Как опозиционните движения могат да се противопоставят на автократите

Ваня Милева Последна промяна на 28 март 2025 в 00:00 1064 0

Протест в Каракас срещу президента Мадуро.

Кредит Edilzon Gamez/Getty Images

Демонстрантите протестират срещу правителството на Николас Мадуро на 2 февруари 2019 г. на главното авеню Лас Мерседес, Каракас, Венецуела. Самопровъзгласилият се президент на Венецуела и приет от над 20 държави, Хуан Гуайдо, призова венецуелците на улицата и поиска оставката на Николас Мадуро.

Трансформацията на Венецуела от една от най-стабилните демокрации в Латинска Америка в напълно авторитарен режим дава важни уроци за опозиционните движения по света, за които пише в новото изследване на политолога от Университета "Нотр Дам“ Лаура Гамбоа (Laura Gamboa).

В страна, в която изборите се манипулират, политическите опоненти се хвърлят в затвора, а основните права се погазват, неотдавнашните изборни изпитания на опозицията срещу президента Николас Мадуро показаха, че съпротивата остава възможна дори в условията на жестоки репресии.

"Никой не очакваше, че във Венецуела ще има избори“, коментира Гамбоа, чийто анализ е публикуван в специален брой на Annals of the American Academy of Political and Social Science. "Опозицията се състезаваше, въпреки че способността ѝ да се състезава бе ограничена, и спечели, въпреки че шансовете ѝ за победа бяха много малки. Да, режимът затягаше контрола, но е важно, че опозицията успя да се изяви в изборното пространство.“

Изследването на Гамбоа проследява 25-годишното изпадане на Венецуела в авторитаризъм през три различни етапа, като се започне с избирането на Уго Чавес през 1998 г. и последвалите му стъпки за пренаписване на конституцията. Това, което прави венецуелския случай особено поучителен, е как стратегическите решения на опозицията - понякога необмислени - ускоряват или забавят отстъплението от демокрацията в критични моменти.

Може би най-съществената грешка е допусната в началото. Въпреки че запазва значителна институционална власт след първоначалното завземане на властта от Чавес през 1999 г., опозицията избира радикални подходи, вместо да работи в рамките на системата.

"Използването на тактики като преврати, бойкоти или стачки може да бъде ефективен начин за протест срещу правителството, но може да има обратен ефект, когато се използва срещу популярен и демократично избран президент“, обяснява Гамбоа.

Опитът за преврат през 2002 г. и петролната стачка през 2003 г. струват особено скъпо. Вместо да принудят Чавес да се оттегли от властта, тези действия му дават основание да прочисти военното ръководство, да уволни мениджърите на петролните компании, които му се противопоставят, и да консолидира контрола върху ключови институции.

"Венецуелският случай дава няколко поуки за страните, чиито демокрации тепърва започват да ерозират“, подчертава Гамбоа. "Той показва, че трябва да използвате всички институционални възможности, които имате, докато ги имате. Да не се използват тези възможности е грешка.“

До 2006 г. Венецуела преминава в режим, който политолозите наричат "конкурентно-авторитарен“, при който изборите продължават, но при все по-несправедливи условия. И все пак, дори когато демократичното пространство се смалява, опозицията в крайна сметка възприема по-институционални стратегии, формирайки коалицията Mesa de Unidad Democrática, която печели впечатляващи победи на парламентарните избори през 2015 г.

Отговорът на Мадуро - лишаването на законодателния орган от власт - подчерта друг цикъл в автократизацията: когато институционалната съпротива успее, автократите просто променят правилата, принуждавайки опозиционните групи да се адаптират отново.

Кулминацията на тази дълга борба се разиграва драматично през юли 2024 г., когато опозиционният кандидат Едмундо Гонсалес изглежда побеждава Мадуро въпреки строгите ограничения. Макар че Мадуро отказа да се признае и се обяви за победител, лидерът на опозицията Мария Корина Мачадо обявява, че резултатите от над 70 % от избирателните секции показват, че Гонсалес е получил 3,5 милиона гласа повече.

"От тези успехи виждаме, че когато използваш институциите, може да има добър резултат“, отбелязва Гамбоа.

Анализът на Гамбоа разкрива също така как венецуелските опозиционни движения често са сменяли изборните стратегии с улични демонстрации, което е подкопавало ефективността им. Вместо да координират протестите в подкрепа на изборните кампании, те обикновено се разрастват след изборни поражения или бойкоти.

Това се променя през 2024 г., когато очевидната изборна измама на Мадуро предизвиква широкомащабни демонстрации. За пръв път венецуелската опозиция сякаш свързва участието в изборите с уличната мобилизация - макар че Гамбоа отбелязва, че се е борила да защити поддръжниците си в по-бедните квартали, които са изправени пред най-тежките репресии от страна на правителството.

"Ако опозицията реши да използва както институционални, така и неинституционални стратегии и да ги използва заедно, това вероятно ще бъде по-силно“, посочва тя.

Изводите от Венецуела идват в момент, когато демокрациите по света са изправени пред безпрецедентен натиск. Изследването на Гамбоа предлага на опозиционните движения на места, където демократичните институции са подкопани, както предупреждения, така и повод за надежда.

"През последните две десетилетия сме свидетели на значителен упадък на демокрацията в целия свят“, заявява Гамбоа. "Демокрациите се превърнаха в авторитарни режими, а преди слабите автокрации се утвърдиха още повече. За опозиционните движения и в двата случая Венецуела предлага уроци и надежда.“

Справка: Plebiscitary Override in Venezuela: Erosion of Democracy and Deepening Authoritarianism; Laura Gamboa lgamboa; Annals of the American Academy of Political and Social Science Volume 712, Issue 1; https://doi.org/10.1177/0002716224130970 

Източник: How opposition movements can defy autocratic leaders; University of Notre Dame

    Най-важното
    Всички новини