Ах, цепелина, над нас премина,
какъв голям е, о, Боже мой!
Какъв голям е, крещи Ирина,
как се издигна, о, Боже мой.
Без виза, без формалност – това е нахалност,
премина цепелина над нашта родина.
Граф Цепелина от тука мина
и си замина, ах, Боже мой!
Тази стара градска песен на барда Стоян Миленков е звучала из кафенетата през 30-те и 40-те г. Но кое събитие я е породило?
Ще започнем малко по-отдалеч. Какво е дирижабъл? Дирижабълът е вид летателен апарат, който се състои от управляем балон, направляван посредством двигатели. Всъщност това представлява доразвитие на идеята за балона, защото балонът няма двигател и вятърът го носи според своята посока. Един от най-известните видове дирижабли е цепелинът.
Той притежава продълговата и заоблена в краищата носеща конструкция от твърди алуминиеви ребра, около която се опъва и закрепва огромен копринен балон. Издигането става с помощта на водород, който се намира в няколко помещения — газови клетки или камери, — разположени от вътрешната страна на металния корпус. Това крие доста голям риск, тъй като водородът е изключително леснозапалим елемент и при съприкосновение с кислорода във въздуха реакцията е спонтанна! Другият вариант е цепелинът да бъде пълен с хелий, който е доста по-безопасен от горивна гледна точка... но и чувствително по-скъп. Под балона – вече десетина-петнадесет пъти по-малко като размер – е отделението за пътници и товар – т. н. гондола. Това е образецът на класическия цепелин, наречен на името на граф Фердинанд фон Цепелин и произведен за пръв път през 1900 г. във Фридрихсхафен, Германия. Дължина – 128 м, най-голям диаметър – 11,7 м, вместимост – 11 327 м3, два двигателя Даймлер 2 х 16 hp.
Поражението на Германия в "Голямата война" временно спира цепелиновата промишленост, но потомци на починалия граф продължават делото му и през 20-те години цепелините преживяват възраждане, като се използуват редовно за пътнически и товарни рейсове, а също така разнасят по света славата на германския технически гений.
Първият полет на "Граф Цепелин" над Боденското езеро, 2 юли 1900 г.
Долу вляво – цепелинът в своя хангар. Долу вдясно – технически характеристики
За чудния полет на един от тях през октомври 1929 г. над София ще Ви разкажем днес, или по-точно не толкова ние, колкото репортерът на сп. "Наука и живот", год. ІІ, бр. 2 - ноември 1929 г.
Между другото, в заглавието, има грешка, защото zeppelin се изписва с двойно р.
Цепелинът посещава София след славно околосветско пътуване, започнало на 15 август. Излитайки в 4 ч. 35 мин. от Фридрихсхафен, "натоварен с много пощенски пратки, 1500 кгр. провизии, оръжия и муниции", той "взел посока към Берлин, после към Москва, с пункт за слизане в Токио". Пътниците били 20 души.
Този цепелин бил вече модел LZ 12, докато пробният апарат от 1900 г. има моделен индекс LZ 1. Приживе на граф Цепелин поредният номер стига до 4. Самото съкращение LZ е от Luftschiffbau Zeppelin – основаният от графа производител на цепелини и всъщност монополист в областта.
Осведомяват ни за техническите характеристики на цепелина:
"Газът, служещ за превеждане в движение на неговите мотори", вероятно е дизелово гориво. Поначало това е цепелин с военно предназначение, построен през 1912 г. и известен и под името LZ III.
Тук нямаме какво да добавим, както се казва.
По-нататък се описва цялото пътешествие на цепелина през руската и сибирска степ, прелитането на "Великия океан", а впоследствие екипажът пристигнал в Токио, "на космодрума Казумагаура", където "ентусиазмът е бил неописуем и хората много му се радвали". В някои часове от този полет корабът се е движел с над 180 км/час, което за цепелин е висока скорост – поначало с напредването на самолетните технологии цепелините все повече се превръщали в способ за луксозно пътуване, чиято цел е да бъде по-скоро приятно, отколкото бързо. Неслучайно при един от полетите по-късно, на прочутия "Хинденбург", се случил следният любопитен епизод. Една дама била толкова уморена, когато се качила на борда, останала да спи в кабината си. По късно тя извикала стюарда и поискала да знае кога най накрая дирижабълът ще излети. Обърканият стюард обяснил, че вече от два часа са във въздуха. „Не Ви вярвам!" — извикала гневно тя. Дамата се убедила, че са излетели, едва след като отишла в дневната и надникнала през прозорците към брега на Нова Англия, който бил на стотици метри по долу.
За 20 дни, 4 часа и 13 минути "Граф Цепелин" обиколил света, а Ню Йорк приветствал екипажа на дирижабъла в празнично шествие с много гирлянди и конфети.
Както знаем, едва в края на 20-те години на ХХ век Германия е в състояние да засили стопанското си и културно влияние в България и ето защо е упоменато, че "това посещение имаше специална цел да се яви над София, за да даде възможност на нас – българите – да преживеем, макар и за малко, величието на германския гений в областта на въздухоплаването".
Цепелинът тръгнал от Фридрихсхафен на 15 октомври, вторник, в 8 ч. 26 мин. вечерта. Прелита над Мюнхен, Виена и идва над България след прелет над Бела паланка и Пирот, като преминава българската граница в 11 ч. 5 мин. на 17 октомври 1929 г. Точно в 11 ч. 20 мин. цепелинът е вече над София. Той е изминал грубо около 1500 км за около 15 часа, което прави средна скорост от 100 км/час.
"Вестта за пристигането на цепелина се пръсна в столицата с неимоверна бързина. Цяла София бе излязла по улиците и площадите, балконите и прозорците да види чудото, което бе обиколило земното кълбо. Три наши аероплани пресрещнаха огромното чудовище още при Драгоман, като го придружаваха през цялото време над София и по-нататък – над България.
Над София цепелинът слезе на една височина от 300 м, при извършване на първия си кръг, а при втория си кръг, той слезе още по-ниско - около 200 м – и всичко това за около 20 минути".
Без съмнение летателният апарат е довел до възторг естетическото чувство на софиянци. "Външният вид на цепелина бе нещо приказно. Неговото грамадно сребристо-сиво тяло, прилично на грамадна риба, се движеше плавно и величествено, като се къпеше в бляскавите лъчи на слънцето. Под него ясно се очертаваха кабините със своите прозорци, през които се виждаха пътниците да поздравляват с махане на ръце. Нашите окръжаващи го аероплани изглеждаха като пчели, сновящи около грамаден орел".
Цепелинът е бил оборудван с радиостанция, която тогавашният автор нарича "безжичен телеграф", и по нея са изпратени множество поздравления до "персонала на летящия гигант".
Към 11 ч. 40 мин. цепелинът напуска границите на града и се отправя на север и, придружен от трите аероплана, се изгубва в хоризонта над Стара планина.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари