*Парадоксът (дилемата) на затворника
Двама души – нека ги наречем Питърсън и Мориарти – са в затвора по подозрение в съучастие в престъплението. На всеки от затворниците, в неговата отделна килия, му предлагат да предаде своя приятел, давайки показания в съда срещу него. По-нататъшният ход на събитията зависи от начина, по който ще постъпят двамата затворници, при това, никой не знае как ще постъпи другия. Ако Питърсън стовари вината върху Мориарти, а Мориарти запази мълчание и по този начин той ще потвърди вината си (кооперирайки се със своя бивш и както се оказа, вероломен приятел), тогава Мориарти ще получи една дълга присъда, а Питърсън ще бъде освободен невредим, получавайки Награда за риска. Ако всеки от тях обвиняваше другия, то ще осъдят и двамата за престъплението, вменено им, но и двамата ще получат известна снизходителност за даването на показания и присъдата ще бъде Наказание за взаимно отхвърляне, въпреки че е донякъде смекчена. Ако и двамата престъпници се кооперират (един с друг, а не с властите), и откажат да дадат показания, то доказателствата за вината им може да се окажат недостатъчни за да осъдят който и да е от тях за основното престъпление и ще получат по-малък срок на присъдата за по-дребно престъпление – Награда за взаимно сътрудничество.
Ако се поставите на мястото на всеки от затворниците, приемайки че и двамата са движени от разумен егоизъм, и помнейки, че те нямат възможност да говорят помежду си, за да се разберат, тогава ще разберете че никой от тях няма друг избор, освен да предаде другия. Но това е птималната стратегия при еднократна игра. При многократно проиграване обаче стратегията на егоиста не е най-добрата.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари