Открит е етруски храм на 2500 години

Археолози откриват руините на монументален храм във Вулчи, древен етруски град в Италия.

Племето вулчи, които са дали името си на своя град са били един от легендарните дванадесет народа на етруската цивилизация.

Разкопани за първи път през 50-те години на миналия век, руините на града са на около 16 км от Тиренско море между селата Канино и Монталто ди Кастро в италианската провинция Витербо.

Вулчи израства от няколко малки села през 8-ми век пр.н.е. Процъфтява през 6-4 век пр. н. е., до голяма степен в резултат на търговията, добива на минерали и производството на бронзови предмети като кани и триножници.

Новооткритият монументален храм е построен в края на VI или началото на V век пр.н.е.

Оригиналната сграда е била около 45 м дълга и 35 м широка и е разположена на запад от Темпио Гранде (Tempio Grande), голям храм, открит през 50-те години на миналия век.

„Новият храм е приблизително със същия размер и на подобна линия като съседния Темпио Гранде и е построен в приблизително същото древно време“, отбелязва д-р Мариакиара Франческини (Mariachiara Franceschini), археолог от Университета във Фрайбург.

„Това дублиране на монументални сгради в етруски град е рядкост и показва изключителна находка“, добавя д-р Пол Пасиека (Paul Pasieka), археолог от Университета в Майнц.

Новият етруски храм е открит като част от проекта Vulci Cityscape, стартирал през 2020 г. с цел да проучи стратегиите за заселване и урбанистичните структури на Вулчи.

„Изследвахме цялата северна зона на Вулчи, това е 22,5 хектара, използвайки геофизични проучвания и радар, проникващ в земята“, разказва д-р Пасиека.

_{Северни подиумни предверия на новия храм – Снимка ©Paul P. Pasieka; кредит ©Vulci Cityscape}

Все още не е възможно да се припише храмът на точно божество, нито да се осигури точна реконструкция на структурата във височина.

Различни архитектурни керамични елементи, които могат да бъдат проследени до различни фази от протокоринтски стил до римската епоха, включително антефикс с глава на сатир, но също така и серия от теракотни релефи от ранната имперска епоха с вакхически теми, свидетелстват за използването на площта в различни епохи.

Спектърът от открити досега керамични материали варира от желязната до късната имперска епоха, както и от внос, преди всичко от Атика, и местни производства от Сиракуза, етуско-геометрична и етруско-коринтска керамика, потвърждават жизнеността на обменните отношения между Вулчи и Средиземноморието.

„Нашите знания за външния вид и организацията на етруските градове досега бяха ограничени“, коментира д-р Франческини. „Непокътнатите слоеве на храма ни предлагат представа за повече от хиляда години развитие на един от най-важните етруски градове.“

_{Триизмерен модел на района на разкопките – Фото и фотограметрична обработка ©Mariachiara Franceschini; кредит: ©Vulci Cityscape}

Построен върху плато от около 120 хектара и граничещ с река Фиора, малко над десет километра от брега на Тиренско море, Вулчи е един от най-големите градове-държави на Етрурия със силно развита морска търговия.

Най-старите находки, тези в района на Pian di Voce, датират от период между късната бронзова епоха и ранната желязна епоха.

Богатството от метални ресурси в хълмовете Colline Metallifere, както и по долината на Фиора, благоприятства развитието на местното занаятчийство от 9-ти век пр. н. е. и следователно също и търговския обмен, най-вече със Сардиния. Най-важното откритие, което свидетелства за контакта между етруски и сардинци през този период, е представено от сардинския бронз в гробница, открита през 1958 г. в некропола на Кавалупо, датирана между 850-800 г. пр. н. е. и приписвана на високопоставена жена от сардински произход. Сред съдържанието на гробницата се откроява великолепна бронзова статуя на воин, многобройни вилановски фибули също са открити в Сардиния, свидетелстващи за търговия. Развита е била и търговията и с гръцките селища в Италия, поне до края на 5 век пр.н.е., както се вижда от откритите тук находки от гръцката колония Куме.

Вулчи продължава своето утвърждаване и в областта на керамиката и обработката на камък до 4-ти век пр. н. е. Приносът му в търговията с гръцките търговци при вноса на коринтска, йонийска и атическа керамика е много важен. Поради тези причини  градът се озовава начело на Лигата на етруските градове срещу Рим.

През 280 г. пр. н. е. градът и неговият съюзник Волсиний са победени от римската армия, водена от консула Тиберий Корунканий, известен с това, че е първият плебей, избран за понтифекс максимус в Рим, който получава триумф за победата. Вследствие на това поражение градът губи голяма част от териториите си, които са присъедини към Коза (днес Анседония) и Форум Аврелий, днешен Монталто ди Кастро.

От този момент нататък започва упадъкът на етруския град, който във всеки случай получава статут на римска община през 1 век пр. н. е. и е цитиран като епископство през 4 век. Градът ще бъде окончателно изоставен за сметка на Монталто ди Кастро през VIII век.

Източник:

2,500-Year-Old Etruscan Temple Discovered in Italy
Enrico de Lazaro, Sci.News

Lo scavo del nuovo tempio monumentale urbano di Vulci, Vulci Cityscape

Още по темата

09/11/2022

Човекът

Открита е изключителна колекция от бронзови статуи в Италия (видео)

18/04/2022

Човекът

Археолог любител намира съкровище от 1290 римски монети в Швейцария

28/09/2021

Човекът

ДНК анализ разкри загадъчния произход на древните етруски (видео)

08/10/2017

Човекът

Разгадан е 3200-годишен каменен надпис, разказващ за троянски принц от морския народ