Изследователи, проучващи как се е появила първата писменост, са определили мотивите върху цилиндрични печати, използвани в търговията със селскостопански продукти и текстил, като протописменост.
Екипът изследва цилиндрични печати от обширен район на югозападна Азия, включително Месопотамия, които датират от 4400 до 3400 г. пр.н.е. Те откриват няколко символа, които съответстват на протоклинописните символи.
Най-старата позната писмена система в света е била повлияна от символи, използвани за търговия - гравюри, открити върху цилиндри, използвани при обмена на земеделска продукция и текстил, сочи ново изследване.
Откритието подкрепя идеята, предложена в по-ранни изследвания: че клинописната писменост - която е разработена в ранна Месопотамия около 3100 г. пр.н.е. и се смята за най-ранната писмена система - е възникнала отчасти в резултат на методи за отчитане на производството, съхранението и транспортирането на такива предмети.
Според изследователите няколко символа, гравирани върху каменни "цилиндрични печати", са се превърнали в знаци, използвани в "протоклинописа" - ранна версия на клинописната писменост, използвана в Южна Месопотамия, днес Южен Ирак. Изследователите съобщават своите открития в проучване, публикувано във вторник (5 ноември) в списание Antiquity.
Такива цилиндрични печати са били използвани в продължение на хилядолетия в цяла Месопотамия, където са били търкаляни по глинени плочки, за да се отпечатат върху тях техните мотиви - често за потвърждаване на сделка или по-късно при предаване на стоката.
Някои от печатите, изследвани в новото проучване, датират от около 4400 г. пр.н.е. - повече от 1000 години преди развитието на писмеността.
"Фокусирахме се върху изображенията на печати, които са се появили преди изобретяването на писмеността, като същевременно са продължили да се развиват и в протописмения период", посочват съавторите на изследването Катрин Кели (Kathryn Kelley) и Матия Картолано (Mattia Cartolano), изследователи в катедрата по класическа филология и италианистика в Болонския университет.
В работата на екипа са идентифицирани мотиви от печати, свързани с транспортирането на делви и платове между различни месопотамски градове, вероятно с участието на храмови институции. Изследователите предполагат, че тези мотиви са се превърнали в протоклинописни знаци в ранните текстове за търговия със земеделски продукти и текстил.
"То доказва, че мотивите, познати от цилиндричните печати, са пряко свързани с развитието на писмеността в Южен Ирак и показва как значението е било пренесено от предписмените мотиви в писмеността", пишат авторите.
Пример за протоклинопис върху глинена плочка, видян от различни ъгли. Кредит: CDLI.
Най-старата писменост
При клинописната писменост е използван стилус, за да се правят клиновидни следи в неизпечена глина. Тези вдлъбнатини са представлявали знаци, изобразяващи звуци, за да се направи запис на говоримия език. Глината е можело да се изсушава или изпича, като по този начин знаците се запазват.
Клинописът е разработен от шумерската цивилизация, живяла в ранните градове в Южна Месопотамия от около 5500 до 2300 г. пр.н.е., когато е наследена от Акадската империя, със седалище в град Акад.
Акадците възприемат шумерската система за писане, но я прилагат към собствения си език - и акадският език, написан с клинопис, се превръща в общия писмен език на Месопотамия за повече от 2000 години, през следващите вавилонски и асирийски периоди.
В новото изследване се подчертават няколко мотива, които се срещат върху предписмените цилиндрични печати. Авторите предполагат, че тези мотиви са се превърнали в знаци в протописмеността, наблюдавана върху 5000-годишни глинени плочки от южния месопотамски град Урук. Те включват символи, изобразяващи сграда, стълбове, направени от тръстика, и плат с ресни в кораб.
"Един от най-ясните примери, които открихме, е използването на изображения на плат с ресни и кораб", посочва Картолано. Те имат ясни значения: отнасят се до превоза на стоки. И се срещат както върху цилиндрични печати, така и върху протоклинописни плочки.
Авторите се надяват, че работата им ще помогне на учените да разкодират повече протоклинописни символи, както и да дадат представа за значението на някои мотиви от печатите.
"Концептуалният скок от предписмената символика към писмеността е значително развитие на човешките когнитивни практики", отбелязва съавторът на изследването Силвия Ферара (Silvia Ferrara), професор в катедрата по класическа филология и италианистика в Болонския университет. "Изобретяването на писмеността бележи прехода между праисторията и историята, а резултатите от това изследване преодоляват тази пропаст, показвайки как някои късни праисторически изображения са били включени в една от най-ранните изобретени писмени системи."
Диаграма, показваща различни системи за символична писменост:
Различни протоклинописни знаци и техните възможни предшественици от цилиндрични печати. Кредит: Silvia Ferrara et al.
Идеята, че символите върху цилиндричните печати са довели до някои от символите в протоклинописното писмо, е предложена преди това от Холи Питман (Holly Pittman) от Университета на Пенсилвания във Филаделфия в глава от книга от 1994 г. и развита в по-късни публикации.
"Радвам се, че 30 години след като за първи път предложих фундаменталната роля на изображенията на печати в произхода на протоклинописното писмо, ново поколение учени възприеха моята идея и със своя опит в областта на клинописното писмо разработиха детайлно моя аргумент", коментира Питман. Тя добавя, че през 90-те години нейната идея е била отхвърлена "без сериозно обмисляне".
Смесен произход
Всъщност произходът на протоклинописа е проследяван преди до глинените жетони. Намерени са в различни форми, като дискове и сфери, и често гравирани със символи. Жетоните могат да бъдат притиснати във влажна глина, отпечатвайки символа. Някои от символите върху жетоните са подобни на тези, открити в протоклинописа, както е документирано от Дениз Шманд-Бесерат от Тексаския университет в Остин в нейната двутомна книга "Преди писането" от 1992 г.
Има известни доказателства за ролята на жетоните в произхода на протоклинописа, признава Ферара. "Но не може да се обяснят всички знаци."
Две страни на протоклинописна плочка. Кредит: CDLI
Ако протоклинописът наистина е възникнал по този смесен начин - от жетони, цилиндрични печати и евентуално други източници, това може да ни каже нещо за това кой го е изобретил, отбелязва Ферара.
"Има доказателства за твърдението, че изобретяването на писмеността в Месопотамия всъщност е било много по-децентрализирано, отколкото си мислим", коментира Ферара.
Въпреки че силните хора в големия град Урук без съмнение са изиграли роля, може би и други администратори и търговци, разпръснати из региона.
"Мисля, че има доказателства за по-разпространен стимул за писане", обобщава Ферара.
Писането е използвано първо за администрация, а не за разказване на истории.
"Тези първи писмени записи са свързани с опити за организиране на материали, стоки, хора, разни неща“, коментира Ейми Ричардсън (Amy Richardson) от университета в Рединг, Великобритания, която не е участвала в изследването. "В голяма степен става дума за опити за намиране на начини за създаване на социална система."
Справка: Antiquity DOI: https://doi.org/10.15184/aqy.2024.165
Източници:
Origins of world's earliest writing point to symbols on 'seals' used in Mesopotamian trade, Live Science
Ancient Mesopotamian clay seals offer clues to the origin of writing, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари