Какво кара хората да помогнат на друг човек, дори когато това е против техния интерес - и по какъв начин подобно алтруистично поведение е еволюирало?
Отговорът може би се крие не само в гените ни, но и в нашите микроби.
Нова статия на учените Охад Левин-Епщайн (Ohad Lewin-Epstein), Ранит Ахаронов (Ranit Aharonov) и Лилах Хадани (Lilach Hadany) от Университета на Тел Авив демонстрира теоретично по какъв начин е възможно микробите в тялото ни да повлияят на своя приемник за предприемането на алтруистични действия.
Симулациите изненадващо показват, че микробите могат в далеч по-голяма степен да зададат еволюцията на алтруистичното поведение в дадена популация, отколкото генетичните фактори, съобщава Phys.org
Работата е публикувана в Nature Communications.
Добре известно е, че микроорганизмите са способни да засегнат поведението на своите приемници - както например вирусът, който предизвиква бяс, увеличава агресивното поведение в заразените организми. Проучвания подсказват, че съвкупността от микроорганизми, която населява храносмилателната система, е дори способна да въздейства на социалното поведение на приемниците, като засяга определени неврони и променя дейността на невротрансмитери и хормони.
В новото проучване изследователите изказват предположението, че микробите биха могли да "накарат" дадено животно да помогне на друго, защото близкият физически контакт (например споделянето на храна, подслон и взаимното почистване на козината) увеличава вероятността за предаването на микробите от един човек на друг. Така че (при равни други условия), когато някой друг направи нещо мило за нас, ние се превръщаме в приемници не само на тяхното действие на добронамереност, но също така и на техните микроби.
За да проверят дали тази идея би могла да окаже значителен ефект на дадена популация в продължителен период време, изследователите разработват симулации с взаимодействащи си индивиди. Някои от тях притежават въпросните микроби, други не. Тогава, прилагайки схемата за дилемата на затворника*, учените наблюдават какво се случва с популацията, нейните микроби и проявите на алтруизъм при нейните членове след много поколения.
Резултатите показват, че доколкото е позволено хоризонталното предаване на микроби между отделни индивиди), тези, които "предизвикват" алтруизъм, могат да обхванат популацията. Този резултат се получава дори когато само малък процент носи първоначално въпросните микроби. Симулациите също така разкриват, че развитието на алтруизма е успешно, тъй като има вероятност микробите да срещнат други, които са генетично сходни, в приемника, както и да заразят и превърнат част от микробите на приемника в свои роднини.
В разновидност на този модел, при която алтруизмът също се задейства от гени на приемника, учените установяват, че генетично обусловеният алтруизъм не търпи еволюция, но микробният продължава да се развива независимо от наличието на генетични фактори. Следващите симулации показват, че макар и да има някои случаи, при които генетичният алтруизъм устоява, то при микробния това се наблюдава по-често. Като цяло, резултатите подсказват, че е възможно микроорганизмите да са изиграли по-голяма роля в еволюцията на алтруистичното поведение, отколкото се смяташе преди.
Пораждат се и интересни въпроси - като например дали приемът на антибиотици, пробиотици и храни, които засягат микробиома, би могъл да повлияе в алтруистична насока поведението на неговите приемници.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари