Благодарение от данните на каталог на НАСА и записките на древен историк, д-р Анелия Маркова от Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" успява да уточни датите на събитията около битката при Велбъжд.
Тя се състои на 28 юли 1330 г., в околностите на Велбъжд (дн. град Кюстендил). Предводител на българската войска е цар Михаил III Шишман Асен, който тръгва на поход срещу сръбската войска, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански. Българският владетел търпи поражение и намира смъртта си в битката. В сръбската история тази битка е считана за една от най-значимите, което според д-р Маркова е преувеличено, тъй като реално не се стига до фронтален сблъсък между двете армии. За нея обаче по-интересни са събитията, случили се преди деня на самата битка и изясняването на тяхната хронология дава отговори на много въпроси.
Д-р Маркова обяснява, че изследователите не са еднинодушни за датите, на които император Андроник III се установява на лагер край Битоля -16 юни или 16 юли 1330 г., както и кога Михаил III Шишман тръгва на поход - 19 юни или 19 юли. Възможно е разминаването да идва от грешка в българския превод на "История"-та на византийския историк Никифор Григора, където той описва, че на 16 юли е имало затъмнение. Затова д-р Маркова решава да провери соларния каталог на НАСА и наистина се оказва, че на 16 юли около 17:30ч. е имало пълно слънчево затъмнение, при което Луната е била закрила Слънцето на 99,81%.
Що се отнася до датата, на която българските войски потеглят към Велбъжд, в учебниците по история фигурира 19 юли. Това би означавало, че 15-хилядната армия от конница и пехота на Михаил III Шишман трябва да измине маршрута Търново-Видин-Велбъдж за шест дни, за да пристигнат на мястото на битката на 24 юли, което им дава 4 дни да построят лагера си. Според историка този преход е незипълним за толкова кратко време. Освен това преди битката е сключен един ден примирие, предшестван от преговори, започнали на 25 юли според историческите източници.
Д-р Маркова обяснява, че правилното поставяне на събитията във времето показва значимостта на военната кампания, която не е самоцелна. Тя е част от по-голям военен замисъл, целящ да се установи чия ще е властта над Балканите.
"Михаил III Шишман често е определян като авантюрист, обаче това не е просто война между българската държава и Сърбия. Тогава българската държава и Византия имат договор, според който двете страни трябва да нападнат Сърбия и да прекратят сръбската експанзия на Балканите", допълва д-р Маркова.
Основавайки се едновременно на астрономията и историята, д-р Маркова успява да уточни и друга спорна дата - тази на въстанието на Асен и Петър и доказва, че то е избухнало почти година след официално приетата дата 26 октомври 1185 г.
Повече за работата на д-р Анелия Маркова върху събитията около битката при Велбъжд можете да прочетете тук.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари