тези затруднения касаят ефективното налагане на санкции на шофьорите, които не спазват съответните забрани.

Засега остава неясни следните аспекти: 

  • Дали контролът ще бъде осъществяван единствено посредством камери и/или чрез общински служители, които ще имат право да налагат глоби на място при установяване на нарушението в реално време.
  • Дали глобата ще бъде налагана „на ден“ или за всяко нарушение на въведените забрани и/или ограничения, независимо от това колко пъти съответният автомобил премине през зоната.
  • Няма ясни критерии за определяне на размера на глобите съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Необходимо е дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

Стъпки за по-ефективно изпълнение на зоната с ниски емисии

Следните предложения с конкретни мерки могат да допринесат за по-ефективното прилагане на Наредбата на територията на Столична община:

  1. Приемане на промени в Наредбата, които позволяват на собствениците на автомобили, които не отговарят на въведените ограничения, да заплащат такса за преминаване през зоната.
  2. Определяне на твърд размер на глобата за нарушаване на въведените ограничения. Санкцията да се налага на ден, а не за всяко отделно нарушение, както и въвеждане на възможност глобите да се налагат с фиш и/или с електронен фиш въз основа на данните, получени от камерите.
  3. Предвиждане на възможност за известяване с СМС при извършване на нарушение и издаване на електронен фиш.
  4. Въвеждане поетапно на функциониране 24/7, първоначално съобразено с часовете на сините и зелени зони за платено паркиране, както и включване на столичните райони с най-високи емисии на ФПЧ в обхвата на зоната с постепенно разширяване до строителните граници на града. 
  5. Ограничение на превозните средства спрямо техния евростандарт с ускорено включване на по-високите класове, за да се постигне по-бързо въздействие върху качеството на въздуха. Ограниченията да бъдат валидни не само за автомобили, регистрирани в България, но и за чуждестранни автомобили.
  6. Създаване на възможност за субсидиране на домакинствата с ниски доходи чрез схема за предаване на автомобили, попадащи в обхвата на зоната за рециклиране.
  7. Активно насърчаване на умен транспорт и алтернативни начини на придвижване като ходене пеша, колоездене и електрическа мобилност, така че на шофьорите да бъдат представени атрактивни варианти да станат пътници.
  8. Въвеждане на цялостен механизъм за консултации с различен кръг заинтересовани страни за установяване на диалог, съвместно създаване на политики и реално изпълнение на препоръките от страна на гражданите, бизнеса и експертите. 
  9. Надграждане на съществуващите мрежи за мониторинг на качеството на въздуха (национална, общинска и гражданска) за създаване на онлайн база данни, която да позволява краткосрочно и дългосрочно моделиране, планиране и разработване на сценарии и последваща оценка.
  10. Обединение на усилията с други български местни власти, които предприемат стъпки за въвеждане на зони с ниски емисии, за да се изгради общ механизъм за ефективното прилагане на мярката за подобряване на качеството на атмосферния въздух.

Зоната с ниски емисии следва да бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и гражданите, качеството на градското развитие и транспортните модели. По-доброто качество на въздуха може да помогне на населението да се справи по-добре със здравните предизвикателства, изострени от изменението на климата, като направи общността ни по-адаптивна към промените в околната среда.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Данова Р., Бенов В. и Цолова К. Обръщане посоката на транспортната политика на София. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
  2. Цолова К и Владимиров М. Обръщане на посоката на транспортната политика на София. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
  3. Lee, R. K. et al., Impacts Of a Low Emission Zone in Sofia, 2021
  4. https://urbanaccessregulations.eu/low-emission-zones-main
  5. https://www.london.gov.uk/programmes-strategies/environment-and-climate-change/environment-and-climate-change-publications/inner-london-ultra-low-emission-zone-expansion-one-year-report

Източник: Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?, Климатека

Калина Цолова работи като анализатор в програмата “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !